Понякога Небето ни дава знак да променим нещо важно в живота, но ние оставаме слепи и глухи.

Да вземем например катастрофата на г-жа Мая Манолова на път за фризьорския салон. Какви ли не глупости се изписаха на тази тема, какви ли не фантасмагории. Даже и ценител №1 се изказа, че той лично не ходел на фризьор, защото нямало какво да му фризират. Ами да си посади коса, нали е футболист!

Да се опитаме да видим очевидното. Има един стар принцип, наречен “Бръснач на Окам”. Според него най-простото обяснение обикновено е най-вярното. Защо пътуването на г-жа Манолова към фризьора е прекъснато така грубо точно в деня, в който тя обявява кметската си кандидатура? Най-простото обяснение е, че Провидението й дава знак да си смени прическата!

Не ме разбирайте криво – фризурата на г-жа Манолова е много изискана като за омбудсман. Проблемът е, че тя е точно

същата като г-жа Фандъкова –

руса камбана

Или може би златист абажур. На някои столичани тази прическа може да им напомня купа сено, но то е от носталгия по детството и юношеството.

И така, тук се съсредоточете. Когато двете основни състезателки за кметския пост имат абсолютно еднакви прически, какви изводи си прави гласоподавателят?

Изводът е, че са от един дол дренки. За която и да гласува – все тая. Все златисти абажурки.

Ерго, може да очакваме същите неприбрани боклуци, същите дупки по улиците, същото безогледно застрояване на междублоковите пространства. И същите строителни мафии, които се чудят как да отрежат още парчета от Борисовата градина. Това са асоциациите, които отключва еднаквата коафьорна униформа.

Може да кажете, че в този извод няма логика. Но който е изучавал пропагандните науки, той добре знае, че избирателят избягва да мисли логически. Той се влияе от случайни сигнали, които отключват някакъв дълбок подсъзнателен архетип и оттам нататък вече нищо не може да го отклони.

Ето какво пише Едуард Бернайс, бащата на модерната пропаганда:

“На теория

всеки купува най-добрите и най-евтините

стоки,

които се предлагат на пазара. На практика, ако преди покупка всеки човек сравняваше внимателно цените и проверяваше химическия състав на десетките сапуни, дрехи или марки хляб, икономическият живот щеше да изпадне в безнадежден застой. За да се избегне подобна бъркотия, обществото се съгласява неговият избор да бъде стеснен до идеи и предмети, които се предлагат на вниманието му чрез пропаганда от всякакъв вид…”

Както в облеклото изборът обикновено се мотивира от едно етикетче – например “Найки” или “Прада”, така и в политиката изборът може да се стесни до една знакова прическа. Втора подобна прическа означава повече от същото. Същата руса камбана – същите софийски дупки.

Но Мая Манолова обещава коренна промяна! Възможно ли е това, щом прическата е същата? Не сте ли забелязали, уважаеми читателю, че

когато една

жена иска да промени нещо важно

в живота си,

тя първо си променя прическата?

Дълго се чудих каква прическа да й препоръчам и накрая се спрях на холивудската звезда Кристен Стюарт. Прическата на й е на рошави руси вълни, които внушават неудържимо влечение към авантюрата. Самата Манолова очевидно е авантюрист, щом изостави питомното омбудсманство и тръгна да гони дивото кметство.

В тази прическа виждаме и правилно позициониране в политическото пространство. Перчемът тръгва от крайно ляво и се замята в център-дясно подобно на политическия път на г-жа Манолова, която бе най-ярката звезда на левицата, стана безпартиен омбудсман, а сега и независим кандидат за кмет. Ако спечели изборите, ще й се наложи да играе по свирката на софийските мафии, които са крайно десни и по цял ден се чудят как да откраднат сладоледа на бедните сирачета. Аз не твърдя, че г-жа Манолова има такива намерения, напротив. Но когато човек се качи на един влак, пристига там, накъдето отиват релсите.

Перчемът на Кристен би помогнал на г-жа Манолова

да привлече креативната

дребна

буржоазия

в столицата

­ маникюристки, ресторантьори, безработни пиарки, автомонтьори, тату артисти и интимни фризьори. За да спечели и безпризорните седесарки от седмия ден, не е зле г-жа Манолова да си направи някаква дълбоко символична татуировка.

Трудно ми е да кажа каква точно, тъй като си нямам и хал хабер от тези науки, но може да се посъветва с уважаемия професор Евгени Дайнов. А как да постъпи г-жа Фандъкова? Тя се изказа, че променя екипа си – уволнява некадърниците и на тяхното място назначава все млади гении.

Но как да й повярва избирателят, когато още не си е уволнила прическата? Когато една жена си сменя партньорите, това винаги се познава по косата!

Холивудката Мишел Уилямс леко напомня на г-жа Фандъкова и като прическа, и като усмивка. Само прическата е леко по-разрошена, тип “парижки вятър”. Днешният бретон на кметицата плътно скрива челото и човек не знае какво е изписано върху него –

има ли следи от грижи и кахъри? Или е гладко като бебешко дупе?

Ако след два мандата не са се появили дълбоки бръчки, значи изобщо не се е ядосвала. А ако не се е ядосвала, време й е да стане главен прокурор. Но може би само “парижки вятър” в косите не е достатъчно. Ако г-жа Фандъкова иска да контраатакува, нужна е по-радикална промяна над челото. Как би се отразило например, ако боядиса косата си тъмнокафява? Или дори черна? Блондинка, пребоядисана като брюнетка – това си направо изкуствен интелект!

Уви, 99,99 на сто от жените извършават точно обратната процедура. Това явно е някаква болест на демокрацията, при бай Тошо нямаше толкова блондинки. Да вземем бившата кметица на “Младост” Десислава Иванчева - от тъмна брюнетка тя се превръща в платинена блондинка и неслучайно завършва зле. Да се надяваме, че в бъдеше съдбата й ще се обърне, но отсега се хващам на бас, че тогава вече ще я видим брюнетка. Честността започва от прическата.

В заключение искам само да кажа, че

този наплив на блондинките в кметските избори не е случаен

Мажоритарният вот поставя пред дамите високи изисквания, те трябва да се борят за одобрението на 100 на сто от избирателите, а не за някакви си преференции от по 4-5 на сто. Затова те се водят от максимата, че една добре поддържана блондинка гарантирано наклонява везните на 50 на сто от човечеството, а останалите вече имат нужда от политическо убеждаване.