Огромно множество зяпачи се е струпало в центъра на София.

Всички искат да видят тайнственото страшилище, което доскоро е карало цялата страна да тръпне от ужас при всяка новина за жестоко убийство и крупна кражба. Трупът на Димитър Симеонов стърчи, облегнат на оградата.

От джоба на палтото му се подават две бомби тип бухалки. Под тялото има локва кръв, над която се подава барабанът на револвер. Цяла София се изрежда да види чудото.

Грозната картина пресъздава патологичната обстановка на следвоенна България. Войната винаги е била

криминогенен фактор

Тя прави от нормални мъже жестоки убийци, като ги откъсва от естествения житейски ритъм, дава им оръжие и ги учи да бъдат хладнокръвни пред лицето на смъртта. Такъв е случаят и с Димитър Симеонов от софийското село Макоцево, един обикновен селянин, женен, с три деца. Този психически увреден от войната елемент три години вилнее като кърджалия из цялата страна, вършейки непознати за мирните граждани зверства. Нито войската, нито полицията могат да го хванат, поради което в криминалните среди получава прякора Неуловимия.

По време на Първата световна война като всички млади българи и той е мобилизиран и изпратен на фронта да се сражава за родината. През 1916 г. Димитър Симеонов успява да избяга от бойното поле, вземайки със себе си личното си оръжие. Дезертьорът решава да се отдаде на разбойничество. Но още преди да е направил първите си стъпки на новото поприще, попада в лапите на столичната полиция, а оттам в централния затвор. Вместо да кротува зад решетките, Димитър се възползва от хаоса, предизвикан от бунт на политически затворници през 1917 г., и избягва. Властта бързо го открива и взема мерки за залавянето му. Симеонов отново се измъква, след като води едно

истинско сражение

в Княжево с цял взвод войници.

Липсата на опит обаче отново прави Симеонов лесна плячка за агентите на Обществената безопасност, които го залавят при рутинна акция. Като дезертьор, той е предаден на столичното комендантство, в чиито килии прекарва следващите дни от живота си. При първата възможност Симеонов отново бяга от ареста. Един ден го изпращат за хляб до гарнизонната фурна. Придружава го млад часовой. Минавайки покрай тихо и пусто място, Симеонов стоварва тежкия си удар върху конвоиращия го войник. След като го поваля на земята, дезертьорът взема пушката му и за пореден път духва в неизвестна посока.

От този момент дезертьорът започва разбойническата си практика, която ще му донесе печалната слава на един от най-жестоките бандити в царството. Беглецът вилнее в различни райони на страната. Когато прекали с изпълненията и полицията го подуши, се прехвърля в някой по-отдалечен край. Първоначално обира пътници-търговци в Шуменско, после се мести в районите на Етрополе, Дупница, Троян, Пирдоп и други градове. За известно време се настанява в гъсталаците при Арабаконашкия проход, където също обира пътници.

От жертвите си научава за богат кръчмар в Мездра, който държи голямо количество пари в дома си. Без грам колебание, Симеонов отива,

убива кръчмаря

и задига 14 000 лева. На излизане от къщата обаче е забелязан и подгонен от граждани и полицаи. Наглият бандит вади от джоба си две лимонки и ги хвърля по преследвачите, в резултат на което хайката е преустановена и дезертьорът отново се спасява. Симеонов се насочва към София. На Орханийското (Ботевградското) шосе се отбива да обере къщата на Сава Гъдев. Задига 2000 лева, 5000 цигарени хартийки, ордени, карфици и други скъпи царски спомени на домакина. След няколко дена плячкосва синагогата в столицата и пак изчезва. Новините за подвизите на бандита-дезертьор се сипят като порой. Полицията напразно организира хайки с автомобили и камиони. В началото на ноември 1919 г. е получен сигнал, че Симеонов се крие в къща в квартал Коньовица. Сградата е обградена от многобройни сили на реда. Докато ченгетата заплашват "обкръжения" да се предаде, в участъка се получава телеграма, че издирваното лице е забелязано в Подуяне.

Полицаите от VIII участък започват мащабно градско претърсване. Обръчът около престъпника се затяга.На 14 ноември суперменът от Макоцево случайно се натъква на полицаи в Коньовица, които го разпознават и вадят револвери срещу него. Без много да му мисли, Симеонов хвърля бомба срещу тях и отново избягва. Пострадали няма, но участниците в акцията са наплашени до смърт. Същия ден чрез приятели главорезът предупреждава шефа на участъка да не го тормози, че ще бере ядове.

Сутринта в неделя на 16 ноември опитният стражар Коста Николов влиза в една кръчма на ъгъла на булевард "Клементина" (Стамболийски) и улица "Перник" и за голямо учудване вижда там издирвания дезертьор спокойно да си пие ракията. Полицаят запазва присъствие на духа и се приближава към бара. Поръчва си едно малокалибрено шише ракия и сяда да пие. В този момент изненадващо

бандитът го кани

на масата си

Стражарят приема.

В суматохата на разговора Николов успява да драсне бележка до колегите си и да я предаде на едно момче. Хлапето се изстрелва от заведението, но се оказва, че пред кръчмата дебнат "бойни другари" на Симеонов, които са видели всичко и хващат пратеника. Съучастниците на бандита предупреждават момчето, че ще го убият, ако отиде в участъка, но очевидно го подценяват. След като пускат Величко Влаев, както се казва куриерът, той се отдалечава в обратната посока, но на първата пресечка

удря як спринт

към участъка

където запъхтян съобщава на началника за очертаващото се произшествие.

След малко Симеонов става да си ходи. На излизане неговите хора му докладват за случката с момчето. Бесен на стражаря, дезертьорът вади револвер и от вратата на кръчмата изстрелва куршум срещу него. Николов заляга под масата и успява да избегне попадението. Вместо него куршумът троши шишето и ракията се разлива по масата. В този момент взвод от 15-20 полицаи препуска към местопроизшествието. Симеонов зарязва Николов и побягва, стреляйки по преследвачите. Сражението заприличва на сцена от уестърн. Докато бандитът тича по улица "Клементина" един куршум го ранява в ръката и му чупи часовника. Това не стряска Симеонов, който яростно отговаря на стрелбата и с един от изстрелите

пронизва фуражката

на старши стражар Димитър Ботев. На ъгъла на улиците "Клементина" и "Алдомировска" престъпникът е ранен повторно, но продължава да бяга по последната улица, в края на която трети куршум попада в тялото му. Тогава окървавеният и обезумял бандит влиза в първия изпречил се пред очите му двор и със сетни сили се прехвърля от ограда на ограда.

Изтощен, престъпникът се опитва да влезе в една от къщите. Уплашените домакини хлопват вратата под носа му. Тогава Симеонов се опира на яхъра в двора, готвейки се за последен отпор. Докато пълни револвера вратичката на една барака скръцва. Дуло се насочва застрашително към дезертьора. Мигновено следва

довършителният

четвърти изстрел

който попада в главата на серийния убиец. Тялото на Симеонов се свлича по оградата, револверът му пада на земята. Едва тогава вратата на бараката се отваря и оттам излиза старши стражарят Никола Митов.

Ликвидирането на изверга е посрещнато с облекчение и от полицаите и от гражданите. Всички се надяват най-после да заживеят по-спокойно, без войни и криминални убийства. Никой не си дава сметка, че най-тежките години в борбата с престъпността тепърва предстоят.