Или как градските десни най-сетне да преоткрият себе си

Градските десни са направо мъченици, не минава месец, без сами да се прострелят в десния долен крак. Преди 5 години те вдъхновиха точно тази конституционна реформа, с която сега за главен прокурор бе избран любимият им Иван Гешев. И сега будуват молитвено пред президентството, вместо да си посипят главите с пепел.

Вярно, през 2015 г. идеите на Христо Иванов за съдебна реформа бяха опорочени и грубо обезчестени. Но това не значи, че не са техни. Не се изпълниха 100 процента, а само 69, но какво друго можеше да се очаква?

Когато искаш да промениш конституцията, а разполагаш само с 10 процента от депутатите, много ясно, че някой друг ще ти довърши започнатото. Все пак

политиката е изкуството на възможното, а не на мечтаното

Тогава градските десни едвам се промъкнаха в парламента под знамето на Реформаторския блок – рехава и малка коалиция на орела, рака и щуката, която нямаше никаква обща кауза освен желанието да е вътре. Малки, но нахални. Сега тези най-просветени сред политиците са в положението на българин, женен за украинка, чийто първороден син се оказва негърче. И нищо друго не им остава, освен да протестират срещу собственото си отроче.

Но според мен истинският им проблем е в това, че първоначалната им идея, с която преди 5 години задвижиха реформите, бе фундаментално сбъркана. Не знам как и откъде на сините идейни бункери им хрумна лозунгът за "съдийско самоопределение", т. е. съдийската колегия сама да си назначава шефовете. Може би бяха вдъхновени от съсловните си интереси?

Любимият мит на юридическото съсловие е,

че нещата ще се оправят само тогава, когато се спрат грубите намеси на парламента и правителството в съдебната система. Вярно, тази намеса често е безпринципна. Но както е казал Чърчил, по-добро засега не е измислено.

Все пак парламентът има някаква легитимност, която тръгва от суверена. Той отговаря пред народа за грешките си. А откъде идва легитимността на една автономна съдийска колегия? И кой е отговорен, ако се корумпира? Цацаров? Или може би Путин?

Самата идея за магистратско самоопределние е обърната със задник към демокрацията. Ако съдиите сами избират себе си, защо да не го правят и депутатите? Свършва мандатът на този парламент и той си се самоназначава отново. Защо и кметовете да не си се избират сами? Те също са съсловие, с какво са по-лоши от съдиите?

През 2015 г. тогавашният правосъден министър Христо Иванов ужким бе постигнал с ГЕРБ един "исторически компромис" за реформата. Той предполагаше съдебната и парламентарната квота при избора на съдебните началства да са равни, така че съдиите да имат превес. За избора на прокурорите обаче трябваше да преобладава парламентарната квота.

Защо тази разлика? Защото

градските сини не харесваха Цацаров

Но стана така, че вместо да му ограничат властта, градските сини я удвоиха. И пак питам - на какво изобщо се надяваха? Много ясно, че без ДПС не можеше да се стигне до квалифицирано мнозинство, а ДПС щеше да поиска своето. Щом не си се научил да мислиш с 2 хода напред, по-добре не пипай конституцията.

Сега основното процедурно възражение срещу избора на Гешев е, че бил единствен кандидат. Но това е неизбежно, когато изборът се прави от затворен и самоизбиращ се колектив.

Де юре ВСС може да е като рицарите от кръглата маса,

но де факто той е като политбюрото на Тато - неформална йерархия, в която си има алфа-магистрат и всички се пазят от опраскване. Затова и кандидатът може да е само един. Я си предложил втори, я си се превърнал в жертвен козел.

Тайният вот само втвърдява липсата на алтернатива. Това също е проста аритметика. Ако членовете на ВСС се пазят от опраскването, де факто всеки от тях имат две персони - – явна и тайна. Явната се страхува, а тайната е безстрашна. И точно затова тя е тайна. Тя може да си влезе в правата и да удари по масата само при таен вот. Това значи, че йерархията на съсловната група не може да допусне алтернативна кандидатура до тайния вот, ако иска да оцелее.

Затова според мен градските десни, които всъщност не са десни, би трябвало или да завъртят посоката на мисленето си на 180 градуса, или да приемат Гешев и да бъдат доволни. Ако изберат първото, трябва още от утре да поискат отмяна на конституционните поправки, които през 2015 г. сами инициираха. Не че ще го постигнат, но важното е да се обърнат към истината.

Как се назначава един прокурор в една демокрация? Има два утвърдени метода – или го назначава правителството, или го избира народът. Съсловието може да мърмори, но не и да получи пълна независимост, каквато няма и в Космоса.

Първият метод е традиционен за България. От Търновската конституция, та до 1991 г. прокуратурата винаги е била подчинена на министерството на правосъдието, а то си е част от правителството.

Защо през 1991 г. Великото народно събрание събра прокуратурата със съда в едно хибридно животно и му даде автономия? Не знам, но това е много оригинално решение. Това го няма никъде.

Сега

каквато и съдебна реформа да се измисли, все ще е сбъркана

За да се оправят нещата, първо прокуратурата трябва да се извади от съдебната власт, а това не може да стане без ново Велико народно събрание. То гарантирано ще е по-лошо от предишното и не се знае дали градските десни ще попаднат в него, та да го осеменят със светлите си идеи. Така че нищо друго не им остава, освен първо да реформират това, което е в собствените им глави. Ако наистина са демократи, защо да не излязат с идеята съдии и прокурори да се избират от народа? Така е в две трети от американските щати, откъдето им идват повечето грантове.

САЩ са единствената развита държава, чиито основи са положени с демократичен проект. Европейските държави са като селски къщи, които постоянно са надстроявани и пристроявани векове наред, изтръгвайки парче по парче властта от зъбите на монархията. Това са

кръпки върху кръпки върху кръпки

Представете си автомобил, чийто ляв калник е от опел, десният от москвич, воланът от трабант, а двигателят от файтон. Точно това е и белгийската конституция, от която по стар навик преписваме нашата. Неслучайно в Белгия понякога го карат по 2 години без правителство.

Но всяко зло за добро. Сбърканите реформи от 2015 г. открехнаха една вратичка, през която може да се промъкне истинската демокрация. Щом изборът на главните магистрати може и без ВНС да се прехвърля ту в ръцете на парламента, ту в ръцете на съдийското съсловие, какво пречи накрая да се прехвърли в ръцете на избирателя? Вече имаме пробив, просто трябва да се разшири, докато се излезе в стратегическа дълбочина, както казват военните.

Мислете, о, градски десни батальони, които лагеруват пред подстъпите на властта. Нали мисълта е вашата тежка артилерия!