Феновете продължават по навик да ходят до стадиона, а служителите на тима все още се явяват на работните си места, въпреки че никой няма да им плати

Датата 27 август завинаги ще вселява мъка в сърцата на жителите на едно малко, но изключително футболно градче. В този иначе слънчев ден третодивизионният "Бери ФК" спря своето съществуване след 125 поредни години в лигата. И хвърли в ужас млади, стари, женени и разведени жители на прокълнатото населено място.

Сделката, която трябваше да спаси отбора, се провали в последния момент. Старият собственик на тима и новите инвеститори не успяха да се договорят за спасителен план и феновете чуха най-страшната присъда – клубът обявява фалит и е изваден от английската футболна лига. Новината беше съобщена от медиите на Острова, но очаквано не предизвика особен отзвук. Случаят набързо беше забравен.

Последните репортажи от малкия град в покрайнините на Манчестър обаче показват, че за местните трагедията е огромна и никой няма право да ги праща в забвение. Когато отбор на 130 години е закрит в Англия, пораженията се разпростират отвъд спортно-техническия аспект. В случая страданието може да се измери в цифри.

Да започнем оттам, че десетки хора от поддръжката на отбора останаха на улицата. И това съвсем не е всичко. Местните барове, кръчми и павилиони, издържащи се от дните с футбол, вече нямат нужния оборот и също трябва да освободят работниците си или да затворят. По-голямата част от момчетата от младежката школа се прощават с мечтата си да станат футболисти.

За други се налага да се преместят в съседния град, за да тренират с нов отбор. Може би най-тежката загуба е за самите фенове, които трябва да видят тъжния край на това, което за много от тях е любовта на живота им.

Падението на "Бери ФК" почти няма общо с футболната игра. На терена отборът играе изключително силно през последните месеци от съществуването си. Кръг след кръг феновете им се радват на страхотна и сърцата игра. Финансовата криза, застигнала клуба вследствие на некадърното му управление, вече бушува с пълна сила в края на сезон 2018/2019 г. и заплатите на футболистите започват да се бавят. Въпреки това в края на пролетта на 2019 г. подвигът е факт – те успяват да завършат на второ място в класирането на Лига 2 и да се изкачат в по-горното футболно ниво – Лига 1.

Приходите от промоцията обаче по някаква причина не стигат там където трябва. Собственикът на отбора Стив Дейл продължава да тегли финансите на отбора надолу.

В очакване на по-добра оферта и по-голяма печалба той отказва на няколко спасителни предложения да продаде клуба. Футболната асоциация също не се намесва своевременно, така че да принуди Дейл да продава. Заплатите в "Бери ФК" спират да идват. Независимо от това футболисти, треньори, медици и всички на "Гиг Лейн" продължават да се трудят усилено, за да може отборът да продължи пътя си.

"Имахме готвач на тренировъчните ни игрища в Карингтън. Не му бяха плащали от месеци. Когато го попитах как е, той просто се срина. Каза ми, че днес му обещали да му платят, но още не си бил видял парите. Дъщеря му имала рожден ден и той нямало как да й купи подарък. Отидох в съблекалнята и помолих момчетата да помогнем и съберем пари за подарък. И ние не бяхме взимали заплати отдавна, но всички се отзоваха", разказва за измеренията на трагедията бившият капитан Стивън Доусън.

Днес той е един от малкото футболисти на "Бери ФК", който все още не си е намерил отбор. Често минава покрай вече празния стадион, за да се види с някои бивши колеги. На входа на базата стоят тениските, шаловете или листовете хартия, изписани от феновете на отбора с отчаяни заклинания той да бъде спасен. Все още си стоят и залепените писма от фенове, които посещават мачовете на "Гиг Лейн" от 70-те години. Гневни лозунги се редуват с такива на безрезервна обич и подкрепа за отбора. Около стадиона често се мотаят верните фенове, дошли с надеждата да чуят някоя добра новина за чудотворно спасение.

Самият стадион "Гиг Лейн" е в прекрасно състояние, повече от месец след закриването на "Бери ФК". Хората, отговорни за поддръжката му, продължават да идват на работа. Трогателен е примерът на човека, който отговаря за състоянието на терена. Той продължава редовно да коси тревата и да поддържа очертанията. Този стадион е животът му в продължение на повече от 30 години, през които работи тук. За него "Бери ФК" не е спрял да съществува. Игрището трябва да е готово да приеме мачове, ако утре се случи чудо. Такова обаче не се задава на хоризонта.

Нерадостна е съдбата и на хората от младежката школа на клуба.

"Тези момчета ми бяха като синове. Ако ги бяхме продали, щяхме да донесем на отбора поне 2 милиона паунда. Сега те трябва просто да си заминат", проплаква треньорът на младежката формация Райън Кид.

В последните седмици в местната преса от време на време се появяват обнадеждаващи съобщения за тайна сделка или нов собственик, който ще се бори за спасяването на клуба. Това са по-скоро евтини сензации за по-висок тираж. Отборът ще трябва да започне на чисто от най-ниското ниво и сам да си пробие път обратно до професионалния футбол. Феновете, може би основателно, питат дали асоциацията щеше да е толкова стриктна, ако в подобна беда бяха попаднали свръхбогатите им съседи от "Манчестър Сити", на които вече няколко пъти им се разминават санкции за нарушаване на финансовия феърплей. За всички тях отдавна е известно, че парите са превзели футбола, а с края на "Бери ФК" си е отишла още частица от малкото останала жива романтика в него.