Рибният буквар ни отвежда и към друга съществена част от живота на Петър Берон – неговата благотворителност. Като преподавател и учен от Сорбоната, той живее мизерно на тавана си в Париж, в стремежа си да отдели средства освен за своите научни занимания в химичната си лаборатория, но и за благотворителност. Не е случайно, че освен като изтъкнат учен-изследовател Петър Берон е известен и като един от най-сериозните меценати.

Той става основател на едно от първите девически училища у нас, което е в Котел. В завещанието си една малка част от спестяванията си е предвидил за библиотека в родния си Котел, а по-значителна сума е отделил за мъжка гимназия в Одрин.

С неговата материална помощ са открити над 20 училища. В едно свое писмо до котленските старци той пише:"Обичал бих да намеря някого, комуто да платя да обходи България и види има ли във всеки град училище..."

За девическите училища в Шумен, Котел, Омуртаг той отпуска годишно от 1859 г. по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862 г. определя и големи приходи за целите на българското образование. Именно той разпорежда за недвижимите си имоти в Румъния - гори, лозя и ливади, както и къщата в Крайова следното: "От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки, в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите хора ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове, колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област... От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром."

Цялата сума от имотите на Петър Берон през 1890 г. възлиза на близо 400 000 стари франка. С пари от нея е построена одринската мъжка гимназия "Д-р Петър Берон", която след това се издържа само от лихвите на капитала, до прехвърлянето им по-късно на гимназията в Котел. Създаден е и фонд "Д-р Петър Берон", от който се дават стипендии на котленски деца, които искат да продължат образованието си.

Завещанието на д-р Петър Берон, голяма част от което е за българските училища, става причина за трагичната му смърт.

През 1853 г. Петър Берон прави завещание, с което предоставя цялото си имущество за развитие на образователното дело в България.

На 12 март 1869 г. Берон продава чифлика "Скорила" на своя съдружник и съгражданин Теохар Папазоглу и двамата му племенници. От приходите от чифлика те трябва да отделят по 1000 жълтици годишно за издръжка на български училища. Скоро Берон разбира, че тримата нямат никакво намерение да изпълнят волята му и на 15 октомври 1869 г. докторът прави ново завещание, за чиито изпълнители посочва комитет от 12 видни българи, начело с Евлоги Георгиев. Междувременно завежда дело за анулиране на продажбата на чифлика, но го губи на първа инстанция. В апелативния съд първото заседание е насрочено за 7 април 1871 г. За делото Петър Берон се връща от Париж в Румъния, но не доживява първия ден на процеса.

Той е удушен на 21 март 1871 г. около 8 ч. вечерта в дома си в гр. Крайова. Румънската полиция веднага тръгва по дирите на заподозрените убийци и скоро ги залавя. Това са селяните Йон Калин и Николае Тибу. Издаваният в Букурещ български вестник "Свобода" съобщава, че те са направили пълни самопризнания. Арестувани са също предполагаемите поръчители на убийството – Петру Александру и инж. Илие Чокулеску. Те обаче са освободени поради липса на доказателства. Двамата убийци са пратени на доживотна каторга в солниците, тъй като по онова време в Румъния не е имало смъртно наказание.

След дълъг съдебен процес комитетът за наследството на д-р Петър Берон, оглавяван от Евлоги Георгиев, успява да анулира продажбата на "Скорила". За законен наследник на доктора е признат племенникът му Стефан.

"Крайно време е за д-р Петър Берон да се заговори подобаващо и да се направи сериозно и задълбочено проучване за живота и дейността му, особено за тези 25 тома научна литература, призовава проф Дамян Попхристов. - Жалко е личност като този гениален учен да се свързва в историята ни единствено с неговия "Рибен буквар". Личността му е мащабна, многофасетна и вдъхновяваща. Човек, който е бил предан не само на науката и делото си, но и на родината си. Той е живял дълго време извън България, но никога не се е отказал от произхода си.

Цялата си дейност е насочил за просперитета на родината си чрез своята благотворителност. Има какво още да се научи за този велик българин. Не е възможно да няма други документи за него. Добре е да се изследва по-задълбочено неговото дело. Като човек с широк светоглед той неслучайно е бил загрижен образованието у нас да е на високо ниво. Бил е съвсем наясно какво е важно и съществено за развитието на нацията и родината му."