/ Нахлуват в “Грюнес Гевьолбе” и от хиляди скъпоценности вземат само най-скъпите

/ Влизат през прозорец на приземния етаж, с пожар изключват алармата и бягат с ауди А6

/ Подозират, че са откраднати по поръчка за попълване на ценна колекция

1 милиард долара! Това е плячката на дръзките крадци, които задигнаха близо сто бижута със скъпоценни камъни и диаманти от световноизвестения дрезденски музей "Грюнес Гевьолбе" на 25 ноември сутринта. С това грабежът се превърна в един от най-големите удари в историята.

Намиращата се точно в центъра на германския град и смятана за една от най-охраняваните сгради в цялата страна се превърна в лесна мишена за все още неизвестните на властите обирджии. Те успяха да проникнат в нея през малък прозорец на приземния етаж, усуквайки железните решетки. Малко преди дръзката кражба обирджиите предизвикват пожар. С него те целят да изключат алармената система за сигурност, разположени във всички части на музея. Така рано сутринта те влизат в сградата и с помощта на брадви разбиват стъклените витрини, в които са бижутата. По-голямата част от тях са от ХVIII век. Апашите бързо прибират безценните съкровища с

висока

историческа стойност,

които са обсипани с редки диаманти и скъпоценни камъни.

Единственото успокоение на властите в момента е запис от камера, която улавя бягството на крадците от "Грюнес Гевьолбе". На видеото не се виждат ясно лицата, но със сигурност се знае марката на автомобила, който ги е чакал. Той е Audi A6.

Малко след удара, който се нарежда сред най-големите правени някога в историята, властите веднага затварят изходите на града, а музеят се проверява щателно от стотици полицаи. Дрезден все още гъмжи от униформени, но вероятността обирджиите да са там е нищожна. Същата е и възможността да се придвижват с автомобила, използван за кражбата. Най-вероятно апашите отдавна са сменили превозното средство и не е изключено да са се разделили на групи.

Според полицаите кражбата на века е била планирана близо година. През това време обирджиите са разучили как точно изглежда сградата отвътре и откъде ще могат да проникнат най-бързо и безопасно. Обсъжда се и хипотезата, че човек, който е работил в "Грюнес Гевьолбе" е давал вътрешна информация на крадците.

Разследващите са убедени, че още с нахлуването си в сградата апашите са следвали конкретен маршрут и не са се лутали безцелно, чудейки се какво да откраднат. По всичко личи, че много добре са знаели какво търсят. Затова свидетелства фактът, че са разбити витрините с едни от най-скъпите експонати. Неизвестните не са взели нищо, чиято стойност е ниска, въпреки че са минали край хиляди скъпоценности, които са могли да приберат в чантите си.

В този ред на мисли разследващите не изключват ударът да е поръчан на професионалните обирджии от конкретен човек с огромни финансови възможности. Според разследващи целта му вероятно е да попълни колекцията си с

редките диаманти

и камъни

по бижутата. Дали тази конспирация ще се окаже вярна, засега остава неясно.

Важният въпрос в момента е къде и за колко ще бъдат продадени откраднатите експонати. Към момента специалисти оценяват прибраното от крадците на близо 1 млрд. долара. Дали те ще имат възможността да се зарадват на тези пари, все още е трудно да се каже. Според запознати бижутата от "Грюнес Гевьолбе" имали отличителни белези и лесно ще бъдат засечени, ако някога излязат на официалния или на черния пазар.

Кражбата от дрезденския музей всъщност се оказва вторият удар, извършен от обирджии в Германия за последните две години. През 2017 г. от берлинския музей "Боде" беше открадната 24-каратова гигантска златна монета на стойност 3,7 милиона евро. Експонатът дори беше вписан в Книгата рекордите на Гинес. Преди да попадне в ръцете на наглите апаши, посетителите можеха да забележат, че на едната страна на уникалната монета е изобразен голям кленов лист, а на другата - кралица Елизабет Втора.

Основните заподозрени за кражбата се оказаха двама братя от ливански произход. Вътрешният човек бе техният братовчед, който работел като охранител в сградата. Въпреки самопризнанията им пред съда и до днес не е ясно къде точно е монетата.

Тя е над 300 пъти по-евтина от откраднатите бижута от "Грюнес Гевьолбе".

Властите продължават да бъдат учудени от факта, че апашите са взели само най-скъпите, въпреки че колекцията на саксонските курфюрсти (князете с право да избират императора) и крале в музея в Дрезден съдържа над 4000 уникални произведения на изкуството.

Те са разположени в две зали. Едната е историческата "Грюнес Гевьолбе" с 3000 експоната, а в новата са разположени 1100.

