Когато за първи път видях в Гугъл спътникови снимки на Елафонисос, бях буквално вцепенен от изумрудената синева между острова и бреговете на Пелопонес, но акостирайки там с ферибота месец по-късно, не подозирах и в най-смелите си мечти, че ще се докосна лично под водата до цивилизация на 5 хилядолетия.

Вече бях изгледал документален филм на Би Би Си, който разказваше за древния град Павлопетри, потопен 1000 години преди Христа от земетресение с магнитут 8 по Рихтер, откъсвайки от връхчето на най-южната континентална част на Гърция – краят на областта Лакония в Пелопонес. Така градът, търговски център от времето на Минойската цивизация, бил скрит за дълги векове на по-малко от 5 метра под повърхността, превръщайки откъснатата от плиткото море земя в изумрудения остров Елафонисос.

Всъщност първият съвременен човек, който открива Павлопетри, е геологът Фокион Негрис. Изключително любопитна личност, роден в Истанбул през 1846 г., образова се в Париж и се завръща през 1870 г. в Гърция като главен инспектор на рудниците в Лаврион. В следващите години Фокион Негрис е министър на финансите, на транспорта и на вътрешните работи, а през 1927 г. оглавява Атинската академия на науките. 24 години по-рано

той открива под вода и руините на Павлопетри

По онова време все още не са познати дори днешната подводна маска и шнорхелът. Няма възможност находките да бъдат качествено изследвани и откритието на геолога Негрис не получава нужното признание.

През 1967 г. обаче Никълъс Флеминг от британския институт по океанография е на място и знае какво да търси, а французите Жак-Ив Кусто и Емил Гаян вече са изобретили акваланга. Това дава старт на първата подводна експедиция в търсене на Павлопетри. Учените с помощта на водолази успяват да разкрият около 30 декара от праисторическия град. Те идентифицират 15 отделни сгради с множество стаи, дворове, улици, две големи каменни гробници и още 37 отделни гроба. Открита е система от канали и водопроводи, както и множество фрагменти от керамични съдове, бронзови фигурки и остриета. Британските и гръцките археолози датират предметите от целия период на бронзовата епоха (от 2800 до 1180 г. пр. новата ера), а част от керамиката насочва към микенската цивилизация. Най-старите отломки носят белезите на късния неолит, което поставя потопения град сред най-старите на планетата и със сигурност

най-древният, открит до момента, който се намира под вода.

През есента на 1968 г. учените от университета в Кеймбридж си отиват, за да оставят за цели 42 години безмълвния Павлопетри на около 4 метра под морското равнище под закрилата на гръцката държава. Почти половин век с древното селище се разпореждат само вълните, пясъкът и морските течения, които, оказва се, са работили в услуга на археолозите.

Какво открива британски екип през 2009 г. с изключително модерна техника и как Слави Ангелов се натъква на съкровището на древния град Павлопетри, четете в "Космос".