Над 160 роли в киното, театъра и телевизията е изиграл Стефан Данаилов. Удивително много за 56-годишния му творчески живот.

Броим времето от 1963 г., когато 21-годишният студент във ВИТИЗ Стефан играе във филма “Инспекторът и нощта”, до 2019 г., когато 76-годишният Данаилов игра в пиесата “Артистката” в Народния театър и в театрите на няколко града.

Не бива обаче да пропуснем първата му филмова изява. Стефан, или Стьопа, както го наричат близките му, е едва 12-13-годишен, когато екипът на филма “Следите остават” го открива в едно училище. По-късно някой от екипа пита сестра му Росица, която е с 9 години по-голяма, има ли брат. Да, казва тя, и при това е много способен. А Стьопата не знае дори едно стихотворение.

Режисьорът Петър Василев обаче е впечатлен от фотогеничното, слабичко, но много жизнено момче Стефчо Данаилов - така е изписано името му във финалните надписи. Филмът е включен в училищните програми и е изучаван като пример за подражание от подрастващото поколение.

Въпреки този щастлив дебют на малчугана Стьопа киното ни можеше да остане без Стефан Данаилов. Но пък юридическата гилдия да има своя най-красив адвокат или прокурор. След казармата Стефан решава да следва право в Софийския университет.

Но един ден големият актьор Иван Кондов, тогава женен за сестра му Росица, казва: “Маани го това право бе, Стефане.

От тебе ще стане

чудесен артист!”

Подготвя го за изпитите във ВИТИЗ и той влиза в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.

Още като студент се снима във филма на Рангел Вълчанов “Инспекторът и нощта”. Той е хулиганът Томи, който сваля красивата Жана (Невена Коканова), но с нахалството си предизвиква гнева на инспектора (Георги Калоянчев). Томи иска да го набие, но той му прилага чудесно раменно хвърляне. При един от дублите хватката се получава най-сполучлива, но и най-болезнена за младия актьор. С годините той ще получи още много синини и травми...

Красавец сваляч, макар и работник на строеж, е актьорът в следващия си игрален филм “Понеделник сутрин”. Той още е студент в академията и вече се е сдобил с прякора Ламбо. Филмът на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков обаче е забранен за излъчване. Идеологическите цензори не разрешават филм, който се гаври с бригадите за комунистически труд и други емблеми на социализма. Но спирането на “Понеделник сутрин” не оказва никакво влияние върху бляскавата кариера на Данаилов.

Макар че веднага след него Ламбо изживява първото си разочарование. Все още е студент, когато режисьорът Васил Мирчев се готви да снима филм по нашумелия роман на Георги Марков “Мъже”.

Данаилов си купува и прочита романа, защото очаква да го поканят за главната роля. Но режисьорът избира Добромир Манев, състудент на Ламбо и брат на художника Никола Манев. След години Стефан ще признае, че е понесъл всичко това много тежко, но излязъл от ситуацията с важна поука: никога да не се навива предварително за каквато и да било роля...

През 1967 г. на екран

излизат три филма

с участието на Ламбо

В “Мълчаливите пътеки” ролята му е съвсем епизодична - един от младежката компания. В главна роля (първата!) обаче е в “Морето”, а за ролята на математика бърборко в “С дъх на бадеми” Любомир Шарланджиев направо го погрознява: стрижат го почти нула номер, слагат му очила... Но тази среща с Шарлето, както наричат режисьора, ще се окаже съдбовно важна. Двамата ще вървят дълги години по едни дълги километри.

През същата 1967 г. Стефан Данаилов завършва ВИТИЗ. Но не получава дипломата си, защото не се е явил на изпита по история на БКП. Но дори и без този документ е изпратен по разпределение в Пловдив, където са и Катя Паскалева, Тодор Колев, Стефан Мавродиев, Цветана Манева и др.

През следващата година излиза един филм, който жъне повече успехи в Съветския съюз - “Първият куриер”, копродукция с “Мосфилм”. Ламбо е в главната роля на българина Иван Загубански, който пренася в. “Искра”, списван в Мюнхен от Ленин. За този филм Ламбо получава първата си награда в кариерата - на ЦК на ДКМС, на фестивала във Варна през 1968 г.

Със 7 филма зад гърба Стефан Данаилов влиза в пловдивската театрална трупа и започва да репетира в две пиеси - “Уестсайдска история” на Крикор Азарян и “Дон Жуан” на Николай Поляков. Те ще се превърнат в култови спектакли, но... Ламбо го няма в тях.

