Страхът е сковал народа ни.

Никога не съм вярвал, че ще живея във време, в което страхът ще доминира.

А страхът води до гняв. Гневът, пък, води до омраза.

Живеем в кавър-версия на 30-те години на миналия век - песента е същата, аранжиментът е друг.

Обществото ни е все по-разделено, все по-често се налага да влизаме в противоборства, за да защитаваме истината.

Все по-често се опитват да ни убедят, че няма една истина и затова няма смисъл да защитаваме каквото и да е.

А сънародниците ни, вместо да се намесят, тихо се страхуват... И си повтарят, както припомня и Хазарта, "А дано некой ден децата..."

Ако сам не направиш нещо, няма как "некой ден децата... ", защото децата няма да знаят друго.

В това време най-трудно се пази цивилизован ата нормалност.

Пиша всичко това не от отчаяние, а така, както лекар пише диагноза.

Дано да има лек.

*Коментарът е от фейсбук