“В последния миг тя лежеше на бялото си легло, отпуснала глава върху възглавницата. Слушаше записа на последната ми реч, а очите й бяха в отвъдното”, пише бившият Първи в мемоарите си

През 1969 г. Мара Малеева се разболява от рак на стомаха. Почти две години успява да се бори с коварната болест, но без успех.

Когато Тодор Живков разбира лошата новина, прави всичко възможно да помогне на съпругата си чрез позицията си. Намира най-добрите лекари, въпреки че тя не желаела състоянието й да се разгласява.

Бившият Първи кани един от най-големите френски онколози за онова време и въпреки че

Малеева не иска да се оперира,

Живков я принуждава да го направи.

Интервенцията минава успешно, но ракът е в напреднал стадий и френският лекар признава, че състоянието на Малеева е безнадеждно. Тогава съпругата на Тато също споделила, че е наясно още от самото начало и че изходът ще е фатален.

През август 1971 г. състоянието й рязко се влошава.

Болките й станали непоносими

Не можела да става от леглото, но не се оплаквала. Спряла дори да придружава Живков на посещенията му в чужбина и събитията в страната.

На 23 октомври тялото й я предало и тя починала.

Смъртта й дълбоко разстройва Живков и го прави непредсказуем и невъздържан.

За края на живота й в мемоарите си той е написал: "В съзнанието ми се е вдълбал един епизод, който ме беше разтърсил дълбоко. Влезнах в стаята, тя лежеше на бялото си легло, отпуснала глава върху възглавницата, и слушаше записа на последната ми реч. Слушаше гласа ми, а очите вече се взираха в отвъдното... Мисля си, че такава раздяла с любимия човек не може да бъде измислена, тя се ражда от самия живот."

Въпреки страданието си

Живков нарушава някои от забраните на съпругата си

да не поставя на важни постове свои роднини.

Историческите данни показват, че след смъртта й той облагодетелствал родата си, а Правец превърнал едва ли не във втора столица на България.

Два месеца по-късно, на 31 декември 1971 г., Тодор Живков издава указ за назначаването на дъщеря си Людмила Живкова на поста заместник-председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина.

Приживе приближените на Тато твърдяха, че ако Мара Малеева е била жива тогава, не би го допуснала. Тя била твърдо против дъщеря им да влиза в политическия ешелон.