Към прародителите освен прабългари, славяни и траки учени добавят и четвърти корен - на старогерманското племе, което е било по нашите земи чак до Средновековието българите носят гени от готите

Още от началното училище сме свикнали с мисълта, че съвременните българи произхождат от три древни племена: прабългари, славяни и траки.

Към тях обаче трябва да прибавим и още едно - готите. Възможно е и тяхната азбука, създадена през ІIV век от епископ Вулфила, да е една от основите за кирилицата. При това не става дума за поредната екзотична теория, с каквито в наши дни изобилства интернет, а за научно установена истина.

Но как да убедим скептиците, които веднага ще възкликнат: защо не сме знаели този толкова важен факт досега?! На тях можем да отговорим: по различни съображения, които нямат нищо общо с науката, готските следи в българската история са били пренебрегвани и дори укривани.

Реалността е съвсем различна. Многобройни сведения от древни хроники сочат, че значителни групи от старогерманското племе са живели в продължение на векове по нашите земи и са оставили трайни следи във всяка област на живота, видими дори до наши дни.

Географски наименования, фолклор, обичаи, собствени и фамилни имена, отделни думи, дори прилики с тяхната азбука свидетелстват, че

те са една от основните

съставни части на

българската народност

От археологическите находки също става ясно, че почти няма част в България, където да не е имало готи. А ако българската историческа наука един ден поправи пропуска и все пак им отдаде дължимото, е много вероятно някои от най-големите загадки и противоречия в родната историография, натрупани до момента, да намерят своите отговори.

Нещо повече - ако умишлено си позволим да пропуснем заселването на готите по нашите земи, това би означавало да лишим и самите тях от най-важните им исторически личности и събития, а те са народ, който трайно е белязал с богатото си културно наследство цяла Европа. По този повод видният медиевист проф. д-р Хервиг Волфрам от Виенския университет обобщава:

“Ако от общата история на готите извадим историята на тракийските готи или на готите в Тракия, не би останало нищо, резултатът би бил нулев. Това би било все едно от европейската история да извадим Каролингите или от австрийската - Бабенбергите. Тази констатация не е израз на крайност, защото всичко готско, което под някаква форма е добило по-ясно очертание,

се е появило на земите

на днешна България

Ако например извадим от историята на готите готския превод на Библията, издигането на Аларих I за крал и конституирането на вестготите, както и кралството на Теодерих Велики в Свищов, не би имало галско-испанското кралство на вестготите, нито италианското кралство на остготите със столица Равена, нито и първия превод на Библията на постантичен език.”

Нямаше да я има и създадената от епископ Вулфила, и то по нашите земи тяхна азбука - първата писменост в света, чийто автор не е митична фигура. На територията на съвременна България, в Дуросторум (дн. Силистра) е роден и Флавий Аеций, римският военачалник от готски произход, който спасил Рим и християнската цивилизация от хуните. В крайна сметка нямаше да съществува и написана история на готите, защото Йорданес, авторът на запазената до днес “Гетика”, произхожда от Тракия. По нашите земи те започват и да се наричат по този начин, дотогава отделните племена са имали специфични имена - тервинги (горски хора), вези (мъдри, добри), греутунги или остроготи, а чак когато през 376 г. навлизат в територията на Римската империя като федерати, получават общото название, под което са останали известни за историята.

Самата дума deutsch -

народ,

с която се обозначават всички германски племена и от която в латинския е възприета думата “тевтонски”, също е започнала да се употребява за първи път по нашите земи.

Според собствените им предания готите идват от Скандинавския полуостров и след II в. се разселват на териториите на днешна Русия, Полша и Украйна. Първоначално се установяват в района на Северното Причерноморие и създават своя държава на Кримския полуостров. След III в. започват да се заселват на няколко вълни на юг по долния Дунав по нашите земи и до V в. те са вече над един милион - огромна цифра за тогавашната гъстота на световното население. Голяма част от тях продължават към Италия и Испания, където създават свои кралства, но немалко остават и тук. Това са най-вече готите християни на епископ Вулфила (ок. 311-383), които се заселват в Северна България през 348 г. Техните потомци посрещат славяните, по-късно и прабългарите.

“Защо е пренебрегван въпросът за готите по нашите земи? По чисто конюнктурни причини, не по научни, не по изследователски, а по конюнктурни - обяснява историкът д-р Росен Милев, по чиято инициатива през 2002 г. стартира Готски изследователски проект, обединил усилията на 36 български археолози, историци, езиковеди и културолози в системното проучване на готското присъствие по българските земи.

- Темата за готите е като

криминален роман

След 9 септември има едно писмо на Вълко Червенков от 1950 г., съдържащо директива да се откриват славянски некрополи. След това през 1972 г. с благословията на Политбюро е създаден Институт по тракология начело с Александър Фол. И тогава се заковава една идеологема: освен славяни и българи приемаме, че има и трети етнос - траки. Това триединство за произхода на българската народност е почти като догмата за “триезичната ерес”, срещу която се бори свети Кирил. В първия научен труд по българска история, в който има представен научен апарат - издадената през 1869 г. в Цариград “Българска история” от Гаврил Кръстевич, са включени и готите.” Първият българин, който пише труд, изключително посветен на тази тема, е Петър Дънов. Дипломната му работа, която той защитава през 1893 г. в богословския факултет на Бостънския университет, е посветена на миграцията и християнизирането на германските племена.

След Освобождението обаче има голяма славянофилска вълна, и то не само в Русия, а и в Чехия. С ренесансовата идея да помогнат на България много чехи идват у нас. По лесно обясними причини, свързани с тяхната история, точно в този момент те са настроени антигермански. Така, когато Константин Иречек пише своята история, той е повлиян от тази вълна и решава да “спести” готите заради противопоставянето между чехи и германци. По същия начин Васил Друмев, който пък е под въздействието на руската школа, също не ги включва по никакъв начин.