Игор Хиряк, който тия дни стана световна звезда, гледа кокошки и участва в исторически възстановки

Социалната мрежа “ВКонтакте” е нещо като руския фейсбук. Там през 2016 г. в профила на 49-годишния Игор Хиряк от Череповец, Волгоградска област, се появяват снимки на чернокож младеж, който участва в ликвидирането на последствията от чернобилската катастрофа през 1986 г. Поводът е 30-годишнината от аварията, а на снимките е самият Игор - единственият засега известен чернокож, участвал в онези паметни събития. Но през 2016 г. никой не обръща внимание на Хиряк освен неколцина приятели в мрежата.

Този месец 52-годишният чернокож украинец се превърна в истинска световна сензация.

Сериалът на НВО “Чернобил” предизвика буря от дебати, но Хиряк щеше да си остане все така световно неизвестен, ако в туитър не се бе появил един коментар. На 1 юни британската сценаристка Карла Мери Суит пише, че е разочарована от сериала, защото в него не участват чернокожи актьори. Следва вълна от критики и иронични забележки към авторката с поучения как трябва да чете повече, защото става дума за

СССР, където няма

“негри” особено

край секретна

ядрена централа

Тя отвръща на всички несъгласни, че са расисти, и заключва профила си.

Така всичко щеше да си остане в рамките на обичайните за социалните мрежи джафкания, препирни и взаимни троления до следващата благодатна за разпри тема. Но 3 дни по-късно един украински сайт изненада всички, включително и поборничката за правата на чернокожите в киното, като показа снимките на Игор Хиряк от Чернобил. Което за пореден път доказа как реалният живот е най-добрият сценарист и може да затапи дори най-досадните многознайковци. 

Игор Хиряк е роден през 1967 г. в село Покатиловка, Харковска област. За цвета на кожата му официалната семейна история е мълчалива. Той самият казва, че всичките му роднини са руснаци. Майка му е от Белозерск, а баща му не е студент от Мозамбик или Куба, както мнозина се съмняват, а руски военен от Харков. Според Игор генът му идвал някъде от предците му. Помни, че прадядо му бил много тъмен и затова даже му викали Циган. Но всички са наясно, че това неговото не са цигански черти. Пигментацията, формата на лицето и косата на Игор са подчертано африкански и очевидно някоя от жените в това семейство не е била докрай откровена.

Когато бил на 2-3 годинки, техните се преселили в Череповец, където Игор живее и до днес, препитавайки се като шофьор и механик в местния металургичен завод. Има син, грижи се за малка ферма, в която отглежда кокошки, ходи за гъби, увлича се по хокей и колоездене. Хиряк е и запален почитател и участник в исторически възстановки. 

Цветът на кожата му, естествено, го прави особено екзотичен елемент в полето на пресъздадената Бородинска битка, където през 1812 г. се сблъскват армиите на ген. Кутузов и Наполеон Бонапарт.

В началото на тези възстановки на Игор му е трудно да си намери мястото. В руските редици не е много подходящ, а във френската армия веднага бие на очи. През последните години се въплащава

в ролята на

мамелюка Рустам,

телохранител на

френския император 

По тая причина в профила на Игор могат да се намерят любопитни снимки, на които той е с фес и шалвари, облечен в обшит със злато халат, размахващ ятаган. Тъкмил си сам костюма дълго време, следвайки картинки с мамелюци от старите енциклопедии.

Преди години се снимал и във филм за една руска партизанка в Отечествената война от 1812 г. Пробвал се няколко пъти и в стендъп комедии. Като цяло е много артистична натура.

Игор Хиряк не гледал сериала “Чернобил”, докато не се разшумяло за “черния ликвидатор”. Тогава вече му се наложило бързо да изгледа филма, за да разбере за какво е целият шум. И защо го търсят репортери от всички краища на Русия и света.

“В момента общувам с много журалисти. Имам толкова позвънявания, че ми се вие свят”, пише Игор в профила си “ВКонтакте” на 7 юни.

Тази седмица той участва в телевизионни програми и дава безброй интервюта за вестници, радиа и сайтове от Лондон до Тюмен. Питат го: Трябвало ли е наистина да има чернокож в сериала? Решението е единствено на режисьора, отвръща Игор. Това, което му се случило покрай Чернобил, е съдбата на много съветски войници по онова време. 

В казармата влязъл през 1985 г. Разпределили го в Киев, в 210-а понтонно-мостова бригада на Инженерните войски, поделение 75110. Войниците от тази част са изпращани да ликвидират последствията от чернобилската катастрофа между април 1986-а и ноември 1990 г.

“В деня на аварията ни вдигнаха по тревога. Никой не ни каза къде отиваме и защо. Беше съобщено просто: учение, врагът отстъпва, ние настъпваме, врагът използва ядрено оръжие, ние - средсва за химическа защита”, спомня си Игор. 

Така на 26 април без оръжие,

с един противогаз

редник Хиряк стига

на 4 км от

гръмналата АЕЦ

Заповедта от командването е да бъде положен понтонен мост, по който да се евакуират жителите на Припят. На 2 май през нощта мостът е напълно готов. Игор остава в зоната два месеца и половина. Веднъж дори се оказва на 100-тина метра от централата. После го връщали няколко пъти само за уикендите. 

Още същата 1986 г. командирът на поделението полк. Иван Язовски му връчва благодарствена грамота за “образцово изпълнение на дълга към родината”. След уволнението Игор Хиряк се връща у дома в Череповец, където все още живее.

“Тогава дълго време бях под постоянен лекарски контрол и сега все още ми е трудно да кажа дали радиацията е повлияла на здравето ми. Аз съм вече на 52, по-голямата част от живота ми мина, не зная дали щеше да е по-добре, или по-лошо, ако не бях преминал през това изпитание”, казва Игор.

Към славата си е равнодушен. Днес много шум, но утре ще ме забравят, добавя черният ликвидатор.