Защо по-умният трябва да отстъпва и да побеждава доволният глупак?
В годините назад често са се споменавали народни /хм.../ поговорки от сорта на “Преклонена главица сабя не я сече”, “Много хубаво не е на хубаво” и “Всяка жаба да си знае гьола” като пример за загубеняшко, негативно и примиренческо мислене.
Преклонете си главицата, притеснявайте, се ако ви върви и не напредвайте, а си стойте във вашия си гьол. Жестоко.
В този смисъл моята *любима* такава сентенцийка е “По-умният винаги отстъпва”.
Някой знае ли откъде е дошла тая неземна мъдрост, огряла дните ни с дебилизма си?
И защо по-умният трябва да отстъпва, за да побеждава доволният глупак ли?
Ако сте по-умни - моля ви, не отстъпвайте.
В никакъв случай.
От фейсбук