Войводи от ВМОРО искат да разтопят “златната свиня” от Мезек за оръжия

Тракийската куполна гробница в могилата Малтепе край с. Мезек (отстоящо на около 13 км югозападно от Свиленград) е открита случайно през 1931 година и е проучена от проф. Богдан Филов и д-р Иван Велков.

Тя е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Запазена е изцяло в оригиналния си вид. Отвън е покрита с внушителен могилен насип с височина 15 метра и диаметър при основата 90 метра. Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с железни скоби.

В гробницата се влиза през необичаен коридор

(дромос) с дължина 20,65 метра, широчина 1,55 м и средна височина 2,50 м. От коридора последователно се влиза в две правоъгълни преддверия, а след тях - в кръгла погребална камера (толос) с формата на пчелен кошер. Помещението има диаметър 3,30 м и височина до върха на купола 4,30 м, а в него се намира каменен саркофаг, ограден от две каменни корита (урни).

В гробницата са открити голям брой предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика, които са изложени в музеите в София и Хасково. Сред тях има златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, златни, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър (голям трикрак свещник с лампи), висок 134 cм, украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир. Предполага се, че гробницата е използвана като хероон – място, където е бил обожествяван царственият покойник чрез определени религиозни ритуали. Използвана е многократно и най-вероятно е служила за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения. Други специалисти, сред които е и известният полски проф. Домарадски, твърдят, че гробницата е част от келтското наследство на Балканите. Но нека оставим този научен спор настрани, защото могилата Малтепе е свързана с една авантюристична история, чиито следи водят към комитите на легендарната ВМОРО. В центъра на това приключение се оказва одринският войвода Александър Кипров. Без да е сред най-популярните исторически личности, той наистина е една легендарна фигура – човек, който е жертвал живота си на ползу роду, писател, драматург и журналист. В 1899 година Кипров основава първите революционни комитети в Беломорието. После заедно с Димитър Кощанов участва в копаенето на тунел под Отоман банк в Цариград през 1900 година, но

планът е разкрит

и комитите бягат в България. През пролетта на 1901 година е назначен за войвода на чета от 8 души, подготвена от ВМОРО. В 1902 година пък под псевдонима Кара Ташо води чета в Свиленградско. Именно тогава започва и нашата история…

През 1902 година Ангел Чобана от село Мезек, копаейки в полите на Малтепе,

открива метална скулптура на глиган

Естествено, той се похвалил тук-там и слухът за голямата иманярска находка скоро достигнал до софийските прекупвачи на антики. Но нека чуем историята от първо лице, описана в спомените на войводата Александър Кипров: "В 1902 год. през един февруарски ден нашият куриер на революционната организация - Христан от с. Мезек дойде в с. Хебибчево (сега Любимец) и ми съобщи, че някой си Ангел от същото село, като копаел - търсел имане на Малтепе - изровил една свиня от чисто злато, "тежка повече от 200 - 300 оки".

Христан настояваше да отидем, да отнемеме свинята от Ангела, да я разтопиме на кюлче, с което злато можели сме да купиме пушки и топове за цяла Македония и Одринско.

... Тия приказки на Христана ме съблазниха и аз реших още през вечерта да замина за Мезек. И още през същата вечер аз и моя четник Касапина Георги и Христан стигнахме в с. Мезек. Веднага пратих Христан да повика Ангела. Ние бяхме в къщата на Христана; беше среднощ. Ето

пристигна Ангел, бледен като восък

Той изгуби и ум и дума, като видя Касапина, който минаваше тогава за най-страшния терорист, и на когото окото му не мигваше да заколи човека, като кокошка.

- Казвай сега де е свинята?

- Тя си е на мястото, заровена.

- Как я намери?

- Търсих пари, пък свиня изрових!

- От какъв метал е?

- Не знам, мислех, че е пълна с пари, та счупих муцуната и трите крака, а нищо няма. Празна!

- Добре, иди си и утре тука да бъдеш, та да видим какво ще правим.

