Това се случва на 27 юли 1955 г.

Загиват всички 51 пътници и екипажът

На 27 юли т. г. в местността Рупите беше открита паметна плоча. Присъства и посланикът на Държавата Израел Н. Пр. Ирит Лилиан. На това място в подножието на Кожух планина в самолетна катастрофа загиват 51 пътници евреи и 7-членен екипаж.

Какво се случва преди 64 години?

На 27 юли 1955 г. два изтребителя МиГ-15 на българските ВВС извършват една от най-варварските акции в световното въздухоплаване: свалят израелски пътнически самолет. Той пада край малката река до Кожух планина, на стотина метра от мястото, където сега е черквата на бабаВанга.

Българските изтребители са пилотирани от кап. Борис Петров и ст. лейтенант Константин Санкийски.

Пътническият самолет “Констелейшън-Ес” на израелската авиокомпания Ел Ал извършва редовен полет по линията Ню Йорк-Лондон-Париж-Виена-Истанбул-Тел Авив. Командир е 35-годишният ас от английските ВВС Стенли Хинкс.

В архива на МВР има тънка папка, в която са списъците с имената на загиналите и на техните вещи.

Всичките са били

евреи, но с различно

гражданство

Най-много са от Израел - 15, 12 са от САЩ, по четирима са от Англия, Канада и Южна Африка. Трима са с германски паспорти, има по един от Австрия, Швеция и Полша. Един от пасажерите е без гражданство, друг - с неустановено. 5-има от пътниците са родени в СССР.

БТА излиза с кратко съобщение за катастрофата на другия ден - 28 юли. Копието от него показва, че върху текста е играла здрава редакторска ръка. Абзацът “по този повод БТА е упълномощена да изрази дълбокото съжаление на българското правителство и на цялата българска общественост за станалото нещастие” е преправян, после задраскан изцяло, но накрая все пак излиза. Осем дни по-късно специалната правителствена комисия, натоварена да разследва случая,

дава следното

официално

съобщение на БТА,

публикувано в “Работническо дело” от 3 август 1955 г.

“1. На 27 юли т.г. в 7,10 часа българско време пътнически четиримоторен самолет тип “Констелейшън” на израелската въздухоплавателна линия Ел Ал се отклонил на 130 км от своя маршрут и навлязъл без всякакво предупреждение в българското въздушно пространство в района на гр. Трън. След като навлязал 40 км във вътрешността на страната в източна посока от Трън, самолетът е завил на юг, прелетял е над градовете Брезник, Радомир, Станке Димитров (Дупница - бел. ред.) и Благоевград и е продължил на юг към българо-гръцката граница. Самолетът е летял над българска територия общо над 200 км.

2. Съответният команден пункт на въздушната отбрана, след като получил съобщение, че чужд самолет от неизвестен произход е навлязъл в българското въздушно пространство, е дал заповед на два изтребителя от противовъздушната отбрана да последват чуждия самолет и да го принудят да кацне на някое от нашите летища.

3. Самолетът е бил открит от изтребителите южно от гр. Станке Димитров и е бил предупреден с установените международни знаци да последва преследващите го изтребители, за да кацне на летището, което те ще му посочат. Самолетът не се подчинил на тази покана и е продължил полета си на юг над гр. Петрич. Изтребителите, виждайки, че самолетът нарушител се опитва да бяга през границата, са го обстреляли, вследствие на което той се е възпламенил и е паднал в района на Петрич. Поради експлозията, която е станала във въздуха, самолетът е напълно разбит и намиращите се в него 51 пътници и 7 души екипаж са загинали.”

Лятото на 1955 г. е все още във времето на студената война. На 15 май е създаден Варшавският договор. Той трябва “да брани мира и социализма, да противостои на агресивния империалистически пакт НАТО. От прословутата реч на Чърчил във Фултън, родила идеята за желязната завеса пред комунистическия блок, са минали 6 години, от смъртта на Сталин - по-малко от 2 години и половина. Това обяснява дори стилистиката, на която е написан горният текст.

