От три дни чета за масовото изземване на деца в Сливен и не спирам да се чудя наистина ли е така безгранична човешката тъпота?

Мисля си, вярно, в държава, където старците не спират да мятат ценностите и парите си през прозореца на измамници, защо хората да не вярват, че някой ще отиде в училището, ще изведе децата им и ще ги натовари на влака, за да ги продаде в евро на гей двойки канибали в Северна Европа.

Умерен оптимист съм по природа, винаги намирам за какво да се хвана, но в тази “афера”, признавам, не мога да намеря опорна точка. Сливенските роми се оказаха социален феномен, който ще занимава още дълги столетия неподготвената за това предизвикателство научна общност.

И все пак не мога да се откажа ей така, с лека ръка да вляза в мозъка на най-грижовните родители на планетата – ромите от сливенския кв. “Надежда”. Казвам си: какво толкова се чудиш - нормално е човек да се притеснява за децата си. Как няма да изпразнят три училища за нула време? Та кой не е чувал за нацистката норвежка служба “Барневернет”, която ти отнема детето не за поглед накриво, а за лоша мисъл...

От друга страна, – разсъждавам – английският евангелистки пастор, дозакан педофил, им опипваше системно децата, но това не беше абсолютно никакъв проблем за тях. Дори се вдигнаха да протестират в негова защита.

Значи, може би да им блудстваш с децата, не е забранена любов, а “грижа за хората и квартала”, както те самите се изразиха на протеста в подкрепа на педофила Даниел Хъл, но да им ги отнемаш – това вече е непоносима жестокост.

Отново съм в шах. Но не се отказвам. Като криминален репортер с 25 години стаж, мисля си, щом не е любов и непреодолимо его, дали пък не става въпрос за пари?

Тези роми за 20 лева повярваха в Бог, а за още 20 лева преглътнаха грижите на нежния британски пастор. Дали пък децата не са важен финансов ресурс? Те носят на една ромка с 3-4 деца повече приходи за семейството като процент, отколкото печалбите от туризъм за брутния вътрешен продукт на страната. Май все пак става въпрос за пари...

В подкрепа на финансовата теза разбирам също така, че Даниел Хъл не е единственият борец за правата на ромите в сливенския кв. “Надежда”. Там работят, няма да повярвате, цели 29 пастори! Вярно, че населението на този квартал е пораснало двойно за последните 8 години и днес наброява около 25 000 души, но за сравнение в административния център “Илинден” в София живеят почти 40 хиляди души, обслужвани от една църква с няколко свещеници.

Поглеждам в интернет и виждам, че пасторите в сливенския кв. “Надежда” дори си имат асоциация и сдружение. Откривам веднага и неправителствена организация (НПО) и вече нямам никакво съмнение, че на заден план зад цялата истерия “отнемат ромските деца в Сливен” освен брутална глупост стоят пари. Там, където има голямо струпване на ромско население, веднага се натрупват и всевъзможни НПО-та. Борят се, разбира се, за добър живот на ромите – намаляване на нежеланата бременност, заболявания, епидемии и зарази, повишаване на осведомеността на гражданите, подобряване на социално-битовите и жилищните условия, инфраструктурата.

Знам, че по правило с ромските НПО-та се усвояват много пари, а се постигат мижави резултати. Точно по тази причина НПО постепенно се превърна в мръсна дума у нас – хората вече си представят само схеми за източване на средства с добри намерения. Но това е съвсем отделна тема. Защото “насилственото отнемане на децата” не е само ромско умствено заболяване. Помните какви вълнения предизвика преди няколко месеца Стратегията за детето, която страната ни е длъжна да приеме и в която имаше и много смислени текстове. Истерията тогава беше обхванала българите, а не циганите.

Реално заплахата за децата беше нулева в един още дори необсъден документ без юридическа стойност, но истерията и агресията срещу стратегията бяха почти фашизоидни. Така че, като имаме предвид колко важни истински проблеми се пренебрегват, а фалшивите новини в интернет предизвикват невиждани кампании и истерии, мисля си, че човешката тъпота, все пак е наистина безгранична.