Предложеният нов устройствен план на Борисовата градина взриви феновете на ЦСКА. В него се поставя под въпрос модернизацията на стадион “Българска армия” въобще. Въпреки близо вековната историята на игрището. Някои, като известния “природозащитник” Тома Белев, пък предложиха директно клубът да се изнесе и да си направи нов, а рушащото се съоръжение да остане... за деца и юноши. Нещо, което не си е позволявала дори БКП.

Началото на игрището е на 3 януари 1922 година. В протокол №2, точка 1 от заседние на Столичния общински съвет се казва, че на членовете на Българския народен спортен съюз и първото българско колоездачно дружество се отпуска място за вечни времена в местността Пустинята. По това време член на БНСС от София е единствено офицерският спортен клуб “Слава”, който е създаден от сливането на ОСК (създаден през 1919 г.) и СК “Слава” (1921 г.).

През 1923 година към това обединение се влива и СК “Атлетик”, който е основан през 1911 година и е един от първите в България. Първият стадион на “Атлетик” е върху днешното езеро “Ариана”. С доброволен труд всичко е изчистено за мачовете,

обаче след това

е отнет и отива

в “Левски” срещу

4000 златни

лева

Тази сума остава неплатена и със заповед на двореца не се издава нотариален акт. След това “Атлетик” се мести на мястото на Ректората.

Новото обединение наследява и материалната част на трите клуба. Мястото за стадион е силно наклонено и в камъняци. Всичко е изравнено от трудоваци. Направени са две бараки за съблекални - за мъже и жени, а в средата се е държал инвентарът.

През септември 1924 година ОСК АС 23 иска допълнително място и на 25 януари следващата година молбата е удовлетворена, като и то е безвъзмездно и за вечни времена.

Започват да се набират пари и феновете се включват и с труд. На 27 септември 1931 година първоначалният вариант на “Българска армия” е готов. На него се правят и първите балкански спортни игри. Олимпийският комитет отпуска сериозна сума за доизгражането на стадиона. Появява се първата сграда, а през есента на 1932 година за първи път в България има дрениран и затревен терен за футбол, както и писта за лека атлетика от сгур.

По това време влиза в сила и Законът за физическото възпитание на българската младеж (“Държавен вестник”, бр. 273 от 1931 г.). В него държавата създава и член 21, който разрешава придобиването на материалната база.

Така през август 1933 година подполковник Никола Карагьозов, председател на ОСК АС 23, Апостол Апостолов, секретар, и д-р Тодор Зъбов, член на управата, се явяват пред първи нотариус при Софийският окръжен съд Славе Величков, като на основание член 21 искат да бъде издаден нотариален акт за игрището. Парцелът е 58,546 декара, а съседи са алеите на Борисовата градина.

След като не

намира никакви

нарушения,

нотариусът

издава

документа

Паралелно през април 1934 година се подава и молба за пререгистрация по новия закон. Софийският окръжен съд с резолюция №834 от 13 юли вписва в регистъра на юридическите лица дружеството “Офицерски спортен клуб АС 23” със седалище в гр. София.

Идва обаче 9 септември 1944 година. Започват и чистките в спорта. Българският футболен съюз е разтурен. Създава се Централен спортен съюз към БНСФ, като за негов председател е назначен генерал Владимир Стойчев, нищо че е на фронта. ЦСС излиза с апел:

1. Да се разгромят фашистките ръководства и да се изберат нови от привържениците на Отечествения фронт.

2. Да се изземат от канцелариите всички книжа, архиви и материали.

Няколко от председателите на българския футбол - Тодор Кожухаров, Лазар Попов, Иван Батембергски и Дочо Христов, са осъдени на смърт от Народния съд, защото са били депутати и министри. На 15 март 1945 година същата съдба сполетява и първия председател на ОСК АС 23 Никола Карагьозов, вече генерал от запаса. Последният - генерал-майор Димитър Айрянов, е пратен зад решетките за 15 години. След излежаването на половината от присъдата той е освободен, но

изчезва

безследно

в мазетата

на Държавна

сигурност

В тези условия на 9 ноември 1944 година във Военния клуб се появява “символът на народната победа за свобода” - НФД “Чавдар”. В него влизат ОСК АС 23, “Шипка”, “Победа” и “Спартак” (Подуяне).

