Съветът за административна реформа под вещото ръководство на вицепремиера Томислав Дончев е одобрил в понеделник малко ексцентрична методология за наблюдение на чиновниците по метода “Таен клиент”. Донякъде прилича на

“Шеф под прикритие”,

но без реквизит Основното е, че министерствата ще могат да задължават със заповед служителите си да действат като тайни клиенти, за да проверяват работата на свои колеги.

Методологията е написана още през 2016-а, тази година е осъвременена, но дори след бърз прочит става ясно, че 4 години не са били достатъчни, Дончев и екипът му трябва още малко да я обмислят. Иначе в разработването й са вложени средства от еврофонд, а в екипа са все изтъкнати експерти, включително самият изпълнителен директор на Института по публична администрация Павел Иванов.

Написали са, че идеята за тайния клиент

“не е инспекция

или наблюдение

с цел установяване или пресичане на корупционни практики”. Искат само да проверяват спазва ли администрацията стандартите при заявяване и получаване на услуги, държат ли се служителите любезно, улесняват ли гражданите. Акциите ще се извършват по сценарий и ще завършват с анализ и препоръки. Предвижда се ведомствата да избират външни изпълнители с обществени поръчки, но по-интересният подход е другият, при който се

действа с т.нар.

вътрешен екип

В заповедта, с която се вербуват избраните кадри, подробно ще се описват звената, обект на наблюдение, броят и видовете услуги, които ще се проверяват и срокът за изпълнение на задачата. Тайният клиент трябва да е “специално обучено лице на работната среда, поведението на служителите и начините, по които функционират процесите при взаимодействие с клиентите.”. Не се уточнява как, къде и за колко време държавните служители ще овладяват сложните психологически техники на шпионския занаят. Трябва да са готови за акции на място, по телефона, по мейла или чрез заявяване на електронна услуга.

В някои от текстовете творческото безсилие е тревожно, да речем, там, където се казва, че е най-добре подставените лица да бъдат “служители от администрацията, която организира наблюдението”. Ако финансовото министерство например реши да провери НАП, праща на гишето свой

човек, който се

прави на случаен

гражданин Изглежда просто, но не е, защото според Дончев и екипа му мнимите клиенти трябва да се избират “от звената за административно обслужване или да са ангажирани с предоставянето на съответната услуга, като част от бек офис процеса, при условие че няма да бъдат разпознати от техните колеги”.

Голямо стискане на палци ще има, по всяко време служител от данъчното може да познае колегата от финансовото, божа работа си е! Затова е редно вицепремиерът да помисли все пак за малко

грим, перуки

и изкуствени

мустаци,

иначе агентите му ще действат под постоянно напрежение.

Нещата се усложняват допълнително в следния параграф: “Ако наблюдението се провежда от една администрация по отношение на друга (например министерство организира наблюдение в изпълнителна агенция към министъра), се уведомява и ръководителят на администрацията, която е обект на наблюдение. Той от своя страна уведомява служителите за предстоящото провеждане на наблюдение. Служителите трябва да бъдат информирани, че работата им може да се проверява периодично чрез тайни клиенти, но не трябва да им се дава информация за конкретното време за провеждане на наблюдението, за неговия обхват или фокус”. На това място елементът на изненадата е буквално съсипан и захвърлен в калта.

Да си представим, че шефът на филиала на НОИ в Червен бряг уведомява шепата си подчинени за предстоящо пристигане на тайни клиенти. Ще стане като в “Ревизор” на Гогол, в малкия град и без това всички се познават, с “Бяла роза” и софра ще ги чакат. Но това не е всичко.

Експертите на Дончев са се досетили, че тайните им акции ще се сблъскат със служителите от инспекторатите, и са написали, че в наблюдението е “препоръчително да участва и представител на инспектората”. Явно и инспекторите ще минават обучение за тайни клиенти, с което май доста скача кувертът на това благородно начинание. Нечувано хитър ход е измислен и за избягване на разходи по време на акциите.

Ако в сценария на тайния клиент е заложено да поиска услуга, за която се плаща висока такса, можело да бъдат привлечени в наблюденията “работодателски и браншови организации”. Един вид те да си дават парите, а държавата само да дебне. Само че не се посочва от какъв зор бизнесът ще участва безвъзмездно в шпионирането на чиновници, от които чака важни документи и услуги. Ще го рекетират ли?

И накрая, за да има прецизност в стратегията, са приложени примерни въпросници, които тайният клиент попълва след акцията. Сред най-силните са:

- Служителят посрещна ли ви с усмивка и позитивно излъчване?

- Служителите бяха ли облечени прилично?

- Има ли кутия за мнения?

- Служителят говореше ли по странични теми със свои колеги или по телефона, докато ви обслужваше?

- Служителят ядеше/пиеше ли нещо, докато ви обслужваше?

С други думи, тежки времена се задават за чиновника, край на безобразията, Дончев отвързва шпионите. Както пише Николай Василиевич Гогол: “Отваряйте си очите, че един ден може да си изпатите от това”.