Ивет Горанова си заслужи овациите на публиката, след като спечели златен медал на Европейските игри в Минск

Българският спорт отново даде повод за някакъв вид оптимизъм, че има шансове да се измъкне от калта. Добрите новини дойдоха от Европейските игри в Минск, където нашите пратеници спечелиха 3 златни, 7 сребърни и 8 бронзови медала. Важно е да се отбележи, че отличията бяха спечелени в условията на силна конкуренция на форум, който е еквивалент на олимпийските игри, но с участието само на европейски спортисти.

Именно заради силните съперници триумфът на 19-годишната Ивет Горанова изпъква още по-силно. Младата ни надежда разби конкуренцията в категория до 55 килограма на състезанията по карате в Минск. Успехът й е огромна крачка напред по пътя към голямата й цел - класиране на олимпийските игри в Токио.

"Имам да извървя дълъг път,

но тръгвам от много добра позиция. Тепърва трябва да натрупам още точки, за да се класирам за олимпиадата. Всяко следващо състезание е важно, така че ме чака ужасно много работа", заяви при завръщането си в България шампионката.

Ивет съвсем не е непознато име в света на бойните спортове. В началото на годината

тя стана първата българка,

спечелила медал от европейско първенство по олимпийско карате. Плевенчанката си тръгна от първенството с бронз, който обаче не й носи достатъчно радост.

"Съжалявам, че се разминах със златния медал. И двете момичета, които отидоха на финала, ги бях победила категорично две седмици преди началото на европейското. Но на такъв турнир са важни подготовката, психическата нагласа и късметът. На мен ми се отрази борбата с килограмите. Трябваше да сваля 2-3, но само спортистите знаят колко е трудно да свалиш последния килограм. Сигурно съм изгубила част от концентрацията си", разказа тогава Ивет Горанова.

Младата надежда на българското карате е абсолютно непобедима на българска земя през последните 4-5 години. Може би и заради това толкова трудно приема провалите, когато излезе на международната сцена.

"Спомням си, че на едно състезание дори не пожелах да изляза в битката за бронзов медал, след като изгубих шансове да се боря за златото. Доста съм си поплакала заради неуспехите в спорта. Отчайвах се, исках да се отказвам. Треньорът ме научи, че загубите са част от израстването на всеки спортист. Сега малко по-леко приемам неуспехите", категорична е Ивет.

Навремето тя се занимава с народни танци и

вече е готова

да излезе на

голямата сцена,

но случайно посещение на тренировка по карате коренно променя философията й с какво трябва да уплътнява свободното си време.

"Със сестра ми отидохме да видим за какво става въпрос, защото до този момент въобще не знаех какво представляват бойните спортове. В началото мятах крайници на всички страни, но с времето влязох в час, запознах се с това бойно изкуство и то влезе в сърцето ми", спомня си надеждата ни за медал от следващата олимпиада.

Покрай ангажиментите си в залата тя зарязва учението, но след това заляга над уроците, за да изпълни голямата си мечта да стане полицайка.

"От няколко години се подготвям за полицейска кариера. Смятам, че идеално ще се справя в тази професия. А и униформата ще ми стои добре. Но не е само заради това как ще изглеждам.

Харесва ми

идеята да помагам

на хората

и да служа на закона", казва Ивет. Сега обаче цялото й внимание е насочено към олимпиадата в Токио догодина.

"Тренирам здраво и не спирам да мечтая, че ще се класирам за игрите. Там вече всичко може да се случи", категорична е каратистката ни.