Преди 20-ина години един много известен български бос на мафиотска организация обрисува статуквото в държавата така: “Ние сме ВИС, СДС и “Левски” - те са СИК, БСП и ЦСКА”.

Този остроумен гангстер, влязъл в престъпния свят като крадец, изчезна безследно в началото на новото хилядолетие и не може да види с очите си еволюцията на организираните престъпни групи, които разбиха ретро модела на финансова подкрепа “ВИС-СДС - СИК-БСП”, като започнаха да си плащат едновременно на различни партийни централи.

Така те се надяваха да застраховат дейността си при всички възможни изборни резултати, тъй като времената на стихийното застраховане на всичко възможно в държавата безвъзвратно отминаха и трябваше да се търсят по-цивилизационни методи за бързо печелене на пари.

Припомних си за откровенията на Мето Илиянски, когато видях телевизионно интервю с шефа на Българската търговско-промишлена палата, който изрази притесненията на фирмите от новия режим на финансиране на партиите.

От една страна, помислих си, изказването на Цветан Симеонов е смело, полезно и важно, защото за първи път така публично се казва, че политиците “изнудват” и “налазват” фирмите за пари.

Това го знаят не само наблюдателите от първия ред, но все пак много по-сериозно и истински материално звучи, когато ти го каже някой официално и се аргументира с проучване - “цели 46 процента от търговските дружества се притесняват, че ще ги рекетират преди избори и че в резултат на цялата тази ситуация определени фирми ще бъдат толерирани в ущърб на други. Много фирми крият данните за доходите си, за да не ги налазят политиците за пари”.

От друга страна, казах си, дали е останал някой толкова информационно изолиран в нашата държава, който да не знае, че дори и когато партийната субсидия беше 11 лева, политиците пак изнудваха бизнеса за пари.

Рекетираха ги и в най-бурните години на прехода по времето на ВИС и СИК, рекетираха ги и след изчезването на Мето Илиянски, рекетират ги и днес. Най-вероятно ще продължат да ги рекетират и утре.

Естествено, това скрито финансиране е свързано най-вече с управляващи партии и коалиции, които държат контрола върху контролните органи. Защото контролните органи на държавата са тоягата в тази игра, а обществените поръчки са морковът. Тук-там от схемата да намаже и някой златен пръст, и някой вечен балансьор в политическата игра.

За да се минимализира поне в разумни граници тази мафиотска схема, трябва истински независима и ефективна прокуратура, но засега осъдителните резултати оттам особено по отношение на политическата корупция са епизодични и на ниско ниво.

Сигурен белег, че нечистоплътните отношения между партиите и бизнеса са потиснати, ще видим, когато спрат едни и същи фирми да изпълняват некачествено всички големи обществени поръчки в държавата.

А иначе шефът на Българската търговско-промишлена палата и въобще целият бизнес са много прави за това, че на първо време партиите трябва да бъдат задължени много прозрачно и ясно да отчитат за какво отиват парите, които са получили като субсидия от държавата, както и от дарители.

Защото знаем как много от тях охолно си живеят по тази схема от дълги години. Трябва да стане невъзможно с държавни пари да се финансират ваканцуването и луксозният живот на морално амортизирани до краен предел лидери и партийки.

И най-накрая да се търсят гаранции, че когато обещаваш нещо от трибуната по време на кампанията, трябва след това и да го изпълниш.