„Далеч от вас няма радост, светът е пустиня“, пише до своята съпруга Бонапарт, за когото нейната обич била по-важна от всичко

Моя единствена Жозефин, далеч от вас няма радост, светът е пустиня, в която обикалям сам и не мога да отворя сърцето си. Вие не сте отнела само душата ми. Вие сте мисълта на целия ми живот.

Ле Троа Илет, Мартиника (френска колония), 1778 г.

Мари Жозеф Роз Таше дьо ла Пажри, дъщеря на дребен аристократ и богат робовладелец, има един особено изявен талант – обаяние, което пленява... мъжете. Чаровна, жизнена, дръзка, но и твърде палава, доста лекомислена, необичаща забраните. За Мари всеки би предугадил добре уреден живот с подходящия за нея мъж. Ако авантюристичният й характер не я погуби. Иначе талантът й при всяко положение ще й издейства чудесно място в обществото.

И все пак има и по-красиви, и по-умни, и по-благородни по кръв от нея във Франция, но... никоя от тях няма да подчини владетеля на Европа, както ще го направи тя.

„Един ден ще бъдеш кралица на Франция... повече от кралица“.

Това предрича гадателка на младото момиче. Да, Мари ще бъде повече от кралица, ще стане императрица Жозефин, чиито писма, любов и благоволение ще са по-важни от съдбата на цял континент. Ще остане в историята като безсмъртната любов на великия пълководец Наполеон Бонапарт.

В онзи момент, когато врачката вижда съдбата на девойката, нейният бъдещ любим е все още едно сополиво хлапе от Аячо, остров Корсика, за което никой не би дръзнал да предвещае, че някога ще бъде император.

Мари обаче никога няма да забрави това предсказание. Подобни врели-некипели не впечатляват особено нейното семейство, което урежда напълно изгоден брак за 16-годишната креолка с 19-годишния виконт Александър дьо Боарне.

Как пътищата на Наполеон и Жозефин ги отвеждат един към друг и колко пламенна е любовта им четете в "Космос".