Възникна надежда наистина да правим фаувета

 Когато през 1990 г. Саддам Хюсеин нахлу в Кувейт, той бе останал с погрешното впечатление, че Вашингтон няма нищо против. После се оказа, че не разбрал какво му казала посланичката на САЩ. Дали и сега не стана така между Ердоган и Тръмп? Трудно е да се каже какво са се разбрали по телефона, но с нахлуването в Североизточна Сирия Ердоган настъпи курт капан. Което на турски ще рече “вълчи капан”, а не онова, за което си мислите. 

Какво ни касае това нас, българите? Ние би трябвало да посрещнем турското нахлуване на кюрдска територия със смесица от ужас и надежда. Ужас – защото щом САЩ и Европа наложат санкции, Турция ще пусне през границата 3,6 милиона бежанци, за които се закани Ердоган. Той е човек на делото, а не на празните приказки.

А надеждата е, че “Фолксваген” не би построил новия си завод в държава, която е под санкции. Дали това дава някакъв шанс на България? Съмнявам се, но дай Боже.

Импулсивен ли бе ходът на Тръмп да изтегли шепата военни от кюрдските територии в Североизточна Сирия и така да отвори пътя за турците? Ако мислим само с един ход напред – може би. Но според мен Тръмп е напълно способен на двуходови комбинации или поне да забрави намерението си от първия ход и да завие в обратната посока.

Сега повечето коментатори в САЩ се правят на втрещени. Те са в ужас, че Тръмп е предал съюзниците – верните на САЩ кюрди от Сирийските демократични сили (СДС), които проляха своята кръв в кървавите битки срещу “Ислямска държава” (ИДИЛ). И каква им е наградата? Вместо да получат дългоочаквания суверенитет, американците ги оставят в ръцете на техния смъртен враг. Кой повече ще вярва на Вашингтон?

Втората критика е, че кюрдите седесари (напомням, СДС) държат в плен около 2000 опасни джихадисти и сега може да ги пуснат. Освен това в лагера в Ал Хол има към 70 000 членове на семействата на джихадистите – главно жени и деца, но тук-там и някой забулен с бурка боец. Щом бойците на СДС тръгнат да се спасяват от турците, тези опасни хора ще излязат на свобода, ще се обединят и ще върнат Сирия в хаоса. И още по-лошо, много от въдворените джихадисти са европейци. Те пък ще се приберат в страните си и ще се захванат с бомбени атентати.

И двете опасения са основателни, но маловажни.

Да, кюрдите са предадени, но нали империите нямат вечни съюзници, а имат вечни интереси. Чичо Сам си е хвърлил мрежата за много по-голяма риба.

Второто опасение – ако ИДИЛ се възроди и хаосът в Сирия пак се раздуха, дали това противоречи на американските интереси? Щеше да е така, ако САЩ имаха за цел стабилност и устойчиво развитие в Близкия изток. Но тогава пък нямаше да ги има конфликтите в Ирак, Либия, Сирия и Йемен. Кадафи щеше да е жив и здрав, а Асад и Ердоган щяха да си пият кафето в братска обстановка. Но не стабилността е целта. Всички са чували теорията за “контролирания хаос”. Ако приемем, че крайната цел е да няма крайна цел, то ходът на Тръмп е направо гениален.

Какъвто и да е президентът, основните външнополитически ходове на САЩ са много добре обмислени, проиграни и пуснати през компютърни програми, които могат да бият Каспаров на шах като някой начинаещ школник. Привидните грешки не са грешки, случайностите не са случайности, а всичко е част от т. нар. гранд стратегия на САЩ за ХХI век.

Модният геополитик Джордж Фридман в култовата си книга “Светът в следващите 100 години” посочва, че част от американската гранд стратегия е да не допуска възникването на регионални суперсили. Започне ли да възниква такава, устремът ѝ веднага трябва да се спре.

Турция е точно такава суперсила, която не само че възникна, но и се опълчи срещу САЩ. И обратното – САЩ отдавна се опитват да я вкарат пак в релсите. Не знам каква е истината, но според Ердоган опитът за преврат през 2016 г. му е спретнат от САЩ чрез организацията на Фетуллах Гюлен, който според него е американски агент и трябва да му бъде предаден с белезници.

Турция започна да се разграничава от САЩ още през 2003 г., когато Анкара отказа да предостави базата в Инджирлик за бомбардировките над Ирак. После разминаването продължи да се засилва, докато днес повечето американски медии и политици се питат защо Турция е изобщо в НАТО?

Както е известно, Вашингтон пуска пара от ушите заради сближаването на Анкара с Москва, газопровода “Турски поток – 2”, купуването на руските противовъздушни ракетни комплекси С-400 и още много други турски изневери на атлантизма. Но най-новият скандал е заради турските сондажи в кипърските териториални води. Това начинание влиза в разрез с проекта за Източносредиземноморския газопровод Израел – Кипър – Гърция и Италия, с разклонение към България.

От гледна точка на САЩ този газопровод е изключително важна мярка за блокиране на руското влияние в Европа. И какво прави Турция? Блокира Чичо Сам и дава зелена улица на Путин! И нещо повече, слага ръка върху кипърските офшорни находища, които вече са заплюти от американските компании. Следователно днес Чичо Сам има поне 10 пъти повече причини да накаже и опитоми Турция, отколкото през 2016 г. Да речем, че това за преврата е измишльотина.

Но пък кой в наше време прави преврат, без първо да съгласува с най-влиятелното посолство?

Другият начин да се притисне Турция е да се даде възможност да се забърка в сирийската каша. Кюрдските седесари (Сирийски демократични сили, СДС) са въоръжени до зъби, добре обучени и силно мотивирани. На това отгоре имат милиони съмишленици в самата Турция, като част от тях замислят атентати.

Щом настъпи хуманитарна криза, американският Конгрес ще започне да наказва Турция. И то вече се случва. Първият приятел на Тръмп, сенаторът Линдзи Греъм, вече внесе проектозакон за санкции заедно с демократа Крис Ван-Холън. За всичко друго републиканци и демократи са се хванали за шиите, но за санкциите срещу Ердоган маршируват в крак.

А ако си припомним недоразумението от 1990 г., май събеседникът на Чичо Сам пак нещо не е чул правилно. Държавният секретар Майк Помпео, който е присъствал на телефонния разговор между Тръмп и Ердоган, отрече Тръмп да е давал разрешение за нахлуване. А самият Тръмп предупреди чрез туитър: “Както категорично съм заявявал и преди, само да повторя, че ако Турция направи нещо, което аз в моята велика и несравнима мъдрост сметна за недопустимо, тотално ще разруша и унищожа Икономиката на Турция (Правил съм го и преди!) Те трябва, заедно с Европа и другите, много да внимават.” Кои са “Европа и другите” – не знам. Знам само, че Ердоган на преврат може да издържи, но на икономически санкции – едва ли.