Такова едно събитие попада на първа страница на френските ежедневници през декември 1937 г.

Главното действащо лице е българинът Никола Петров, 33-годишен, от Стара Загора. Нашенецът се е преселил по течението на Сена преди 16 години. С много труд и лишения той успява да изгради собствен бизнес и към момента на действието е собственик на голям магазин за модно облекло на улица "Ларошфуко" 66 в Париж.

При това Петров не е прекъснал връзката с родината си. Поне веднъж на 1-2 години той посещава Стара Загора, за да прекара някой от светлите християнски празници сред роднините си.

На 7 декември 1937 г. живеещият във Франция Никола Петров, готвейки се да замине за България,

пуска обява

в някои френски ежедневници, че продава колата си. Новината светкавично стига до потребителите. Още същата сутрин в магазина идва добре облечен млад мъж, който пожелава да види МПС-то. Купувач и продавач се спазаряват за 11 000 франка, а уточняването на подробностите оставят за следващата им среща.

Тя се състояла няколко часа по-късно. Купувачът отново пристига в магазина и моли Петров да отидат с колата до дома му да я види баща му, че бил тежко болен и не можел да дойде. Състрадателният българин се съгласява. Двамата се качват на автомобила и след половин час са във френското предградие Шеврьоз.

Спират пред вила близо до музея "Мадлен". Купувачът кани Петров в къщата и го оставя да чака в салона за билярд на първия етаж, а самият той се качва на втория. След малко слиза и кани любезно българина да го последва, понеже баща му се чувствал зле и не можел да стане от леглото. Двамата се качват и влизат в

изящно мебелирана стая

с два кревата и две врати.

След миг другата врата се отваря и от нея се показва млад мъж с работнически комбинезон и чук в ръката. Петров се втренчва изненадан, но в този момент купувачът вади пистолет и казва на българина: "Сега ще направим една хубава сделка по приятелски. Ние сме гангстери и ни трябват пари и кола за предстояща голяма кражба за 300 000 франка. След това ще получите 15 000 франка възнаграждение, а колата ще си вземете от Страсбург, където ще я оставим, преди да минем границата."

В първия момент Петров се уплашва и им отвръща, че им дава колата, само да го пуснат. Бандитите не се съгласяват на такъв вариант. Те връзват краката на нашенеца за единия креват и го заставят да напише писмо до продавачката в магазина, с което да я уведоми, че му се налага да замине по работа за няколко дни, и да я помоли да продължи работата.

Три пъти Петров пише писмото, докато се получи както трябва, понеже ръцете му треперели от страх. Мнимият купувач взема писмото и документите на колата и излиза. Гангстерът с чука остава да пази нашенеца. Заедно с него във вилата има и някаква стара жена, която по всичко изглежда, че била част от бандата.

Първата нощ Петров изкарва в страх. Не смее дори да хапне. Пазачът му имал вид на алкохолик. Към 7,00 часа сутринта купувачът се връща. Носи радио "да не скучаят" и го надува до дупка. После двамата мъже започват да пълнят пистолетите.

Мнимият купувач споделя, че не успял да свърши работата и ще се наложи нашенецът да остане пленник още няколко дни. После започва да го убеждава да стане член на тяхната банда. Преодолял първоначалния страх, Петров дава съгласието си, надявайки се по този начин да притъпи бдителността на гангстерите.

И успява. Бандитите му освобождават за малко краката от веригите и го оставят да се разходи из стаята. Петров се показва на прозореца точно в момента, когато покрай вилата минават четирима офицери. Пазачът обаче реагира бързо,

опира револвера

в главата му

и го предупреждава да не вика.

Вечерта отново го връзват. Малко по-късно двамата гангстери се скарват за нещо. Петров подочува, че предмет на спора е самият той. Бандитите карат българина да напише ново писмо до продавачката.

На другата сутрин го оставят със старата жена, на която казват, че ако заложникът

създава проблеми

да постъпи както си знае. Българинът започва да действа за своето освобождаване веднага щом двамата мъже напускат вилата. Опитва се да заговори бабата, но тя не обелва дума. После я моли за кафе. Докато му го приготвя в съседната стая, Петров успява да измъкне едната си ръка. Веригите на краката не са закопчани за кревата.

Когато старицата сяда на съседното легло, нашенецът я издебва в момент на невнимание и скача върху нея. Започва борба на живот и смърт, в която българинът все пак надделява, като омотава бабата в един от чаршафите. После се добира до прозореца и скача. Побягва към близкия чифлик по долни гащи и с вериги на краката и на едната ръка. Вижда група жени и започва да вика за помощ. Последните, уплашени, го мислят за луд и даже го замерват с камъни. Доста зор вижда българинът, докато ги убеди, че не е ненормален, а жертва на отвличане.

Накрая жените викат полиция. Ченгетата нахлуват във вилата и арестуват бабата, която е цялата окървавена от схватката със заложника. Веднага е блокирано предградието и не след дълго двамата гангстери са заловени. Оказва се, че това са старите клиенти на полицията Бернар дьо Сигуер, Люсиен Ришар и бабата Маргьорит дю Малуар. Бернар е мнимият купувач на колата, а Люсиен - мъжът с чука.

Първият е лежал в затвора за убийство на любовницата си. За да се отърве от справедливо възмездие, се направил на луд и

бил вкаран в лудница,

където се запознал с Люсиен Ришар. По-късно Бернар бил помилван и заедно с приятеля си от лудницата си направили банда. Малко преди отвличането на българина наели вилата заедно с още една банда.

Двамата престъпници и бабата са предадени на правосъдието и тикнати в затвора, а българинът се връща към нормалния си живот. За да се отърве от кошмара, той заминава за България. На 26 декември отсяда в хотел КООП в София, където е нападнат от журналисти да дава интервюта по случая. За няколко дни Петров се превръща в медийна звезда, след което животът му се връща в обичайния си трудов ритъм.