4 дни преди българските изтребители да разстрелят във въздуха израелския пътнически самолет, в Женева е

приключила срещата

на високо равнище

между ръководителите на САЩ - Дуайт Айзенхауер, на СССР - Николай Булганин, на Англия - Антъни Идън и на Франция - Едгар Фор. Съвещанието приема четири декларации, в които е направен първият опит да се положат основите на международното разведряване.

Само 2 дни преди трагедията в. “Работническо дело” излиза с уводна статия, озаглавена “За мир и сътрудничество”.

Мирният полъх от Женева обаче не може да стигне толкова бързо и лесно до българската армия и нейните ВВС. Още повече, след като западни самолети продължават често да навлизат във въздушната територия на страната.

Те носят материална помощ за т. нар. горяни, извършват “диверсионно-психологически атаки”. През 1954 г. например е имало 130 засечени нарушения на чужди самолети.

Последната дума в армията ни тогава имат съветските генерали, изпратени от Москва като съветници. Такъв съветник във ВВС е ген. Шинкаренко. През август той посещава учение на 18-и авиополк и пред командирите му коментира инцидента със сваления самолет така: “Молодци, ребята! Наше дело их снимать. А затем есть Министерство иностранних дел - пуст они справляется!..”

Самолетът “Констелейшън С-69” с отличителни знаци 4Х-АКС на израелската авиокомпания Ел Ал излита от Ню Йорк и първата му спирка е Лондон. Преди отново да излети, откриват повреда в машината, което забавя полета с около 3-4 часа и допълнително увеличава умората на екипажа. Не е ясно защо той не е бил сменен с друг.

В Париж слизат няколко пасажери, но не се качва никой. На летището във Виена слиза майка с двете си деца и се качва един мъж. Според журналиста Виктор Меламед, сега почетен консул на Тайланд, това може би е агентът на “Мосад” Бар Гор.

На стената на славата в Тел Авив, където са изписани имената на загинали служители на тайните служби, фигурира и неговото име. Годината на смъртта му е 1955-а, след името му е добавено: “Загинал при изпълнение на служебния си дълг.”

Една от версиите твърди, че руснаците са го изпуснали във Виена и заради него след това гръмнали самолета. Възможно ли е обаче

заради един човек,

пък бил той

и важен шпионин,

да прежалят живота на 57 невинни деши?

Не е имало пътници за слизане в Истанбул. Въпреки че там са чакали няколко пасажери за качване, пилотите решават да не летят до турския град. Полетът минава над територията на България, но екипажът не е искал разрешание за прелитане над нея.

Разследващите случая от израелска страна стигат до заключението, че над сръбска територия екипажът заспива. Обаждането от кулата в Белград ги е стреснало и събудило, но после те пак задрямват. И се озовават над България, а над Благоевград вече и приклещени от двата изтребителя на ВВС.

Защо обаче капитан Стенли Хинкс не се подчинява на поканата да кацне принудително на българско летище?

Той е бил ветеран от английските ВВС и личен пилот на Уинстън Чърчил през Втората световна война. Дали самочувствието му на истински ас го е накарало да не се подчини на някакви си българи?

Или не е можел дори да си помисли, че някой ще стреля по пътнически самолет - на самолета ясно се виждали инициалите на Ел Ал?

Никога няма да разберем мотивите на командира Хинкс вместо към България рязко да снижи самолета си и да побегне към Гърция.

Дотам не са

му достигнали

2-3 минути

Не издържа на логиката твърдението, че Хинкс е търсил възможност да кацне на старо летище между Петрич и Рупите. Малко вероятно е той да е знаел за съществуването му. А и ако е искал да кацне на българска територия, защо просто не е последвал двата изтребителя?

Има и още един любопитен детайл. На мястото на катастрофата е намерено сребро във вид на зърна от 800-900 карата. Среброто е открито само на мястото, където са се разбили моторните гондоли, и е разпръснато по посока на откъснатите мотори. Голяма част от него паднала в коритото на ръкава от р. Струма.

