Според информация в “24 часа”, базирана на сведения от чужди посолства в САЩ, чувствата, мислите, намеренията и настроенията на Доналд Тръмп могат безпогрешно да бъдат разчетени по израженията и поведенческите му особености. Нещо като упътването за тайните знаци, които Елизабет Втора дава на своя персонал с чантата си.

Американският президент се опиянявал от похвали и комплименти, като хванел ръка за поздрав, стискал и дърпал, докато човекът не изгуби равновесие, когато е благоразположен “целува, прегръща, прихваща за кръста”, камера види ли, всичко живо избутва, за да е най-отпред. С други думи, говорим за критично нарцистичен обект, който управлява държавата, все едно е холдинг и налага превъзходството си с

фамилиарното поведение

на Кинг Конг

Тръмп кара трета година от своя мандат, колко ли извънредни часове работа е коствало разгадаването на сложната му личност, какъв ли чудовищен брой секретни имейли са разменяли дипломатите, колко ли пари са потрошени за разузнавателна дейност, съветници, експерти, проучвания, анализи, стратегии… Само и само лидерите на другите държави да имат преднина, пристъпвайки прага на Овалния кабинет. Но от наша гледна точка усилията им са били напразни, просто не им е достигнала далновидност.

Бойко Борисов от 13 години е ръководител на градове и държави, всяко негово мигване се отразява нашир и длъж, за непреходния му нрав книги се продават, дипломати доклади са писали с най-високи секретни грифове, наши и чужди журналисти са му посвещавали пространни статии. От Бистришкия Тигър по-колоритна и прочута фигура трудно ще се намери. И ако затвориш очи, докато ти четат на глас статията, посветена на Доналд, ще откриеш, че все едно за Бойко е печатана.

Да не би българският премиер да не обича похвалите? Даже когато другите не се сещат, сам се тупа по гърба. Вместо обаче да го закопава,

нарцисизмът вдига рейтинга му и Тръмп го е прозрял,

затова върви по неговите стъпки.

Борисов беше още главен секретар на МВР, когато с един колега трябваше да го гледаме във “Всяка неделя” и да напишем после дописка. Голямо чудене падна коя да ни е новината от интервюто, в което младият полицейски шеф изброяваше положителните си качества. Нещо като: аз съм добър, открит, отстъпчив, а тези, които ме познават по-отблизо, знаят, че съм и щедър, състрадателен, скромен… Ако му преведем думите на английски, американците ще помислят, че Тръмп го е казал.

Отдавна българите са наясно, че критиките изпълват с гняв министър-председателя. Казвал е например: “Избягвам да ходя в парламента, защото не издържам на обиди и лъжи. Помня много, знам много, имам остър език и ще направим беля.” Тръмп е същият, заради неговата докачливост заседаваше апелативен съд в Манхатън и постанови, че президентът няма право да използва блокираща функция в туитър срещу критичните коментари. Близнаци да бяха, нямаше да си приличат толкова!

Вместо стратезите да дирят подтекста на мачкането и целуването, да бяха следили внимателно кодовете на Борисовото тяло. Преди да прегърне главата на действащата американска посланичка Херо Мустафа, мало и голямо е стискал в лапите си. Наша колежка от години го нарича “мечо”, съзирайки в непосредствената му тромава грубост добронамерения нрав на едър горски хищен бозайник.

Преди 4 години някъде една снимка от откриване на спортен център в Доспат предизвика мексикански вълни от потрес в медиите и социалните мрежи. На нея Борисов едновременно целува и души малко момиченце. А как се целуваха с Юнкер? А как мачкаше Цецка и Меркел? Слепи са били американците за народняшките жестове на българския премиер, мислят, че Тръмп е чудо невиждано, а той само семки може да люпи пред спонтанните изблици на българския си колега.

Чужди посолства докладват за фрапиращия му стремеж да го снимат и как си проправя път с лакти, за да е на първа линия, защото

явно не са наблюдавали Борисов

Преди години нашият Генерал направи забележка на оператор от голяма телевизия да си оправи фокуса, понеже забелязал в новините предишната вечер, че изображението му е леко размазано.

Дали президентът на САЩ всъщност не копира Борисов? Толкова еднакви са им публичните реакции, дори и в управленския им стил някои съвпадения избождат окото. И двамата мразят Сорос, вдигат огради срещу варварите по южните си граници и възприемат протестите на новите либерали като малобройни грантаджийски упражнения и фалшиви новини.

Един от малкото признаци, по които се наблюдава леко разминаване, е замесването на семействата в политиката. Тръмп обича да сближава членовете на своето домакинство с чужди лидери, особено Мелания, докато Борисов никога не бута близкото си обкръжение напред. Веднъж на въпрос на журналистка отговори: “Заради такива като тебе не мога да се оженя. Само при мисълта, че като тръгна нанякъде, ще ме питат къде отивам...” Но изключението в този случай само потвърждава правилото, Бойко

обича жените

не по-малко от Доналд,

просто хороскопът му е бил да остане ерген. Вече се напати от публичността на съжителството си с Цветелина Бориславова, та накрая с болка възкликна: “Трябва ли всяка жена в живота ми да я веят като байрак?!”

Според дописката на “24 часа”, следвайки указанията за общуване с американския си колега, на Борисов щяло му е лесно, “ще разбере накъде върви разговорът – всичко е изписано на лицето му.” Но това е по-скоро обърната американска психология. Всъщност при срещата си с българския премиер Тръмп ще усети превъзходството на старата школа, не обратното. Само гледайте!