Някога се биехме с ученическите си чанти. Позволявахме си да го правим, защото знаехме, че чантите тежат. А тежаха, защото бяха пълни със слово. Ако обаче дръзнехме да се пързаляме с тях, вадехме всички учебници и тетрадки... Защото върху словото не можеш да сядаш. Словото се чете с очите, не със задните части. Поетът Воймир Асенов ми разказа веднъж една тъжна история. Излиза му първата книга "Граница". Запиват се с хонорара, накрая цялата тумба поети осъмва в квартирата му. Пили през нощта, черпил, раздавал автографи върху книгата си. Когато сутринта отишъл в тоалетната установил, че някой ползвал книгата му, първата му книга някой я ползвал, за да си бърше задника. Като се сетих за това не мога да не се сетя и за една още по-скорошна история.

Чешкия художник Давид Черни, който изобрази България като тоалетна чиния в сградата на Европейския парламент преди десет години. Ами онази абсурдна реклама по БНТ във връзка с "Голямото четене", в която някакви деца се катереха върху книги. Всичко това ни залива, става част от нас. Ние свикваме с мисълта, че като българи можем да обслужваме само задните части на Европа. А се обиждаме, когато някой каже, че азбуката ни е създадена по македонските земи. Не в Македония, а по земите в местността Македония... Както и да е. Та въпросът е за навика да бъдем, както се казва, не само в г..за на географията, ами и да му се наслаждаваме на този дирник и да го миришем, вече като пейки в Париж. Пейки, които изобразявали букви от азбуката, а там били изписани и някакви стиховца от съвременни - забележете, от съвременни и живи български "поети". Слагам "поети" в кавички, защото едва ли има друг поет в света, който да се гордее с това, че го четат със задниците си, освен български. Не бих си позволил дори и мисълта, че някой ще употреби по този начин не само стиховете ми. Преди години бях следствен за порнография за книгата ми "Скритият живот на една помакиня". Но порнографията не е в моите текстове, порнографията е в мисленето на тези, които позволяват гавра с техните текстове.

Но, може пък тези стихове стават само за този вид четене, щом авторите са съгласни на това. Дето се вика, по-добре дупе на французойка да го прочете, нежели наследник на Ботев, нали?... Отношението към една страна се измерва с нейното ниво на търпимост. Ние сме доказали, че петстотин години можем да сме главните ибрикчии на Отоманската империя. Сега сме бидето на Европа...И това, докато президентът (нарочно с малка буква) кани интелектуалци и секретари на читалища да се снима с тях, да му вдигат рейтинга, въпреки че в родното му село от седем години няма библиотека, защото изгоря... А относно пейките. Пейките може пък да ги ползва някой българин, клошар в Париж. Ще спи, свит на буквата "Б", ще сънува България и ще забравя българския език... Ами, това е...