Каквито и конспирации, фалшиви версии и официални разследвания да излизат за атаката срещу НАП, едно е абсолютно сигурно - добрите хакери никога не ваканцуват през лятото*.

Щом се затопли, независимо дали в Гърция или в подкрепа на родното Черноморие, всяка година всички намират морския бриз. И не говорим само за почивка, но и за работа. Концентрираното струпване на големи групи хора около плажа привлича като магнит и множество други професии и занаяти - като започнем от сферата на обслужването, през командированите на място допълнителни полицейски сили и стигнем до наркодилърите, джебчиите и крадците, които никога не оставят без внимание клиентите си.

Да, това е причината в последните години не само през август, а още от началото на юли София приятно да опустява. Трафикът е рехав, намират се лесно места за паркиране, улиците са пусти, заведенията полупразни - значи е дошло време за големи хакерски атаки!

Тази година удариха НАП, като извадиха наяве личните данни на 5 милиона българи, а миналия август парализираха бизнеса, като блокираха регистъра към Агенцията по вписвания и на практика преустановиха търговския оборот и фирмените промени. Три дни мълчаха, после мънкаха неофициално за някакви скапани дискове, но безпрецедентният срив в системата бе факт.

Реално, като изключим няколко недотам успешни атаки срещу ЦИК, РИК и СИК по време на избори в миналото, това са двете най-значими и засегнали най-много българи хакерски атаки в дигиталната ни история. И двете се случват в разгара на лятното ваканцуване.

Ако смятате, че просто съм намерил две съвпадения, ето ви още факти - в средата на юни хакери атакуваха трите най-големи пловдивски информационни сайта и ги блокираха. В края на юни 4 румънски болници в Букурещ и други градове на страната бяха атакувани с вирусна програма за откуп. А в началото на същия месец японската криптоборса Bitpoint спря да работи, след като загуби 3,5 милиарда йени при хакерска атака. Акциите на компанията се сринаха с 20 процента.

Хакерите не ваканцуваха и в края на лятото през 2018-а, когато атакуваха цели 50 милиона профила във фейсбук, нито пък през 2017, когато за откупи удариха стотици големи компании по света, между които и руските гиганти "Антонов" (производител на самолети), "Роснефт" (петролен концерн), както и киевското летище.

Да застрашиш информацията на частна компания обаче е едно, а на държавата, както се случва у нас - съвсем различно. Съвсем реалистично сега всеки един от тези 5 милиона българи, чиито имена, ЕГН, домашни адреси и размер на доходите бяха публикувани от хакера, може да съди НАП затова, че не е опазила личните му данни.

Не искам да си мисля каква сума общо за обезщетения може да се оформи. А още по-малко и за това как тези частни искове могат да натоварят работата на и без това недостатъчно бързите съдилища.

Така че днес правосъдният министър Данаил Кирилов е най-подиграваният българин в социалните мрежи, но вчера, когато раждаше бисери в ефир, беше прав за нуждата от бели хакери. Ако мога да дигитализирам и миксна две популярни поговорки в една: "По-добре бели хакери днес, отколкото черни дни утре."

Разумно е и други институции, които събират лични данни и класифицирана информация, но не са предприели достатъчно мерки за сигурността на системите си, да поканят някой бял хакер да ги поогледа и тества.

Защото до края на лятото остават цели два месеца. Предостатъчно време някой черен хакер да ги вкара в централните новинарски емисии.

* От бисера, създаден от депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов от трибуната на Народното събрание през 2013 г.: "Бих искал да ви кажа, че никога през живота си не съм ваканцувал".