Скъпи Недялко,

„Може би иска да му се моля? Или да окаля името ми?

Недялко Йорданов

Днес минах през Бургас и видях, че са ти окаляли името. В буквалния смисъл. Беше мрачен денят, разхождах се по „Константин Фотинов“, разглеждах галериите, когато пред „Природонаучния музей“ видях буквално окаляни твоето и на Христо Фотев имена. По тротоарните плочки бяха написани с метални букви ваши двустишия и подписани с имената ви. Вероятно знаеш, че има такива метални тротоарни плочки в Бургас. Навремето Усин Керим ми казваше, че не иска улица на негово име като умре, за да не го тъпчат хората и посмъртно. Човек трябва да е циник, за да си позволи да подложи под нозете на минаващите стихове. Това е равносилно на аутодафе. Но човек трябва да е два пъти по-циничен, за да позволи собствените му стихове да се въргалят в краката на хората.

Зная, че след този злополучен случай с катастрофата в Бургас ти си подозрителен към всеки акт на законност дори. Няма да ти казвам как съм се чувствал след като Прокуратурата на РБ (тя е единна и неделима по закон) образува следствено дело за романа ми „Скритият живот на една помакиня“. След като се установи, че книгата не съдържа престъпление аз образувах дело по Закона за отговорността на Държавата и стигнах до Страсбург. Но това е друга тема. Аз бях следствен за книга, книгата бе разследвана. А в случая става въпрос за теб. Недялко, ако някой друг напише подобен текст по повод заведено, или образувано дело за ПТП, дали би се вдигнал този шум. Дали медиите ще му дадат думата. Знаеш много добре отговорът. Дали, ако бе каруцар, или тракторист, или шофьор на автобус щеше да има възможност да използва медиите, за да отърве кожата. Защото в случая иде реч за медийна атака срещу Прокуратурата на РБ. Ако тази прокуратура не бе повдигнала обвинение срещу каруцарят Х., примерно, медиите щяха да взривят пространството защо Х. не е подведен под отговорност. Но когато подведат Недялко Йорданов – ти не си сгазил човекът със стиховете си, така че не поетът го е блъснал – вече олелията е тотална. Излиза, че процедурите по подобни дела са създадени сега и специално за твоя случай. Защото единият ти син бил против Гешев, пък другият – с него. Спомняш ли си онзи анекдот за братята - партизанин и полицай. След 1944 година партизанинът, който бил директор става разсилен, а полицаят от разсилен станал директор, защото в биографията на единия пишело, че има брат полицай, а в биографията на полицая пишело, че има брат партизанин. Вие да не сте си разпредилили ролите в семейството като в анекдот?. Странна ми е позицията и на Недялко-младши. Едва ли не Чинев е виновен, че родителите му са… юристи. Вероятно, Недялко, и ти си виновен, че баща ти е поет и си продължил в тази сфера да се развиваш. Навремето бях преброил 68 (шестдесет и осем) наследствени поети в България. Като тръгнеш от Пенчо Славейков, минеш през Николай Райнов, та стигнеш до Венко Ефтимов и Владимир Левчев. Утре ще поискаш по закон да се забрани професионалното продължаване на традициите в семейството. Въпреки че така се изгражда аристокрация. Трябва ли да няма лекари, продължили професията на родителите си… Меко казано, разиграваш си коня върху доверчивостта на читателите. Би трябвало по-скоро да потърсите отговорност от адвоката на Недялко, защото той не е обяснил процедурата на баща ти. Обвиняваш Чинов, че сестра му е „Районен прокурор“, а би трябвало да знаеш – кой, ти ли не знаеш?!:) – разликата между Районен прокурор и прокурор в Районна прокуратура. Но читателите масово не познават структурирането на съдебната система и го приемат на доверие – би трябвало да ти се търси поне морална отговорност за подвеждане на общественото мнение. В мемоарната си книга „До СтрасТбург и назад“, вече с 21 (двадесет и едно изчерпани издания) си спомних, че Десети ноември завари Недялко Йорданов на пет длъжности – Секретар в СБП за работа с извънстоличните писатели, Председател на Дружеството на СБП в Бургас, Главен художествен ръководител на Бургаския драматичен театър, както и негов директор. Имаше различни начини тоталитарната държава да си разчиства сметките със свободомислещите. Един от начините е и да ги натовари с отговорна работа, че да нямат време да мислят пъклени планове срещу комунизма. Няко и си измислиха пъклените планове далеч след 1989 година, но, види се, продължават да си разчистват сметките. Относно телефоните в тефтерчето на Красьо Черния. Моят телефонен номер го има в карето на всяка моя книга. И да го няма – лесно може да бъде намерен. Не бих се учудил, ако някой го е сложил и в неговия телефон. Аз съм убеден, че ти, като журналист, имаш далеч повече телефонни номера на политици, криминален контингент, интелектуалци в тефтера си. И точно като журналист имаш много по-голяма възможност да манипулираш хората. Трябва ли да ти се търси отговорност за това, че си гледаш работата? И установен ли е начинът, по който Краси Черният се сдобил с един телефонен номер?. Това, че подхвърляш в публичното пространство едно, или друго не значи, че то е истина. Сега ще пусна този текст във фейсбук – аз съм третата, независимата страна на този случай. И е редно да го пуснеш. Така, както си пускал други мои текстове, публикувани в социалната мрежа… Този текст го пиша и в потенциална защита на поета и прокурора Кольо Искъров. Ако бе доживял това как ли щяхте да го разпънете – той Прокурор, жена му – съдия, пък Искър, синът им – Прокурор. Мисля, че медиите са длъжни да отразяват, а не да манипулират. Поспрете се малко…