Той вече се готви за ролята на Никола Деянов в сериала “На всеки километър”. За герой в поредицата тогава се търси млад, красив и обаятелен актьор, който да се хареса на публиката и същевременно да издържи убедително двубоя с умния и коварен полицай Богдан Велински.

Чрез неговия образ авторите искат да бъде показано израстването на комуниста революционер от Гражданската война в Испания, през антифашистката съпротива във Франция, нелегалното движение и партизанската борба у нас до победата на 9.9. 1944 г.

Без кастинг Любомир

Шарланджиев избира

Стефан Данаилов

Шарлето е единият от режисьорите, другият е Неделчо Чернев.

Ролята на Никола Деянов в “На всеки километър” обаче поставя и първата сериозна професионална дилема пред Стефан Данаилов. Когато му казват, че е одобрен за сериала, той вече има покана от Тодор Динов да играе Рафе Клинче в “Иконостасът”, който те с Христо Христов ще правят по романа “Железният светилник” на Димитър Талев.

Младият актьор е поставен пред сакрален избор: ролята на възрожденския зограф Рафе Клинче или на комуниста революционер Никола Деянов.

Решава да се допита до съпругата си Мария. Като интелигентна жена тя му дава много разумен съвет: решението трябва да е само лично негово, защото иначе винаги ще търси вината у някой друг.

“Заложих на интуицията си, както съм правил доста често в живота си след това. И избрах Никола Деянов, главно заради предизвикателството, че ще снимам в първия голям телевизионен сериал”, призна ми преди години Стефан Данаилов.

Тогава той написва трогателно писмо до режисьорите Любомир Шарланджиев и Неделчо Чернев, в което моли за разрешение да играе и двете си театрални роли. Двамата нямат нищо против, но тогавшният директор на Пловдивския театър Слави Генев не иска да рискува и освобождава Ламбо временно от трупата.

Макар и само на 26-27 години, Данаилов се справя с предизвикателствата на ролята. Само веднъж се налага преснемане на вече готов материал - когато в 11-ата серия (“Възкръсналият мъртвец”) за първи път героят му се среща лице в лице с Велински.

Мощното актьорско присъствие на Георги Черкелов и драматургично слабият текст за Деянов водят до победа за Велински в словесния двубой. И сценаристите пишат нови реплики.

Три пъти в 26-те серии Стефан Данаилов подлага на риск живота си. В епизода “Циганката” той играе мечкар с гъдулка. Мечката е вързана с халка за бърната, другият край на синджира е около кръста на актьора. Той свири и пее: “Видях те, видях, Миткоо войводааа”, което е нишан към тикнатия зад решетките Димитър Бомбов (Григор Вачков). С придърпването на синджира кара животното да се изправя на задните си лапи или да се търкаля.

Мястото е наклонено, Ламбо е в ниското, мечката е отгоре. При третия дубъл в желанието си всичко да е много истинско той дърпа синджира по-силно. И вместо да направи кълбо, мечката се изправи с цялата си мощ срещу актьора.

“Първата ми мисъл бе да бягам, но синджирът е здрав, разстоянието помежду ни по-малко от метър. Ако тогава мечката беше замахнала, щеше да ми откине главата”, казва ми Стефан. После се шегувал, че мечката се спряла, защото била женска. А всичко женско обича Ламбо.

Когато снимат серията “Хищникът”, Ламбо едва не загива с мотоциклет. Трябва да мине с 500-кубикова машина с кош по стар стръмен път край язовир “Искър” от едната страна на който има пропаст. Лявата му ръка е сериозно контузена и бинтована и той не може да държи здраво кормилото. Заради бабуна

моторът подскача и

тръгва към пропастта

Едва в последния момент актьорът успява да измъкне крака си от пространството между машината и коша и да скочи, а тя се преобръща и полита надолу. Всичко това става зад едни храсти, екипът зад камерата вижда само падащия мотор и всички изтръпват от ужас.

Първият, който дотичва, заварва актьора седнал и спокоен, или поне така изглеждащ. Но той часове наред не може да дойде на себе си.

Когато разбира какво се е случило, Григор Вачков го води у дома си. Вади бутилка ракия и казва: “Пий, брат ми, да те отпусне...”

При снимането на същата серия двамата с Хищника (Богомил Симеонов) се престарават в боя. Първо Ламбо го нацелва по-силно в слънчевия сплит и го праща в нокдаун.

После Симеонов му сцепва главата откъм тила с букаите, които Деянов иска да му нахлузи, за да го арестува. Снимките били навръх 1 май и на празненството вечерта Ламбо е с няколко шева и бинтована глава.

