Както е тръгнало, партията му ще изпусне и парламентарните избори

Чудя се кой е по-бърз – партията на Слави Трифонов или глобалното затопляне? Миналата седмица “Няма такава държава” най-сетне се учреди, но вече изтърва местните избори. Парламентарните пък би трябвало да са през 2021 г., но дали г-н Борисов няма пак да изпревари събитията?

Досега Б. Б. не е дочаквал редовни избори. Защо очакваме този път да изчака? Като виден тенисист, той знае колко важно е изпреварващото вземане на топката. Евентуалната контрапартия на Цветанов още не се е състояла, партията на Слави още не е изправила снага, БСП е в полуразпад, а патриотите в пълен. Психодесните фракции и сини елементи още не са разбрали, че електоратът им е ляв. Така че точно сега е моментът да му свърши чакалото.

Ако случайно ГЕРБ загуби изборите за кмет в София,

то вероятността Борисов да разпусне парламента още преди зимата е над 50 процента според мен. Ще бъде ли готова партията “Няма такава държава” до тогава? Едва ли.

Аз лично не вярвам ГЕРБ да загуби София, но някои видни социолози вече дадоха преднина на г-жа Манолова, а те са мъдри и знаят бъдещето. Вече залагам 10 лева, че ще има балотаж. Доколкото разбирам,

Мая обещава референдум

за бутането на Паметника на Съветската армия,

с което печели сърцата на столичния седесариат за втория вот. Ако обещае да бутне и джамията, ще дръпне и електората на Патриотичния блок.

Шегувам се, разбира се. Сега най-важното е да не разлайваме етническия мир, защото Ердоган явно е 3 пъти по-опасен от Путин. Без да съм фен на исляма, аз лично ще отида да защитя с тялото си джамията от багерите!

Но за разпускането на парламента изобщо не се шегувам. Най-предсказуемото събитие в българската политика са непредсказуемите избори. Авариите в управлението са по-чести от авариите в електрото. Патриотичният блок, който крепи единия фланг на властта, вече се разпадна. Сидеров пак истеряса, което е сигурен показател за назряващи трусове. И ако се случи случка, “Няма такава държава” пак няма да е готова.

Тази партия се движи към властта като жаба през угар. Явно това е нарочно. Защо например е този трикольор в партийния герб? Няма начин юристите на Слави да не са прочели закона за партиите, където всякакви трикольори са табу.

Явно целта е още бавене и още мотаене

Ако съдът откаже регистрацията, ще започне нов кръг с обжалване и отлагане и нищо чудно да се стигне до ново учредяване.

Всичко това безкрайно ме изнервя, защото аз нямам търпение най-сетне да гласувам за партия, която ще въведе мажоритарния вот. Това е вратата към светлото бъдеще, всички други ни вкарват пак в тъмното настояще, нещо като капан на времето.

Ситуацията в България ми напомня знаменития холивудски филм “Омагьосан ден”, на английски Groundhog Day – денят на мармота. Героят на филма е самовлюбен телевизионен метеоролог, командирован в провинциално градче, за да отрази местния празник, наречен Денят на мармота. Ако животинката се покаже от дупката си и заради облаците не си види сянката, значи зимата свършва и започва пролетта. Ако я види, зимата продължава.

Оказва се, че

героят попада в нещо като капан на времето

– всяка сутрин се събужда отново и отново във вчерашния ден. Каквото и да прави, на сутринта отново започва Денят на мармота. Това е най-добрата алегория за българския преход.

В българската версия на филма този мармот е Слави Трифонов. По принцип той се захвана с турбополитика още в далечната 1995 година, когато изпя двусмислени парчета от рода на “Седем-осем и ще си паднала” и “Пролет пукна – ние не”. Конфликтът с правителството на Костов го позиционира като опозиция и на едните, и на другите. После кукувците, водени от Любен Дилов, правиха едни партии, но бързо се отказаха. Очакванията лично Слави да се заеме със създаването на партията според мен започнаха преди 4 години, когато той се зае да прави референдум.

От този момент

Слави се превърна в адвокат на суверена, т. е. в народен герой

и защитник. Референдумът през 2016 г. според мен беше най-сериозното политическо постижение за целия преход. След това той се захвана с кастинг за политици, събра поне един полк напълно годни за служба младежи и аха-аха да излезе на политическия тепих.

После работата замря, но в разгара на това лято най-сетне обяви, че напуска БТВ, за да създаде партията “Няма такава държава” и телевизията “Седем осми”. Партията ужким тръгна, но телевизията “Седем осми” се отлага и отлага, вероятно поради парични причини.

Моята хипотеза е, че партията чака да тръгне телевизията,

за да вървят в тандем. Това се утвърди като сполучлива комбинация. Например телевизията “Скат” роди първо “Атака”, а после и НФСБ. Прокудена от СКАТ, “Атака” създаде телевизията “Алфа”. БСП пък създаде БСТ, заради което й отрязаха субсидиите.

Уви, само СКАТ се оказа сполучлив проект, тъй като в началото предлагаше повече еклектика, езотерика и шоу, отколкото политика. А и политиката не бе еднозначна, имаше водещи от противоположни кръвни групи.

Профилът на СКАТ привлече пенсионерите, които по принцип са носталгични ретроромантици и си обичат старите дантели.

“Седем осми” спокойно може

да пробие при по-младите

две поколения, които не помнят нито предишния държавен химн, нито йогата Жое Клемандоре, нито кита Голиат. И в същото време не си падат кой знае колко по Джъстин Бийбър и риалитата. За разлика от СКАТ, в тази телевизия се очаква да има много повече зевзеци и неспирни майтапи с отегчителната изкуствена реалност, която в момента налагат медиите.

Така че аз съм фен още от сега. Основното ми възражение е едно – защо се мотае? Дали подобно на мармота от филма Слави пак ще си види сянката и ще се прибере в някоя нова хралупа? Другите народи вече си избраха телевизионни майтапчии да ги управляват – Тръмп в САЩ, Зеленски в Украйна, Борис Джонсън във Великобритания, партията “Пет звезди” в Италия...

Само ние тук се каним и каним и все отлагаме.