Ако започна да пиша с какви глупости се занимават българските депутати, това със сигурност ще е най-дългият и забавен текст в живота ми.

Любимото ми е как приемат някакъв закон и после го поправят 50 пъти, като първият поправителен идва месец-два след като са го гласували в пленарната зала. Разбира се, няма да крия, фаворит ми е изборният закон. Той си има постоянен абонамент за ремонт – нещо като пълното обслужване на гаранционен автомобил – оглед и смяна на консумативи на всеки 20 хиляди километра.

Приемаме машинно гласуване, отхвърляме машинно гласуване, села под 350 души да не избират кмет, села над 200 души да могат да избират кмет. “Да” на преференциите в листите! “Не на преференциите в листите!” “Да” на социологическите проучвания в деня на размисъл и в изборния ден! “Не” на социологическите проучвания в деня на размисъл и в изборния ден!

Изборният кодекс се променя преди всички избори в България – местни, парламентарни и за европарламент. Политическата ситуация у нас се изменя постоянно и който държи мнозинството в Народното събрание, се възползва, за да нагоди закона според нуждите си, за да остане на власт. Променя така закона, за да засили позициите си и да удари противника в опозиция.

Може би единственият закон, повече изменян от изборния, е Наказателният кодекс. Там кръпките са повече от здравата материя. Нещо като дънките на Васко Кръпката – той на 60 години, те – на 40. При певеца обаче имаме като краен резултат приятен естетически ефект, превърнат в запазена марка. От кръпките в Наказателния кодекс получаваме циклещо правосъдие и общо усещане в обществото за липса на възмездие – отново запазена марка, но за провал.

И като го казвам, веднага се сещам за Закона за движение по пътищата. Той най-вероятно се нарежда на 3-то място по непрестанни изменения и допълнения в почетната стълбица на депутатското невежество и безсилие. Любимото ми е как постоянно се увеличават различни глоби и в същото време цели десетилетия не се правеше нищо, за да се събират те в срок. Дори и днес, преполовили 2019 година, благодарение на депутатската глупост и безсилие чиновниците успяват да съберат едва 50 процента от глобите.

И колкото и невероятно и нелогично да ви звучи, колкото повече променяме Закона за движение по пътищата, толкова повече жертви падат по шосетата. Значи шампиони сме по изменения в закона, но и шампиони в Европа по смъртност по пътищата. Не вярвате? Ето, идва да ме подкрепи статистика буквално от последния час – 21 август 2019 г., 07,30 часа – Евростат: “България е на първо място в ЕС по брой загинали при катастрофи с леки автомобили”.

Защо обаче ви занимавам за пореден път с тези немощни създания в българския парламент, които правят живота ни труден, вместо обратното?

Ами за да ви дам пример как те едновременно приемат като на конвейер купища лобистки закони, глупави закони или такива, които укрепват властта им, а в същото време не уреждат важно законодателство, което хората, които са ги пратили с гласовете си в центъра на София, нервно чакат от години.

Ето сега в разгара на лятото станахме свидетели на поредното брутално убийство. Един асоциален, асексуален, безработен рецидивист на 21 години изнасили и преби до смърт 7-годишно момиченце. Кристин. Веднага след това направи пълни самопризнания и сега в полагащото му се съкратено производство ще отърве най-тежката присъда. Всички викат: “Ужас! Несправедливост! Да се промени законът!”

Звучи ви познато? Ами, да, разбира се!

Точно преди година в Русе по аналогичен начин бе изнасилена и зверски убита журналистката Виктория Маринова. От друг асоциален тип. Северин. Той също направи пълни самопризнания и вместо доживотна, получи 30-годишна присъда – отново по съкратеното производство.

Тогава пак викахме: “Ужас! Несправедливост! Да се промени законът!”

Но изминаха 12 месеца, в които нашите любезни депутати бяха заети с други много по-стойностни дейности. Всъщност изминаха не просто 12 месеца на глупаво депутатско бездействие – изминаха поредните 12 месеца на глупаво депутатско бездействие.

Помните ли и Марио Заека, който уби Мирослава в Перник и отърва тежката присъда по същата схема? Нима сте забравили и за красивата студентка Вероника, която изродът със 7 присъди Илиян Здравков уби жестоко във Велико Търново? Ами той може и да е тежък примат, но само с каква лекота се възползва от екстрите в закона, любезно предоставени му от българския парламент.

Всъщност става въпрос за стотици несправедливо гледани дела за тежки престъпления по съкратеното производство, които автоматично намаляват присъдите на индивиди, несъвместими с нормалното общество. Несъвместими точно като нараняванията – несъвместими с живота, които нанасят на жертвите си. Индивиди, които не могат да бъдат превъзпитани, защото няма как да променим гените им. Индивиди, за които затворът е просто единственият вариант да бъде предпазено от действията им обществото.

Питам се, съвсем естествено, още колко млади жени и момиченца трябва да бъдат зверски убити, за да пробудят костюмираните ни депутатчета от удобната лобистка дрямка в кафенетата около парламента?

Питам се и като журналист, наблюдавал престъпността и правосъдието в прехода, не получавам никакви индикации за позитивен отговор.

Сещам се веднага и за така наречения надпартиен и загрижен за благото на нацията ни президент. Шампионът по мятане на вето. Тази задушаваща семействата на жертвите несправедливост не е ли достойна за висотата на вниманието му?