Няма да пиша дълго, защото най-вече искам да си удрям главата в здрава стена.

Само ще задам въпроса какво общество е българското и как стигнахме дотам, че предложение за брак се прави от засада с цялата рода на жениха, а отказът на момичето се посреща от потенциалната свекърва с думите: " Айде помисли хубаво...Да не стане да ходим на свиждане."

Младата жена заслужава възхищение за спокойния си и упорит отказ под идиотски натиск и на видео, на всичкото отгоре.

Но когато, при все наличието на цветя и пръстен, на една жена по същество й се съобщава, че собствена воля няма, въпросът към нея е изцяло проформа и, макар че коленичи женихът, всъщност се очаква коленичи тя, завинаги, ми... Хюстън, имаме проблем.

Когато в рамките на уж романтична сцена стане кристално ясно, че всеки опит за независимо себеотстояване на жената рискува да се накаже така, че мераклията съпруг да се озове в затвора, това нито е смешка, нито е сензация.

Това е болестно състояние на регрес.

На абсолютно несъзнавана варварщина.

*Коментарът е от фейсбук!