На 2 юли се навършват 70 години от смъртта на Георги Димитров, министър-председател на България от 22 ноември 1946 г. до смъртта си през 1949 г.

“Вождът и учителят на българския народ”, както го наричаше официалната пропаганда, дава фамилията си на три деца, но само едно от тях е негово родно. Другите две са осиновени.

През април 1936 г. в Москва се ражда Димитър - син на Георги Димитров и съпругата му Роза Флайшман. Кръщават го на дядо му и по руски обичай му викат Митя. Той умира от дифтерит на 3 април 1943 г.

Междувременно през 1938 г. Георги Димитров и Роза стават приемно семейство на петгодишно китайско момиче, което наричат Фаня. Това име може би измисля еврейката Роза Флайшман, защото на иврит фаня означава умен, умница.

През 1946 г.

семейството

осиновява

5-годишния

Бойко Костов

от Плевен. Неговите родители Коста Златарев и Мара Денчева са убити като комунистически функционери. Бойко заживява с новото си семейство през юни 1946 г. и приема като бащино и фамилно имената на Георги Димитров.

През 1963 г. Бойко Димитров завършва Института за международни отношения в Москва, където е в един курс с Петър Младенов, Андрей Луканов, неговата съпруга Лили Герасимова и др.

Бойко работи като аташе на България в ООН, съветник в комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерския съвет, научен сътрудник в Института за външна политика “Иван Башев”, главен редактор на сп. “Международни отношения”, зам.-завеждащ отдел “Външна политика и международни връзки” на ЦК на БКП и посланик в Куба.

След 10 ноември 1989 г. е министър на външните работи и депутат във ВНС. След 1991 г. се оттегля от обществено-политическа дейност.

От двата си брака Бойко Димитров има трима синове, една дъщеря и петима внуци.

Най-труден е животът на китайското момиче Фаня. Тя е дъщеря на Ван Мин - представител на китайската компартия в Коминтерна. През 1937 г. той и съпругата му заминават за Китай, където се води свирепа гражданска война. Ван Мин е в сложни отношения с Мао Цзедун, двамата са в съперничество за лидерското място в компартията, като Ван Мин е смятан за проводник на съветската линия.

За да го елиминира, Мао праща него и съпругата му на заточение. Там дори се опитват да отровят двамата с живак, от което

Ван Мин заболява

тежко и неизлечимо

През 1953 г. отношенията между СССР и Китай се подобряват. Мао реабилитира съперника си и дори го пуска да замине за Съветския съюз, за да се лекува. През 1954 г. семейство Мин пристига в Москва заедно с двамата синове - Мин Мин, порусначен като Миша, и Лин Лин, котно става Льоня.

Идеята е всички да се върнат в родината. Фаня обаче е силно разколебана. Цели 17 години тя е разделена с истинските си родители. Израснала в друг свят и при други ценности, тя се бои от живота, които й предстои в Китай, защото не познава хората и нравите в родината си. Но затоплянето между двете държави трае кратко и отношенията им бързо се влошават. Ван Мин пак е низвергнат от Мао и цялото семейство остава в Москва.

Междувременно през 1949 г. Фаня завършва средното си образование със златен медал и постъпва в Московския авиационен институт (МАИ).

Дипломира се през 1954 г. и започва работа в самолетостроителен завод в градчето Луховици, на 12 часа път от Москва. “Тя избра отдалеченото място след непоносима за нея намеса на Роза Юлиевна в личния й живот”, пише в книгата си “Хроники на моя живот” Бойко Димитров.

На 3 юли 1958 г. Роза Димитрова умира и Фаня се завръща в Москва. Постъпва на работа в конструкторско бюро, ръководено от неин приятел и колега от МАИ. Бюрото разработва проекти на изследователски подводници и батискафи за спускане на голяма дълбочина.

Каква е драмата

между Фаня и

Роза Юлиевна?

Още в училище момичето се сприятелява със своя връстник Володя Меншиков. Като студенти вече са силно влюбени един в друг. Роза обаче е против тази любов и ги разделя. Така Фаня, както стана дума по-горе - отива в Луховоци, а Меншиков завършва история и заминава за далечния Хабаровски край, където става селски учител.

През 1957 г. той се връща в Москва и започва работа в научен институт. Включва се и в самодеен дискусионен кръжок на историци. Но кръжокът е обявен за антисъветско дело, Володя е арестуван и изпратен за 10 години в концлагер. През 1967 г. Меншиков се връща в Москва, намира Фаня и двамата се женят. Ражда им се дъщеря, която кръщават Ирина.

Но щастието им трае кратко. Любовта помежду им изчезва, отношенията им се обтягат и те се развеждат. “Свързаните с тази драма преживявания сериозно подкопаха душевното равновесие на Фаня”, обяснява Бойко Димитров. Двамата се разделят през 1963 г., когато той завършва МГИМО и се завръща в България.

В мемоарите си Бойко Димитров я описва така: “Равният й, мек и отзивчив характер предразполагаше към приятелства. Около нея се беше събрала сплотена, весела, интелигентна компания - приятелки и приятели, спечелени през годините сред съученици, състуденти и колеги. Те заедно ходеха на фитнес, на кънки и ски, по театри и концерти, заедно купонясваха на Нова година. През лятото се отправяха на дълги, изпълнени с приключения походи, пеша и на блайдарки (разновидност на кану-каяк) по дивите простори на Сибир...”

Фаня обича класическа музика, свири на акордеон и китара, като си припява с тънкото гласче. Признава само хомеопатичните лекарства, пристрастява се към особени диети от китайски храни и подправки.

През 1982 г. Фаня решава да пътува до Бърно на гости на семейство Флайшманови, от което е Роза Юлиевна. Един ден отива в съответната служба, за да си вземе изходната виза. Докато е в кабинета на някакъв генерал,

нахлуват хора

с бели престилки

Те са санитари от психиатричния кабинет на КГБ и я отвеждат за освидетелстване.

Оказва се, че времето за пътуване на Фаня съвпада с годишнина от влизането на войски от Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г. Според тогавашната пропаганда те трябвало да спасяват “братската държава” от контрареволюцията, организирана от империалистическия Запад.

Бойко Димитров предполага, че в КГБ е постъпил донос, според който по време на пътуването си Фаня може да извърши някаква уронваща СССР и КПСС постъпка.

Има и един друг момент, който може би задейства санитарите на КГБ. През 1967 г. дъщерята на Сталин Светлана Алилуева пътува за Индия, укрива се в американското посолство и оттам заминава за САЩ. Всичко това прави съответните служби изключително подозрителни към децата на известни партийни и държавни дейци.

Бойко Димитров се вижда със своята “сестра” през 1982 г., когато е в командировка в Москва. Вижда, че е физичиски отпаднала, депресирана и обезнадеждена, но няма как да знае, че това е последната им среща.

През януари 1985 г., навръх рождения си ден Фаня се самоубива. На погребението присъстват Бойко Димитров и дъщерята на Вълко Червенков Ирина.