До края на август 1955 г. цигани предават в “Нармаг”- Петрич, близо 100 кг сребро, твърдят местни хора. Предполага се, че не по-малко количество са намерили и българи, но те си го запазили.

Според разследващите случая среброто е пренасяно контрабандно - неслучайно то било поставено на такова място в самолета, достъп до което имали само пилотите. Или може би само капитан Хинкс.

В архива на МВнР се пази протокол от разговор, на който се уточнява какво становище трябва да поддържа България пред света за сваления самолет. В този разговор зам.-министърът на отбраната ген. Захари Захариев казва:

“В самолета е имало контрабандна стока, с което може да се обясни защо е отказал да кацне. Много възможно е екипажът да се е заблудил и радистът да е предал, че самолетът се намира над Гевгели, когато той е бил над Симитли, вероятно защото се намират на еднакво местоположение (река, шосе, жп линия). Но радистът не е съобщил също така и за българските изтребители, които са го преследвали около 5-6 минути. Това не е било направено вероятно защото екипажът се е страхувал от отговорността, която има пред компанията.”

Ген. Захариев казва още, че летците на изтребителите не са разбрали, че чуждият самолет е пътнически, били съобщили, че е транспортен. “Констелейшън С-69” наистина е бил боен самолет, използван много през Втората световна война.

През 1951 г. обаче

той е “уволнен”

и преквалифициран в пътнически. Напълно е възможно българските летци Санкийски и Петров по външния му вид да са го възприели именно като военен. Когато ги питат за отличителните му знаци, те отговарят, че нямат такива в документите си.

А този полет е трябвало да бъде последният за капитан Хинкс като пилот. След него го е чакала женитба със стюардесата от същия екипаж Сара Ахеркан и след това едноседмично сватбено пътешествие. Уви, полетът наистина се оказва последен в живота и за двамата...

БОРИС ПЕТРОВ

Двойна смърт

застига пилота

Санкийски

Жестока е съдбата на голяма част от хората, свързани със свалянето на израелския самолет. Някои от тях завършват живота си много трагично.

Главните действащи лица са двамата пилоти на изтребителите. Капитан Борис Петров е 26-годишен, командир на звеното. Старши лейтенант Константин Санкийски е година по-млад, това е второто му бойно дежурство. И двамата са завършили с отличие НВВУ “Г.Бенковски”.

Когато Петров и Санкийски излитат от летището край Доброславци, едва не блъскат във въздуха над Божурище учебен Лаз-7.

В него в “самостоятелен полет в зона за изпълнение на тоно” е младата курсантка Роза. Това е бъдещата “винена царица” Роза Георгиева, която в демократичните времена първа проби пазара на вина в Лондон.

След години случаят събира и тримата в селскостопанската авиация. Една вечер, попрекалил с домашното вино, донесено от механиците, в компанията на летците Санкийски разкрива драмата си:

- Приближих го откъм опашката. Първо му теглих един картечен откос отгоре, а после го минах напречно. С втория откос куршумите го перфорираха - дупка до дупка. И там се разцепи на две. Разбирате ли, бе... почнаха да падат хора... хора... падат. Не мога да ги забравя... Жени, мъже... деца. Човек, като пийне, забравя. А аз, щом пийна, всичко ми се връща в главата. Не ги чувах, но знаех, че викат. Викат Бога за помощ... После започнах да ги сънувам. Същата мешавица. Излита като фурия срещу мен и крещи: “Убиец!” И ме заплашва с възмездие... Един ден и това ще стане. Аз съм като оня... Кели от Хирошима. И той се е смятал за герой, но май полудя. Полудял е!”

През 1974 г. Санкийски умира от инфаркт (или инсулт) в къщата си в Самоков. Негови колеги разказват, че когато му прилошава, пада върху стъклената врата на хола, чупи я и стърчащите отдолу парчета срязват гърлото му.

