За първи път от началото на прехода имаме ляво-десен съюз, който открито опрощава погазването на идеи и ценности

"Софиянци са готови дори да преминат идеологически линии, но да прекъснат модела на ГЕРБ.” Опорна точка, съчинена от БСП и “Демократична България”, целяща да успокои най-вече съмишлениците на “градската десница”, че не са извършили предателство с принципите си, гласувайки за Мая Манолова.

Ако ставаше дума за футбол, все едно фенове на ЦСКА да отидат на стадиона с шалчета на “Левски”, а после от червения клуб да ги утешават, че пак са си върли цесекари. Или феновете на “Барса да викат за “белия балет”. В деня, когато това се случи, футболът ще умре!

За повече тежест

внушението, че

отстъплението

от ценностите

не е грях,

бе спуснато от десния политолог Даниел Смилов и левия му събрат Кънчо Стойчев в студиото на БиТи Ви. “Ситуацията е толкова нетърпима, че си струва да се гласува за Мая Манолова”, заяви Смилов. Стойчев още повече се разгърна: “Много внимателно бих употребявал определенията “ляво” и “дясно” в нашите български условия. Бих даже ги избегнал, защото по същество истински представител на десните в България няма в момента”.

Всъщност пълният синхрон в поведението на “Демократична България” и БСП бе зададен два дни преди балотажа.

Въпросната “десница” прояви свенливост и не насочи открито вота, но смелата Корнелия Нинова излезе и призова симпатизантите на столетницата да подкрепят кандидатите на ДБ.

При това положение регистрираме феномен – за първи път в съвременната ни история десницата и левицата участват в неформална коалиция, без държавата да я грози политическа криза, гражданска война или външна заплаха. Експертът Стойчев още по-звучно го формулира: “Прокъсана е една преграда, което се случва за първи път от началото на прехода”. Нещо, което дори Иван Костов не си е позволявал. Като лидер на СДС през 2003 г.

Командира

предпочете

да гласува с

отвращение

за Софиянски

само и само да не пусне бюлетина за яркочервения Стоян Александров.

Най-голямото изпитание за десния електорат в България беше през 2006 г., когато президентският балотаж бе между Георги Първанов и Волен Сидеров. Тогавашният шеф на Европейската народна партия Ханс - Герт Пьотеринг призова демократите в България да подкрепят кандидата на БСП срещу настъпващия национализъм.

Костов, който вече бе лидер на ДСБ, отговори на своя европейски началник така: “Вашия призив на втория тур да се гласува за “демократичния” Първанов възприемаме като покана да направим неприемлив компромис с убежденията си”.

Опрощението за сегашния ляво-десен съюз се базира на схващането, че врагът на моя враг е мой приятел. Изхождайки очевидно от собственото си политическо минало, Христо Иванов и Нинова вярват, че битката срещу статуквото напълно оправдава подскачането от цвят на цвят. Но пък на света не съществува организация, движение или секта, която да насърчава принципното отстъпление. Без “идеологическата линия” всяка организация финално се превръща в ревящо стадо.

Проблемът е, че веднъж прокараш ли разяждащо внушение, няма механизъм за спиране на вълната. Както да дадеш на детето шоколад - иди после, че му обяснявай колко е вредна захарта. Като лавина се отприщва апетитът. Днес твоите пускат за Мая, защото мразят ГЕРБ, утре гласуват за Пеевски, защото мразят теб… Нали ти им каза, че лошо няма?

По повод на новината, че избирателите на ДБ са подкрепили Копейкин във Варна, политологът Огнян Минчев направи чудесен красноречив коментар: “Както казал един заврян зет:

“Ще си изкарам

окото, да се

смеят на тъща

ми, че има

кьорав зет”

На “червените бабички” не им е било леко да наливат вода в мелницата на същите хора, които през 2013-а носеха плакати “Не съм платен, мразя ви безплатно”.

Още по-фрапантна обаче е ситуацията за “Да, България”, която възникна именно от енергията на протестите срещу Пеевски и Орешарски. Дали пък разковничето на този феномен не се крие във факта, че половината симпатизанти на “градската десница” всъщност имат леви убеждения?

Причините за масовото биполярно разстройство на “градските десни” би трябвало да се търсят не само в хейтърски настроените им гласоподаватели, но и в баланса на самите идеолози. В историята на БСП Нинова може да остане като лидер на кон, но не и като обединител на социалистите. Дори в последното си злободневно интервю тя напада любимата си евродепутатка Елена Йончева, сигурно нещо по женски са се скарали. Да не говорим за разделителната линия между Нинова и Станишев, която до ден днешен осмисля вътрешните лобита в БСП и ненавистта към Мая Манолова.

Коалицията между ДСБ и “Да, България” от своя страна се разцепи още след първия тур в София, но Мая нямаше нищо общо с разкола. Конкуренцията между фракциите им достигна кулминацията си с издигането на двама кандидати за кмет. Оттук до настъпването на апокалипсиса последователите на “градската десница” ще търсят логично обяснение на абсурдното си поведение.

В материал на “Дойче веле”, който подгрява тезата, че загърбването на идеите не е грях, се казва: “Ако Манолова беше истински независим кандидат – тоест човек без партийна биография като ген. Радев например, тя щеше да има още по-голям шанс за успех.” Да, ама не беше. Кучето е заровено точно в тази дребна подробност.