Сред

най-високооценените

произведения

на изкуството е сервиз за кафе, за чиято изработка са използвани злато, слонова кост, сребро, емайл и около 5600 диаманта. Смята се, че неговото създаване е започнало през 1697 г. и е продължило цели четири години. В момента неговата стойност възлиза на цената на един голям и добре обзаведен дворец.

Особено значим експонат е Дрезденският зелен диамант, известен още като "Зеленият Дрезден". Той е 42 карата и е един от най-големите шлифовани диаманти в целия свят. Името си получава на столицата на германската провинция Саксония, където е изложен над 200 години.

Няма еднозначно мнение за това къде е било първоначалното местонахождение на диаманта. Според някои специалисти той е бил изкопан от мините в индийската провинция Голконда. Други пък твърдят, че неговата родина била Бразилия.

Според архивите за първи път

диамантът е

предложен за продажба

през 1726 г. на Фредерик Августин Първи за сумата от 30 000 британски лири. Той обаче не купува красивото произведение. Това прави неговият син Фредерик Августин Втори 15 години по-късно. Смята се, че сделката е станала в Лайпциг чрез холандски посредник. Сумата била толкова голяма, че с нея можело да се построи прочутата Дрезденска катедрала.

Година по-късно "Зеленият Дрезден" е сложен в брошка, украсяваща Златното руно. След известно време тя се чупи, което налага изработването на нова. В нея диамантът е поставен заедно с още един, известен като "Дрезденският бял диамант".

Проучвания показват, че "Зеленият Дрезден" е шлифован в Лондон през 1722 г. от естествен диамант с тегло 119,5 карата. Според специалисти красивият наситен зелен цвят се дължал на естествената радиация, на която бил подложен в гората преди да бъде открит.

Към днешна дата диамантът е вграден в украшение -закопчалка за шапка, върху която са сложени още 411 малки диаманта.

След като стана ясно, че сградата е нападната от изкусни обирджии, един от най-важните въпроси беше дали "Зеленият Дрезден" също е станал част от плячката на апашите. Музеят извади истински късмет, тъй като точно по това време едно от най-скъпите произведения на изкуството се оказа в САЩ. Точно в дните на дръзката кражба диамантът беше даден назаем в нюйоркския Метрополитен. Там бижуто било основната атракция на изложбата "Making Marvels: Science and Splendor at Courts of Europe".

Сред важните произведения на изкуството,

пощадени

от крадците,

е и сапфир с тегло 648 карата. Той бил специален подарък от Петър Велики.

Късмет извадила и вишнева костилка, на която са гравирани 185 портрета. Тя е създадена през 1589 г. с помощта на лупа и е поставена в обица. Посетители на музея, които са виждали с очите си костилката, казват, че на нея наистина могат да бъдат видени 113 лица.

В "Грюнес Гевьолбе" е изложена и "Банята на Диана". Това е декоративна чаша с височина 38 см със скулптурно изображение на римската богиня Диана. Според изследователи чашата е създадена е през 1705 г., а за направата й са използвани бисери, диаманти, емайл, орнаменти и скулптурни изображения на животни. Основата й е под формата на емайлирана глава на елен.

В "Грюнес Гевьолбе" е изложена и фигурната композиция "Дворцов прием в Делхи на рождения ден на великия моголски император Аурангзеб". Историци са успели да докажат, че точно това произведение е създадено само на базата на разкази на очевидци. Изработването му отнело години, въпреки миниатюрните му размери. Самата композиция се състои от 137 фигури, които са украсени с 5223 диаманта, рубини, изумруди, бисери и един сапфир.

Посетителите на музея можеха да видят с очите си още и красив кехлибарен шкаф, специално подарен от краля на Прусия.

Според различни научни сведения голяма част от произведенията в музея са

изработени от

придворния бижутер

Йохан Мелхиор Динглингер и братята му, както и много помощници.

Кой всъщност е създателят на музея с една от най-големите колекции на съкровища от барок до класицизъм в Европа?

Това е саксонският курфюрст и полски крал Август Силният, който между 1723 г. и 1729 г. прави собствена изложба на произведения на изкуството, събирани от него и предшествениците му през годините. Излага ги в девет помещения, които са дело на Матеус Даниел Пьопелман.

За съжаление по време на Втората световна война три от помещенията са унищожени. Съкровищата обаче са непокътнати, тъй като преди това са прибрани в крепостта Кьонигщайн. В края на войната те са пренесени в Съветския съюз, а през 1958 г. по решение на съветското правителство са върнати като държавна собственост на ГДР. В момента се смята, че "Грюнес Гевьолбе" е и един от най-старите музеи в света.