В последните дни много си мисля да се захвана със социология.

Сигурно ще кажете, че съм голям балък, че чак сега се сещам. Но аз съм предприемчив по природа и го обмислям отдавна. Горе-долу след всеки формат избори в понеделник с тази мисъл се събуждам. Когато съм на ръба на отчаянието, първото за което се сещам, преди да си купя талонче от лотарията за търкане, е социологията.

Но от неделя насам е различно. Вече нищо не може да ме спре - усещам как социологията циркулира в кръвта ми - стълбчета и пити с прогнозни резултати текат във вените ми със скорост 15 метра в секунда. Чувствам се като блондинка в червена рокля с нови екстеншъни, с нов ботокс в устата и скулите, с нови 1000 кубика в гърдите на голямо парти, току-що напудрила носа със стимулант в тоалетната. Експлозия.

Мозъкът ми генерира чудовищни количества неврони като на новородените в утробата на майката и не прави никаква разлика между реалност и въображение. Перфектни предпоставки да бъда номер едно в новото ми амплоа - социологията.

Намислил съм като начало да се вържа към някоя от големите партийни централи. От години се подготвям и знам, че това е най-якото в бранша. Заради абонаментния принцип. И тук ще кажете - мноооооггоооо закъсня, момче. Но моята абонаментна кампания ще е неустоима като офертите на Марлон Брандо в "Кръстника".

Влизам с брутален дъмпинг - ниски цени за високи проценти. Докато другите срамежливо бутат с пръстче цифрички нагоре-надолу (+0,5, -1,2), аз ще съм като биковете на фондовата борса - днес и веднага - плюс 30 процента за наш'то момче! Минус 30 процента за о'ня гад конкурента! При мен, трябва да знаете, се работи с размах и балотажи въобще не предвиждам

Гледам, че и сега разминаванията прогнози-резултат не са никакъв проблем в бранша. Ако вече съвсем не уцелиш посоката, казваш авторитетно: "Работя с нагласи, не с прогнози!", и всички веднага млъкват. В крайна сметка електоратът си сменя настроението три пъти само следобед, как да му хванеш предпочитанията?

Мисля да работя сам. За да свия разходите до минимум и да раздуя печалбите на максимум. Чух, че имало такива социологически агенции без персонал - само управител. Не виждам никакъв проблем в този бизнес подход. Има цял куп институти, изследователски институти в София, с една стая хора персонал. Като кажеш институт, си представяш Българска академия на науките, а то 4-ма души в стаята.

Може и да е скромно, но звучи шик и хиляди левове грантове текат по веригата. Така че веднага и аз влизам в схемата.

Намислил съм също така да се договорирам с някоя телевизия и с няколко предавания едновременно. Чувал съм, че е много изгодно. Пък и бизнесът трябва да се диверсифицира задължително.

Сега е моментът да ви призная, че от години тайно си имам моите идоли в социологията. И още от детската ми стая до плаката на Жоро Христов винаги са висели техните портрети. Имам едни двама пичове партийци, които за мен са номер 1 - абе като дуетите от соца. Целият им бизнес още от първия милион - от партията майка, прогнозите им, естествено, винаги на 6 - леко да активираме наш'те, манипулация, шаш и паника за противника. Тук да изкажем опорна точка, там да пуснем активно мероприятие.

Професионалисти! И най-якото - като ходят да кажат някоя мъдрост по телевизора, никой не обявява - ами това са партийните другари еди-кои си. Няма да кажат - това е чичо Митко от БСП-то, примерно. А го представят - Димитър еди-кой си от еди-коя си агенция. Така е и с леви, и с десни, и с центристи.

Престижно и доходно!

Тия двамата бизнесмени съм ги признал отдавна. Обаче най-яката социология съм си я залепил на вратата на стаята. Разбира се, че от вътрешната страна, точно срещу леглото. Естествено, руса е, то е ясно, но и рядко изобретателна с цифрите. И тя навремето се заигра много остро с курса на биковете на едни избори и се вдигна яка патърдия - къде сбъркала, защо толкова много, нямало наука в подхода й...

Глупости! Шумотевица за има-няма 3 дни и в крайна сметка никакъв проблем. Пак й поръчват да изследва, пак я канят по телевизиите. Трябва да ви призная, че обществената и медийна среда и памет в наш'та страна са перфектни за социология от моя тип и като на русия ми идол. Тя между другото изследва още малко нагласите и премина към пълна промяна.

Стана актриса - вече играе и пее на воля в представления. Като в социологията в предишния живот. И се чудиш как е загубила толкова години и пропиляла толкова талант. Неизбежно си мисля, ако импресионистите не бяха зъболекари, а социолози, какъв разцвет на нашата изследователска наука щеше да настане....

* По аналогия с "Ако импресионистите бяха зъболекари" на Уди Алън