Стефан Данаилов

получава статуса

на филмова звезда

още при излъчването на първите епизоди от първата част на сериала. След показването и на втората част вече е всенароден любимец. Въпреки че влиза от филм във филм, дълги години зрителите го свързват главно с ролята му на Деянов-Сергей. Наред с Ламбо започват да му викат и бате Серго и майор Деянов.

Между снимките на двете части на сериала, през 1969 г. Въло Радев кани Данаилов за ролята на Пантер в “Черните ангели”. Макар че това е “един различен партизански филм”, героят му Пантер е доста сроден с Никола Деянов от “Километрите”. По-късно Ламбо ще каже, че този филм е един от важните в кариерата му.

След този филмов галоп Стефан Данаилов прави следната равносметка: “Признавам, че влязох в киното с приятна външност и интуиция, но постепенно разбрах, че всяка роля изисква задълбочена работа и концентрация”.

През 1970 г. излиза филмът на Петър Василев “Князът”. В него Ламбо изиграва първата си роля на исторически герой. Той е княз Светослав Тертер, който в края на 13-и и началото на 14 век застава начело на държавата. Налага му се да води сложни политически игри и да се справя с дворцовите интриги. Филмът е доста спорен, но за ролата си на Варненския фестивал “Златна роза” Данаилов получава наградата за най-добра мъжка роля.

Междувременно актьорът напуска Пловдивския театър и постъпва като щатен актьор в СИФ “Бояна”, където е до 1973 г., когато влиза в трупата на Военния театър.

Докато е в Киноцентъра, той се снима във филма “Иван Кондарев”. Режисьорът Никола Корабов му дава ролята на Костадин Джупунов - пълнокръвен образ с много демони в душата, но и със завидно трудолюбие. Любим герой на Емилиян Станев.

След филма актьорът задълбава творческото си верую и в мемоарната си книга допълва цитираната по-горе равносметка: “Филмът “Иван Кондарев” е един от най-важните в кариерата ми.

С него преминах на

друго ниво в киното

Промених се. Вместо да разчитам на чар и интуиция, започнах да се подготвям, да мисля повече над образа, да навлизам по-дълбоко в психологията на героя...”

Но след този филм сценаристите и режисьорите не предлагат особено силни образи, в които да “влезе” натрупалият опит и слава актьор. Не знам дали е отказвал роли, но тези, в които се снима, не са знакови в кариерата му: “Къщи без огради”, “Този истински мъж”, “Началото на деня”, “Вината”, “Войникът от обоза”, “Година от понеделници”, “Умирай само в краен случай” и др.

На всеки актьор тежи да играе само положителни роли. Ламбо също е имал подобен проблем и спасението му идва с ролята на мошеник в “Топло” на Володя Янчев.

Нещо повече - той е в отбор измамници, а другите двама са Тодор Колев - вече доказан комик, и Григор Вачков - главният му партньор от “Километрите...”

От народни любимци

- изведнъж мошеници

и пандизчии!

Според редактора на филма Асен Георгиев и Ламбо, и Гришата Вачков приемат с кеф поканата за нестандартните роли и се хвърлят с хъс в тях, за да избягат от наложената им героична щампа.

Подобна слука спохожда Ламбо и във филма “От нищо нещо”. Първоначалната идея на режисьора Никола Рударов е Асен Ангелов да играе ролята на ревнивия Панчо, а Стефан Данаилов - на известния телевизионен журналист. После обаче сменя местата им и се получава неочаквано добър резултат.

Стефан Данаилов се вихри на воля в комедийния костюм на героя си Панчо. Красив и простак, ревнив и красив. Див селянин, но с донжуанско излъчване. Автор на паметната реплика: “Една биволица вземе ли да яде ризи, режи й главата!”.

Тодор Колев веднъж ми каза, че Ламбо има стопроцентов комедиен потенциал, за съжаление, подминат от режисьорите.

Този потенциал блесна с пълна сила в “Дами канят”. Данаилов наистина е върховен в тази си комедийна роля. Сигурно сте забелязали колко е различен в играта си към всяка от прелестните си партньорки. Колко органичен и рефлективен е и с каква лекота издържа на масираната конкуренция на актрисите. Само сваляческият му лаф се повтаряше, но пък винаги имаше ефект: “Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?!”.

Веднъж попитах Иван Андонов, режисьор на “Дами канят”, как се е чувствал Ламбо в компанията на толкова красиви жени и звездни актриси.