“На погребението му някой суеверно прошепна: “Това е двойна смърт. Като проклятие...”, пише в книгата си “Възторжена безпътица” Роза Георгиева, вече покойник.

Борис Петров, другият пилот на МиГ-15, умира през 1992 г. от рак на бъбреците. Командирът на авиополка в Доброславци Васил Драганов преминава в гражданската авиация. Той загива като втори пилот на самолет Ил-18, който катастрофира на 21 декември 1971 г. при излитане от София за Алжир.

Не знаехме, че самолетът е пътнически

Ето какво разказва преди години за случая Васил Вълев, зам.-командир по политическата част на авиополка край Доброславци:

Обстановката тогава беше много напрегната. Често над страната прелитаха чужди самолети, пускаха позиви и диверсанти и затова постоянно бяхме нащрек при денонощните си дежурства. Критикуваха ни, че не можем да се справим с тези самолети.

Край Доброславци бяха 18-и и 23-и авиополк, както и командването на дивизията. На 27 юли някъде след 7 часа от главния команден пункт заповядаха веднага да излетят два изтребителя, тъй като чужд самолет навлязъл над територията на България. Нашите летци капитан Борис Петров и ст. лейтенант Константин Санкийски се вдигнаха във въздуха и след малко съобщиха, че го прехващат над Благоевград.

В командната кола бяхме заедно с зам.-командира на полка по летателната част Христо Иванов, командирът на полка Васил Драганов беше в отпуск. Попитахме пилотите какви са опознавателните знаци на чуждия самолет. Петров, който беше водач на двойката, отговори, че в нашите документи няма такива знаци. Двамата не можаха да определят националността му и дали е пътнически.

Беше наредено с поклащане на крилата на изтребителя си Петров да подкани екипажа на чуждия самолет да ги последва. Отговори, че двамата със Санкийски са направили това, но самолетът се опитвал да мине на запад в Сръбско. Иванов им нареди да пуснат трасиращи куршуми пред него. Двамата съобщиха, че след стрелбата самолетът рязко се спуснал надолу и се насочил към Гърция. И тогава им бе наредено да стрелят и да го свалят. Заповедта дойде от главния команден пункт, а към двамата ни пилоти я препредаде Христо Иванов.

След стрелбата Петров докладва, че самолетът е обстрелян, разцепил се е и паднал край Кожух планина. Двамата се върнаха в базата и настъпи еуфория. За първи път бе свален чужд самолет, навлязъл в наша територия. Към обед обаче дойде тогавашният командващ ВВС ген. Кирилов и съобщи, че сме свалили пътнически самолет.

По случая беше назначена правителствена комисия. В нея бяха и началникът на Генералния щаб ген. Иван Кинов и ген. Захари Захариев, зам.-министър на отбраната.

Разпитвали двамата летци и зам.-командира Иванов. Министърът на МВР Георги Цанков задал въпроса защо не са попитали по радиостанциата екипажа на чуждия самолет какви са му намеренията. Христо Иванов обяснил, че не са знаели на какви вълни е настроена радиостанцията им и на какъв език да разговарят.

Ген. Захариев обяснява, че летците на изтребителите не разбрали, че чуждият самолет е пътнически.

В крайна сметка двамата пилоти бяха оневинени. Наказан бе само ген. Захариев, защото не били променени правилниците за носене на бойно дежурство след срещата на четирите велики сили в Женева. Никой в полка не беше награден, макар че в началото се точехме за награди.

Израел, САЩ и Англия завеждат дело срещу България в Международния съд в Хага. За представител на България е определен известнит юрист д-р Нисим Меворах, баща на поета Валери Петров. Защитава ни френският адвокат Пиер Кох.

Процесът продължава от 16 март до 3 април 1959 г. Решението на съда е “да се даде възможност за продължаване на преговорите с Израел за доброволно уреждане на спора”. В крайна сметка България заплаща на всеки загинал в катастрофата по 8292 щатски долара. Парите са взети от правителствения резерв.