Кюрдите ще коват плугове от мечовете

Ако можех да интервюирам вкупом лидерите на групата Г-7, бих започнал с въпроса на шопа: “Оти ги ручахте жабетата?”.

След 8 години война, милиони жертви и бежанци, халифати, рязане на глави и какви ли не още безчинства президентът Башар Асад де факто пак е признат за легитимен държавен глава на Сирия. Защо ги ручахте жабетата?

Признат е поне от тези, от които зависят нещата – Путин и Ердоган. Както и от иранския президент Хасан Рухани, разбира се, но мълчаливо. И още по-мълчаливо от Китай.

Не бих се учудил, ако в близките месеци Путин, Ердоган и Асад се срещнат някъде на руска територия, за да подпишат официалното решение на сирийския проблем. Например в Сочи, където двамата лидери току-що решиха съдбата на Сирия. Или по-добре в Ялта, където през 1945 г. Сталин, Рузвелт и Чърчил поделиха Европа. Или в Москва? Във Вашингтон едва ли ще ги поканят.

Кой друг може да промени съдбата на Сирия?

Няма друг. САЩ се изтеглиха официално и вдигнаха ръце. Ранните спонсори на сирийската гражданска война, Катар и Саудитска Арабия, вече си имат достатъчно свои проблеми. ИДИЛ е разгромена. Прогресивната европейска общественост е миротворчески вцепенена. Ако прочетем техните изявления за Сирия от преди 3, 5, 7 години, ще видим, че всички вкупом са действали без връзка с главния мозък. Онзи ден германската министърка на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер изведнъж се сети да предложи зона за сигурност в Северна Сирия под международен контрол и с участието на Турция и Русия. Чудесна идея, все едно да продаваш краставици на краставичаря. Светът видя как онзи ден в Сочи Путин и Ердоган си стиснаха ръцете и се разбраха за всички подробности, зоната вече, решена и в нея засега няма никакви германци. Ако си платят, може и да се появят.

Според мен

европейските

лидери се

оказаха

най-големите…

хайде, да не казвам идиоти, в целия този сюжет. Те дружно се включиха в свалянето на либийския диктатор Кадафи и с това отвориха широко портата за африканското нашествие към собствените си земи. След това дружно подпалиха чергата на Асад и с това отвориха сирийската и турската порта. Ако продължават така, скоро ще хвърлят върху Брюксел ядрена бомба.

И днес какво постигнаха? Ако Старият континент има топки, сега те са в менгемето на Ердоган. Щом на турския президент му потрябват пари – пуска поредната порция мигранти и милиардите пристигат. До тук са му обещани 6 милиарда евро и са му платени повече от половината, но сега Ердоган вече иска 30-40 милиарда, за да градоустройва Северна Сирия. И Германия ще ги даде! Ние също ще даваме от оскъдните трохи на бедната ни трапеза.

И как се получи, че пак Ердоган ще държи кранчето на газа за цяла Южна Европа? Сега Путин може да го включва и изключва през Украйна, а турският президент – през Босфора. Не признавате Северен Кипър? Чудесно! Пускам бежанците, спирам газа. Ааа, дойде ви акълът? Добре, спирам бежанците и пускам газа. “Фолксваген” нямало да строи в Измир? Спирам газа! Добре, пускам го, но да не забравяте за ония 10 милиарда до петък.

Европа сама се докара до това стратегическо положение на изуй гащи, като спря “Южен поток”. Сега може само да издава пискливи звуци и да подписва нови чекове всеки път, когато Ердоган затегне менгемето.

След като Тръмп си изтегли символичните рамбовци от Сирия, там останаха само 2 сили – от едната страна Путин, Асад и Рухани, а от другата – Ердоган. Ердоган отлетя в Сочи, разговаря с Путин близо 7 часа и какво се оказа?

Оказа се, че де факто е признал властта на Асад.

Вместо да разпростре настъплението върху цялата 32-километрова зона по границата в Сирия, той го ограничи между селищата Тал Абияд и Рас ал Айн, около стотина километра. В останалите райони ще патрулира сирийската армия на Асад заедно с руски полицаи. А по-нататък хората на Путин, Асад и Ердоган ще патрулират съвместно, остава да поканят и иранците.

Главното условие на Ердоган е кюрдските бойци да се изтеглят и да се разоръжат. В по-далечен план Турция ще се изтегли и ще остави прочистените райони на Дамаск. Така Асад получава голям коледен подарък –

Ердоган

възстановява

властта му над

кюрдите!

Както знаем, кюрдите си създадоха в тези райони нещо като държава и я нарекоха Рожава. Сега Рожава се закрива. По-нататък кюрдите ще водят преговори за ограничена автономия, но не и по границата с Турция.

Така че чисто политически нещата се връщат пак там, където бяха преди 10 години. С тази разлика, че Сирия е в развалини, а присъствието на Русия и Иран вече е непоклатимо като Гибралтарската скала. А само преди 10 години в Сирия нямаше иранци. Русия пък бе оставила морската си база в Тартус за скрап. Сега това е все едно нова съветска република!

Но аз не съм убеден, че с договорката между Путин и Ердоган се слага край на сирийските премеждия.

Най-важната битка за съдбата на Сирия в момента се води във Вашингтон. Щом Ердоган нахлу в Сирия, Конгресът скочи срещу Тръмп и той веднага обяви, че въвежда тежки икономически санкции срещу Турция. После изпрати в Анкара вицепрезидента Пенс и държавния секретар Помпейо с трогателно писмо, в което обещава едва ли не да срине Турция със земята икономически. После обяви петдневното примирие за велик успех и замрази санкциите.

В същото време обаче Сенатът също приготви свой законопроект за тежки санкции. Временно го остави на трупчета, но очевидно в бъдеще ролите ще се разделят като в холивудските филми. Сенатът ще играе лошото ченге, което ще налага санкциите. Тръмп ще играе доброто ченге, което ще подава на Ердоган моркова.

От шашардисаната Европа ще се очаква да плаща сметките. Така е, оти ги ручахте жабетата?