Представяте ли си колко велика нация можехме да сме, ако българското общество функционираше като пчелен кошер?

В средноголемите живеят около 50 хиляди пчели работнички, царица и няколкостотин търтеи (точно обратното на административните ни структури). И всички те имат строго разпределени задачи. Царицата винаги избира най-умния търтей, който да стартира следващото поколение. Освен да опложда, търтеят има задача и да затопля кошера в студените дни. А пчелите работнички са няколко вида. „Вътрешните“ са млади и стоят само в кошера. Приемат и преработват нектара, изграждат уникалните с геометрията си и минимум материал пити, хранят майката, кърмят ларвите, чистят килийките.

По-възрастните „външни“ работнички събират нектар, вода, прашец, прополис. Могат да работят и на 5 км от дома и да летят натоварени с до 40 км/ч. „Строителите“ пък секретират восък за изграждането на пчелните килии. „Охранителите“ гонят пришълци. Пчелите „разузнавачи“ търсят нектар и с танц съобщават в гнездото къде е находището и какъв е ароматът му. „Лекарите“ се грижат за ларвите, като ги проверяват по над хиляда пъти на ден. Мъртвите и болните се отстраняват веднага от кошера, за да не заразят останалите. А заразените, забележете, се лекуват с мед с висока антибиотичност, като им се предписват различни видове според инфекцията. Търтеите затоплят, но пък други пчели вентилират и поддържат подходяща температура и влажност в кошера, като докарват вода.

И цялата тази организация работи без прашинка недоволство, в строга дисциплина. Удивително, нали?! А знаете ли, че последни изследвания разкриват още по-невероятни качества на пчелите – оказва се, че те могат да смятат и да разпознават и човешки лица. И всичко това при положение че невроните в мозъка им са 86 хиляди пъти по-малко от тези на човека. Но да не издавам повече! За уникалното изследване разказват пред репортери на списанието учени от Мелбърн.

Специално за читателите на „Космос“ екипът ни се свърза с още топизследователи от различни точки на планетата. Проф. Дуранте от Университета в Дармщат, Германия, разказва защо радиацията прави невъзможна мисията до Марс. Проф. Питър Джеймс, който работи с НАСА, разкрива, че металният масив под южния полюс на Луната не е база на НЛО. Алпинистът Петя Колчева разказва от първо лице за смъртоносния бизнес „Еверест“. А д-р Лилия Бочева от Института по метеорология и хидрология обяснява защо над България не се завихря торнадо с 486 км/ч.

В броя може да прочетете още невероятни истории – на последния отвлечен от Африка роб, който умира свободен в имението на бившия си господар в щата Алабама, САЩ. Как с поредица от нещастни случайности полицията не успя да залови навреме убиеца на Джани Версаче? Защо кубинските революционери отвлякоха най-великия шампион от Формула 1? Ще се отърве ли скоро планетата от болестта СПИН и каква е връзката между Булгаков и диктатора Сталин?

Приятно четене!