Навършват се 100 г. от 27 ноември 1919 г., когато е подписан Ньойският договор. Това е една от трите най-черни дати в българската история наред с тези, отбелязали падането на страната ни под византийско и турско робство.

След

края на Първата световна война,

в която България поради недалновидността на цар Фердинанд се включва на страната на Централните сили, на победените страни са наложени тежки мирни договори. Сключеният Ньойски договор е особено жесток за страната ни. Съгласно него ни се отнемат 11 хил. кв. км територия. Към страната потича бежански поток – 26 753 семейства от Егейска Тракия, 15 548 от Турция, 7 419 от Вардарска Македония, 5 329 от Южна Добруджа, а близо 2 млн. българи остават в отнетите земи.

Трябва да заплатим 2,25 млрд. златни франка парични репарации и освен това добитък – овце, волове, мулета, коне, крави и бикове. За срок от 5 години цялата продукция на мини “Перник” (каменни въглища) трябва да се изнася безвъзмездно за Сърбия. Репарациите започват да се плащат от 1 юли 1920 г. и трябва да продължат до 1 януари 1958 г., като лихвата по тях през първите две години е 2%, а след това – 5%. България няма право да държи редовна армия, тежко въоръжение, военноморски и военновъздушни сили.

Как се стига до подписването

В началото на септември 1919 г. българска делегация, начело с министър-председателя и министър на външните работи Теодор Теодоров заминава за Париж, където е настанена в хотел “Мадрид” и няма право да го напуска без разрешение. В делегацията участва и Александър Стамболийски като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. На 19 септември на делегацията е предоставен текстът на договора и й е даден срок от 25 дни за запознаване с него и за евентуални възражения. Когато го прочита, премиерът Теодоров заявява, че такъв договор няма да подпише, и си подава оставката. Новият министър-председател Александър Стамболийски обаче подписва договора. Широкоразпространеното мнение, че веднага след това в знак на възмущение чупи перото на писалката, от повечето историци се приема под съмнение.

Трагичният ден

На 27 ноември 1919 г. в черквата “Св. Неделя” е отслужена панихида. След това множеството с черни знамена, хоругви и плакати се отправя към дома на народния поет и писател Иван Вазов. Отпред върви музика, която свири “Съюзници разбойници”. Иван Вазов излиза на малкото балконче и се обръща към дошлите хора: “Благодаря ви, добри българи, за овацията, която ми правите. С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние. Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем наскоро една нова, единна и мощна България. Не се отчайвайте! Жив е българският бог!” Опитва се да каже още нещо, за да утеши дошлите хора, но сякаш буца засяда в гърлото му и затова само разперва ръце като ранена птица. Улавя се за перилото, свел глава, и заридава. Заедно с него започват да плачат и дошлите хора.

Последиците

С Ньойския договор се слага край на романтичния национализъм. Прекъснато е досегашното свободно придвижване през границите, защото те са опасани от мрежи с бодлива тел и са поставени контролно-пропускателни пунктове с въоръжени войници.. Осъзнава се, че е настъпило крушение по осъществяването на националните идеи за обединение на българите в една държава. Българската външна политика става много по-предпазлива. Има основание да се смята, че през фаталната за страната ни 1919 г. се разгръща коренно различна и нова страница в българската история.

Но покрай всеобщата покруса като че ли се забравя, че все пак и нещо се променя в положителна посока. България се присъединява към организацията, която се бори против трафика на жени и деца, а също така и към организацията по труда, по-късно станала известна като МОТ. Още през 1920 г. България е приета в Обществото на народите (предшественик на ООН).

Сега, след 100 години, с основание се поставя въпроса за

валидността на

Ньойския договор

Какви са аргументите? Договора никога не е бил ратифициран от българското Народно събрание, следователно той не е приет от нас. Ние сме изпълнявали неговите диктати по силата на обстоятелствата. Примирили сме с отнемането на територии, почти сме ликвидирали армията си, предали сме сме добитък, плащали сме парични репарации до 1931 г. Но още при подписването му Ньойският договор от гледна точка на международното право в някои отношения е неиздържан. Той не е подписан от Русия, която е един от основните членове на Антантата. Не е ратифициран от Сената на САЩ, следователно и от тази страна не е одобрен. Тогавашният американски президент Удроу Уилсън не е съгласен с повечето от нещата включени в договора и не го подписва. Той посочва, че в сегашния си вид в него тлее огънят на бъдещи военни конфликти, което напълно се потвърждава с избухналата 20 години по-късно Втора световна война. Подписан е от неговия приемник президента Уорън Хардинг, но и той не го одобрява напълно. Затова предлага сключването на сепаративен мирен договор с България.

През 1921 г. държавният секретар Чарлз Хюс изпраща такъв проектодоговор на Александър Стамболийски. Не е изпълнен чл. 48 от Ньойския договор, съгласно който на България трябва да се предостави коридор за излаз на Бяло море. В крайна сметка тогава Версайската договорна система, част от която е и Ньойския договар, се осъществява, главно под диктата на Франция и Англия.

В началото на 30-те години на миналия век обаче тази договорна система започва да се разпада, а след започването на Втората световна война фактически престава да съществува. Специално за България той се корегира с Крайовската спогодба, с която на страната ни се връща Южна Добруджа.

С разпада на Югославия някои поставят въпросите за

отстраняване на несправедливостите, нанесени на нашата страна с Ньойския договор. Техните аргументи са, че Сърбия в никакъв случай не може да се приема като правонаследник на Югославия. При това договора от сръбска страна е подписан от Никола Пашич (българин по произход), който точно по това време не е бил министър-председател.

Но с още по-голяма сила това се отнася за Струмишко, което сега е част от територията на република Северна Македония.