Ангел беше организиран член на революционната организация. На другия ден, надвечер, отидохме на Малтепе и видяхме свинята. Почти естествена величина на млад буен нерез.

Видях, че не е от злато и интереса изчезна от мен

В това време пограничен офицер по тези места, беше поручик Тодоров, или поручик Генков, комуто разправих за тая свиня. Той се заинтересува и искаше да се пренесе в България. Аз бях улисан в други революционни работи и не знам по нататък как са я взели турците и как са я пренесли в Цариград."

След като интересът на войводата Кипров (Кара Ташо) към глигана изчезнал, Ангел Чобана и Христан решили да го продадат в Българско. За тази цел Христан занесъл един от отчупените крака в Пловдив и го показал на служители от местния музей. По-късно той писал на Ангел, че

в България са готови да платят 150 наполеона за статуята.

Но докато организират "трансфера" на тежащия 177 кг бронзов глиган към княжеството, за него научили и турските власти. Така "домузът" попаднал в ръцете на подпоручик Решид ефенди - турски офицер от местния гарнизон. Дали Ангел Чобана е получил нещо в замяна, или е "спечелил" само десетина тояги на голо – за това историята мълчи. Но през 1907 г. бронзовият глиган постъпва във фондовете на Отоманския музей в Цариград. Пластиката представлява реалистично изработена бронзова фигура на глиган с дължина 1,08 м и височина 0,79 м. Очите са направени от цветни камъни в три цвята - черна зеница, обградена от два концентрични пояса в жълто и синьо. Над предния ляв крак е

изобразена рана от тясно острие,

от която изтичат струйки кръв.

В крайна сметка историята със "златната свиня" разпалила още повече иманярските страсти на местните спрямо могилата. Знайни и незнайни търсачи на съкровища

продължили да дупчат Малтепе

Повечето от тях се задоволявали да си извадят дялани камъни от откритата междувременно зидана крепида. По този начин станало и откриването на входа към знаменитата вече мезешка гробница, за което разказва хасковският археолог Ирко Петров.

Историята е запомнила името на Карамфил Демирев от Мезек, който няма нищо общо с археологията. Но просто искал да си построи къща. Така привлякъл двама свои приятели - Константин Киряков и Вангел Петров. На 18 януари 1931 г., навръх Богоявление, тримата започнали да копаят в Хълма на съкровището и открили бронзова статуетка на сатир и една бронзова чашка с формата на шестлистно цветче - части от красив канделабър. На следващия ден иманярското трио имало още по-голям късмет и попаднало на входа към гробницата. Но малшансът на групата бил, че точно тогава край Малтепе минал селският пъдар, който ги "изпял" на кмета. И така, освен кмета на мястото пристигнали по-първите хора на селото - секретар-бирникът, главният учител. Водена от кмета, групата закрачила по внушителния коридор към вътрешността. И тогава подействало

"проклятието на фараоните"

– кметът изведнъж припаднал! Другите го изнесли на чист въздух и прибрали в кметството откритите златни, сребърни и бронзови находки. Разбира се, някои от местните се изкушили да си откраднат няколко по-дребни златни украшения. Но впоследствие уредници от Народния музей откупили и тях от ателиетата на хасковските златари.

Тук свършва иманярската част на тази история. За да продължи научната - на 24 януари 1931 г. в селото пристигнали проф. Богдан Филов, д-р Иван Велков и архитект д-р Александър Рашенов. Те направили оглед на гробницата, прибрали откритите в нея артефакти и

наредили входът да бъде затрупан

Няколко седмици по-късно, на 13 февруари, проф. Филов изнесъл в Археологическия институт една сказка за мезешката гробница и извадените от недрата й ценни находки. Лекцията била удостоена с вниманието на цар Борис III, княгиня Евдокия и княз Кирил. Това помогнало за набирането на средства за мащабни за времето си археологически разкопки в района на Мезек, които продължили две години. Днес гробницата, заедно с античната крепост край селото, е част от 100-те туристически обекта на България.