Мили приятели, не е честно да се подигравате на болката на Ламбо! Не споделям политическите пристрастия на Стефан Данаилов, но той има качества, които трябва да му се признаят. Като актьор и като преподавател в НАТФИЗ, мисля, че няма кой да му ги отрече. Но той има и друго качество-достойнство. Когато избухна свободата, той беше партиен секретар на Народния театър. И не се отрече от партията си, макар, че по онова време по площадите се викаше "Смърт на БКП", а по прозорците на червената централа летяха камъни. Казвал ми е, че след десети ноември, телефонът у тях с месеци е мълчал. Изчезнали многото приятели. Но Ламбо не обърна палачинката, както направиха стотици хиляди българи. Е да, той написа "сбогом" със "з", за него важи, че "И най-мъдрият си е малко прост" и си остава хъшлак и досега. Но такъв е "Бате Серги"-остана си докрай свалячът от "Дами канят" и простоватото момче от "От нищо нещо". Но, когато някой го боли, независимо дали е комунист, фашист или най-големият демократ, заслужава съпричастие. Човешко е!

*Олег Ковачев във фейсбук