Минимум държава – минимум инвестиции

Чухте ли новината? Доналд Тръмп се развежда с Мелания, за да се ожени за варненската сексбомба Анита Мейзер!

Абсурд? Е, точно такъв абсурд е немската компания “Фолксваген” вместо Турция да предпочете България за новия си завод. И вместо край Измир, да го вдигне край Айтос, например. Не ми се вярва чак толкова да му хлопа дъската на този концерн.

За бизнеса двете държави са като Крачун и Малчо. Населението на Турция е 80 милиона и бързо върви нагоре, докато ние тук сме се свили до 6 милиона и изчезваме като мохиканите. Бизнесът ни от сутрин до вечер се оплаква, че нямало работна ръка. Никой не си идва от Европа, за да чисти тоалетни в хотелите на Слънчака. Въпреки мизерните заплати. То и от най-старата професия са останали само крокодили.

България може да предложи само пенсионери

за нощни пазачи. Откъде ще се вземат тези хиляди дисциплинирани, съвестни и технически грамотни служители, без които не може да работи един голям автомобилен завод?

Турция е световна промишлена и военна сила, а ние сме хърбата на полуострова. Турция има едни от най-стратегическите проливи и пристанища в света, а ние имаме библейски задръствания на всички КПП-та. Тя може да внася безмитно в Европейския съюз, но може да сключва свои отделни митнически споразумения с когото си ще. Ако иска, спазва санкциите срещу лошите държави, ако не иска – не. И нито Брюксел, нито Вашингтон могат да й накривят феса.

И последно, всяка година турците така и така купуват близо 100 хиляди нови фолксвагена и шкоди. Само това оправдава инвестицията в нов завод. Всъщност “Фолксваген” даже е много закъснял – тук отдавна имат заводи “Форд”, “Хонда”, “Хюндай”, “Мерцедес”, “Рено”, “Тойота”. Всяка година те произвеждат над 1 милион и 300 хиляди автомобила. Както е тръгнало, утре Турция ще бъде евразийският Детройт.

Според мен концернът от самото начало е решил да строи в Турция.

България никога не е била в схемата,

просто играе ролята на седмица коз в пазарлъка с Ердоган. Така че няма лошо да храним светли надежди и да се борим до дупка, но гледано отстрани, е малко смешно.

Още по-смешно е, че се опитваме да занимаваме Брюксел с тези наши обиди и че някои западни утописти наистина ни се връзват. Ето какво казва пред Франс прес лидерът на европейските зелени Райнхард Бютикофер:

"Като имаме предвид все по-лошото състояние на правовата държава, на медийната свобода и на демокрацията под управлението на президента Ердоган, решението на ръководството на концерна "Фолксваген" предизвиква потрес!"

Ура, всички сме в потрес! Нали вече сме изрядни европейци и нали “Фолксваген” е европейски, тоест наш?

Откъде накъде ще ни пренебрегва заради една деспотична държава,

която арестува журналисти и закрива медии? И начело на която стои един ориенталски автократ?

За пламенните евроборкини за социална и сексуална справедливост това е направо престъпление. Но бизнесът е на друго мнение – за предпочитане е да си имаме работа с автократ като Ердоган. Той ще ни даде най-добрите възможни условия, без да се будалка с евродирективи и регулации.

Бютикофер се оплаква: "Изглежда, че решаваща роля за избора на Турция е изиграла гаранцията, че с пари на турските данъкоплатци ще бъдат закупени 40 хил. автомобила, както и щедрата държавна помощ в размер на 400 млн. евро… В рамките на Митническия съюз Турция се е ангажирала да спазва правилата на ЕС, но така и не прилага на практика това обещание!"

Ами да, точно за това иде реч. Правилата на ЕС пречат да се прави бизнес, докато автократите предпочитат работата да върви. За да бъде успешна една голяма инвестиция, държавата трябва да удари едно рамо. Но неолибералните принципи на ЕС не разрешават на националните държави да помагат на бизнеса и да привличат чуждите инвестиции със специални привилегии. Това би било дирижизъм и протекционизъм – най-строгите табута в ЕС.

От друга страна, най-бързо се развиват държави, които практикуват и дирижизъм, и протекционизъм. Ако на върха им стои някой автократ – още по-добре. Например Китай е известен с това, че допуска само инвеститори, които докарват високи технологии и си преотстъпват патентите. Половината икономика е държавна, вътрешната валута не се конвертира свободно и на това отгоре няма никаква демокрация, а на върха е достоен наследник на Мао. Човешките права също не са на прекомерна почит. Чудесно за бизнеса!

Докато у нас имаше диктатура,

в Турция беше демокрация. Но нашата държава беше високо индустриална, а Турция – развиваща се. Сега стана наопаки. Вече сме демокрация, но нямаме индустрия. Турция пък върви към теокрация и диктатура, вече е промишлена суперсила. Нас инвеститорите ни заобикалят и прескачат като локва, но в Турция инвеститорите налитат на тълпи, защото Ердоган им създава най-добрите условия без да слуша евродирективи. Ние възприехме принципа за "минимум държава", Турция на Ердоган – повече държава и здрава ръка.

Изводът е, че утопията, наречена "минимум държава", не помага да се привлекат големи инвеститори, които ще изнасят високотехнологична продукция. Това се случва само когато държавата е и диригент, и инвеститор. Когато лидерът на тази държава го прави като Ердоган. Имам предвид бизнеса, разбира се, а не текущото напоследък закриване на вестници.

В момента ЕС е един огромен евнух, който нито го може, нито дава на другите да го правят. Континентът е хванат в тлъстите прегръдки на

небивала в човешката история бюрокрация.

Най-отдолу е нашата национална администрация, която е най-безпомощната и безсилната в цялата бюрократична пирамида. Тя чака директиви. Над нея имаме местна национална евробюрокрация, която й дава напътствия, указания и забрани.

Извън и над нас, в Брюксел и Страсбург, е разположена вече континенталната бюрокрация, която е предпазена от всякакъв демократичен подбор и контрол, но затова пък има правата на законодател, докато псевдо законодателят няма никакви права. И естествено, че цялата тази небивала супербюрокрация не може да върши нищо, освен да произвежда шум и парникови газове, като натиска и задушава предприемчивостта на нациите с дебелия си задник.

Къде-къде по-ефективен е автократ като Ердоган. Не го интересуват нито директиви, нито указания и доклади. Вярно, в Анкара няма истинска демокрация, но пък и в Брюксел не може да става дума за подобно нещо.

Имали сме диктатор като Живков, но такъв като Ердоган не сме имали. Затова нямаме и автомобили. Спомням си как през 60-те години за кратко прелъгахме "Рено" да сглобява у нас 2-3 модела, но бързо избяга. После сглобявахме "Москвич" в Ловеч, но той се оказа каруца. После уж взехме да правим архаичен "Роувър", но никой не пожела да го купува. После дойде китайската "Великата стена" и също бързо си тръгна. Явно Господ не ни е дал да правим леки коли.

Но все пак има надежда – завод за автомобили нямаме, но пък имаме "автомобилен клъстър" с председател президента Плевнелиев.