“Както си беше звезда и цяла България го знаше - отговори Иван , - Ламбо работи толкова съвестно и добре и така колегиално, че изведнъж всичките тези звезди, на които той подаде ръка във всяка една от сцените - и като инструктор, и като кавалер, и като мъж - се почувстваха страшно ухажвани и като че ли всичките до една се влюбиха в него. Той сякаш ги носеше на ръце...”

Анжел Вагенщайн е сценарист на филма “Борис I”, показан през 1985. Още докато пише сценария, той си представя Стефан Данаилов в ролята на българския владетел.

На същото мнение е и режисьорът Борислав Шаралиев. И за двамата той е актьорът, който може да пресъздаде на екрана този велик държавник, да бъде харесан от всички и да се превърне в символ на епохата, донесла на България покръстването и писмеността.

Художественият съвет обаче иска да има и алтернатива на Стефан Данаилов за княз Борис I. Малко проформа, но все пак екипът прави проби и на Коста Цонев, на Илия Добрев и на още няколко актьори. Накрая все пак е утвърден Ламбо.

На втория снимачен ден закъснява и застава пред камерата с лице, на което са изписани следи от бурна веселяшка нощ. Бесен, Шаралиев прекъсва снимките и споделя пред някои от най-близките си в екипа, че при втори подобен случай просто ще потърси друг актьор за ролята.

Слава богу, че не му се налага. Според преобладаващото мнение на кинаджийското съсловие това е най-силната роля на Стефан Данаилов в цялата му кариера.

“Шаралиев нямаше грешка при избора на актьорите,

не сбърка и със

Стефан Данаилов

Ламбо се справи блестящо както с широкия възрастов диапазон на героя си, така и с израстването му от плах и нерешителен хан до силен и мъдър владетел”, каза ми операторът Венец Димитров.

Според него във втората част на лентата, озаглавена “Слово за буквите”, когато проклиня сина си Владимир Расате, Стефан Данаилов достига своя актьорски връх във филма. Започват да снимат сцената в общ план. Актьорът е отдясно и започва своя монолог. Операторът и режисьорът са се разбрали в един момент Шаралиев да каже “стоп” и след това да продължат сцената в по-едри планове.

Започват първия дубъл, камерата следи актьора, но режисьорът не казва “стоп”. Борис I (Данаилов) говори, проклина, страда, емоционалният градус стига върха си и владетелят рухва на пода. Изпълнението на Ламбо е толкова силно и покоряващо, че не правят втори дубъл. После сцената има само една “пресечка” с едър план на на сина Владимир Расате (Антоний Генов).

“Когато снимахме филма “Борис I” се убедих, че Стефан Данаилов наистина е звезда и е боготворен от хората” - разказа ми актьорът Борис Луканов, който във филма играе ролята на болярина Етх. След края на един работен ден човек от плевенското село, където е снимачната площадка, кани актьора на гости. Ламбо взима още няколко колеги от групата, другите остават в кръчмата на селото, откъдето после всички ще се приберат в хотела в Плевен.

“На масата в дома, където отидохме, нямаше само от пиле мляко - спомня си Борис Луканов. - А виното се точеше направо от бъчвата. Понеже Стефан е страхотен компаньон, като тръгнаха едни приказки и истории и бая окъсняхме...”

На всичкото отгоре, когато излизат от къщата, отвън ги чакат още 50-60 души от селото. Кой с бутилка в ръката, кой с диня, кой с пъпеш или някакъв друг армаган. Всеки иска да дари Стефан Данаилов, да го докосне, а някои дори се навеждат да целунат ръката му...

През годините Ламбо превзема и телевизионния екран. След “На всеки километър” той се снима и в сериалите “На живот и смърт” (1974), “Петимата от РМС”, “Голямата игра”, “Дом за нашите деца” (и продълженията му “Време за път”, “Неизчезващите” и “Бащи и синове”, “Черните рамки” (1989), италианския "Октопод 7” и др.

В по-ново време Ламбо е звездата в сериала “Стъклен дом”, главен герой във “Фамилията”, а в италианската поредица “Дело по съвест” е Вергилио.

Наскоро гледах

филма “Завръщане”

на Николай Илиев. В него е последната филмова роля на Ламбо. В един разговор режисьорът разказваше как умували кой е най-легендарният български актьор, който да носи смисъла на филма. И всичките най-напред се сетили за Стефан Данаилов.

Силен, достолепен, изпълващ екрана. Понякога на зрителя му се струва, че някои от другите актьори подлайват около него като току що проходили палета.

Стефан Данаилов беше кумир и любимец на всички поколения. Впрочем той остава такъв и след смъртта си.

Сбогом, Мастер...