Изборните студиа винаги оставят потискащото впечатление, че се случва нещо не съвсем истинско. В нощта след гласуването никога нищо не е сигурно, разчита се на социологически агенции, които по време на кампанията са наливали вода ту в една, ту в друга воденица. До вчера са показвали диаграми, че Мая Манолова печели убедително в София, а се правят, че всичко е наред и продължават да се упражняват в гадаене и предсказания.

Изборните казуси се коментират въз основа на неточни, понякога крайно неясни данни, сякаш две съседки си говорят дали Петров от шестия етаж изневерява на Петрова или е обратното. Всеки разговор започва с: “Все още не е сигурно дали ще има балотаж, но…”

А най-същественото,

самото броене

на бюлетините, се

представя като строежа

на Хеопсовата пирамида

– изнемогващо сложен и продължителен процес, изискващ безсънни денонощия, неимоверни усилия и жертви, изпитания на волята, заточения в изолирана среда, тегоби. Ленинградската обсада преживява българският преброител.

От време на време ни показват изплашени клети жени, мъкнещи с обречен вид найлонови чували. Чудиш се как са се прежалили и този път, забравили ли са припадъците и сълзите на отчаянието от предишния вот.

Пускаш на следващата сутрин телевизора и там агонията им продължава. Били объркали всички протоколи. Защо, бе, госпожа? Ами заради преференциалния вот ставали големи бакии, щото е страшно сложна и оплетена тая работа и не всеки я може.

“Искахме да се откажем - проплаква немигнала и омаломощена членка на секционна комисия, - но ни казаха, че нямаме право, полицаите нямало да ни пуснат.” Иде ти с нея да ревнеш и ти, осъзнавайки, че

зад всяка проклета урна стои нечие страдание, хипогликемия

или повишено кръвно налягане. Трудно, не, направо греховно ти се струва да гласуваш и на балотажа следващата неделя, само наливаш още масло в огъня на мъчениците.

И с тия урни не са никак наред нещата. В големите градове се гласува с три бюлетини, бързо се препълват, но по закон комисиите нямат право нито да ги изпразват преди края на изборния ден, нито да слагат допълнителни кутии. Егати закона! Манолова май го беше писала. Почва се едно тъпчене и мачкане на хартии – сцена, злокобно потвърждаваща, че всички в тая държава са напълно луди. Но иначе урните са прозрачни, де.

Какво му е толкова лошото на дистанционното електронно гласуване, така и не може да се разбере. Щели да го хакнат. Как не хакват Amazon и еBay? Автосервизите като си поръчват всички резервни части онлайн, по-глупави ли са?

Целокупното население как си купува без инциденти дрехите, обувките, чантите, обзавеждането и домашните потреби от интернет? Как?

Столичната митница е задръстена с пратки от Китай и Канада, напълно виртуални поръчки, платени с кредитни карти. Понеже стоките от държави извън ЕС подлежат на обмитяване, народът там се тълпи. Всеки ден от митническите служби излизат радостни потребители, като от Илиянци, понесли кашони с детски колички, полилеи, копия на вази от династията Мин, знайни и незнайни блага от другия край на света.

Ами онлайн банкирането? Значи, мога най-безстрашо да си превеждам пари от една сметка в друга с приложение на телефона, но е опасно да гласувам, така ли? Гениални вредители в мрежата щели да разбият защитите и неприкосновеността на вота отивала на кино.

Тогава да забравим и за електронния подпис. Той не беше ли една от задължителните препоръки на ЕС? И защо изобщо ще въвеждаме TOLL системата, след като изцяло функционира със софтуер? Напълно възможно и ефективно е в целия свят

компютърен интелект да разпознава нарушителите

на пътя и да ги глобява,

но в същото време е несигурно, по-сложно от изстрелване на ракета до Луната да се гласува от електронно устройство. ЪнбеливаБъл!

Като изключим очевидната предпоставка за манипулации и фалшификации на вота, която предоставя чувалната демокрация, няма друг аргумент срещу навлизането на техническия прогрес в избирателния процес. Днес не хакери, а група обикновени гамени, мотивирани финансово от партийните централи, са напълно способни да подменят вездесъщите чували с малко ловкост, хитрост и подкупи.

Ако бабите и дядовците наистина бяха чак толкова безпомощни с електрониката, нямаше да им превеждат пенсиите в дебитни карти, нито пък те щяха да пълнят фейсбук със снимки на цветенца, бебета, мъдри сентенции и икони за Голяма Богородица.

Ромите също не биха срещнали затруднения да изпълнят гражданския си дълг виртуално, на тях технологиите никога не са им пречели.

Вместо да снимат със смартфони бюлетината си, за да докажат пред партийния си спонсор, че са гласували правилно, ще правят скрийншотове.

То е пак същото, но поне си спестяваме припадналите и обезводнени преброители.

Намираме се в безумна ситуация: докато жениците влачат чувалите и броят хартии, дечицата и внучетата им пускат дронове с камери и си учат уроците на компютъра с предплатен онлайн абонамент. Дори въвеждането на забраната за използване на пластмасов и найлонов амбалаж няма да ни отърве от старата система, тогава за бюлетините ще им раздават платнени чували като на Дядо Коледа.

Остава само да стискаме палци, че ще ни дойде акълът преди Илон Мъск да започне колонизацията на Марс.