Понеже мине, не мине, па се случи някой по-такааа... известен, нали, да почине/умре и изведнъж да се окаже много "саможив" , "колоритен", "талантлив" и "лиричен" и прочее епитети, които аха да го превърнат в добър човек (пък той приживе е колил и бесил сред своята гилдия, докато е облизвал с много старание и усърдие задниците на властимащите), се налага да напомня тоя откъс:

Дядо Петко пък имаше свое собствено отношение към смъртта. Една вечер в кръчмата аз чул недочул, че в мое отсъствие се поминал един бай Стоян, попитах:

- Абе, верно ли, че бай Стоян починал?

- Верно - каза бай Петко - Ама той беше много лош човек.

- Де бе, Петко, умрел човекът! - обади се някой жалостиво.

- Е като е умрел, да не е станал по-добър?! - съкруши присъствуващите дядо Петко.

Георги Данаилов,

"Къща отвъд света"

*Коментарът е от фейсбук