От името на АС 23 протоколът е подписан от генерал-майор Владимир Стойчев, командир на Първа българска армия, Владимир Димитров, Асен Нейков, журналист и бъдещ дипломат, Иван Башев, функционер на БКП и бъдещ министър на външните работи, Жан Бенбасат и Симо Симов. От “Спартак” са Александър Велчев, Васил Цветков, Васил Божилов, Д. Чолаков, Цонко Христов, Никола Гелев, международен съдия по футбол, и Н. Лещаров. От “Шипка” и “Победа”, които са се обединили предварително, подписи слагат Тодор Футеков, Асен Павлов, син на регента Тодор Павлов, Тодор Конов, Н. Найденов, Б. Николов, Хр. Атанасов и Кр. Петков.

За председател на НФД “Чавдар” е избран Владимир Стойчев, а секретар става Иван Башев. Всеки клуб влиза със своите архиви и пасиви. Така новото формирование придобива и стадиона.

Емблемата на АС 23 в този момент е запазена, като единствено лъвчето става червено, а не черно. Членските карти също се запазват, само се задрасква старото име и се слага червен печат с новото.

На 15 февруари 1948 година във Военния клуб на отчетното годишно събрание на НФД “Чавдар” се обявява обединението с физкултурния колектив на Централен дом на войската, или ЦДВ. Начело на управителния съвет застава началникът на политическото управление при Министерството на отбраната генерал-майор Боян Българанов, а членове стават подполковниците Борис Ташев и Иван Ненов, Иван Чолчев и други. Така реално военните вземат властта. ЦДВ е включен в състава на Втора софийска дивизия и започва първенството там.

Месец и половина по-късно стадионът и всичко около него се одържавяват. Това става след приемането на Закона за офицерските събрания (“Държавен вестник”, брой 64 от 19 март 1948 г.). Съгласно член 2 от същия всички права и задължения на досегашните офицерски събрания от какъвто и да е било характер, заедно с целия им актив и пасив, минават по право върху държавата в лицето на Министерството на отбраната.

В член 3 се отменя Законът за признаването на офицерските събрания за юридически лица (“Държавен вестник”, брой 223 от 1931 година). Той наистина е посочен в справочника на Националната библиотека “Свети свети Кирил и Методий”, както и в компютърната система, че е публикуван. Но в този брой на “Държавен вестник” той липсва. Или е просто фантом.

Министерството на финансите - държавни имоти, с акт №2626 и заобикаляйки закона,

изземва стадиона

и всичко около

него и го предава същия ден на ЦДВ според изискванията на член 2 от Закона за офицерските събрания.

Според юристи това е крещящо нарушение на конституцията, която действа по това време. На първо място се одържавява имот, отдаден от Столичната община за вечни времена. Той е бил отпуснат по Закона за физическото възпитание на българската младеж, а не по някой друг. В алинея III на същия се вижда, че отпуснатите места са неотчуждаеми, а от алинея IV - че същите стават собственост на тези организации. Така придобитите права се отнемат с нов закон, което няма как да стане. На трето място е нотариалният акт, който е издаден през 1933 година, и правото на собственост е защитено от всички закони. И накрая спрямо стадиона новият закон за офицерските събрания е отуждаващ. А това не се допуска от конституцията, публикувана в “Държавен вестик” на 6 декември 1947 година.

Така се стига до 4 май 1948 година, когато идва обединението на “Септември” и ДНВ, като последното вече има статут на дружество. Почетен председател става министърът на отбраната генерал-лейтенант Георги Дамянов, председател - генерал-майор Боян Българанов, а подпредседатели - подп. Тошев, Ал. Велчев, П. Михайлов и други. Новото дружество носи името “Физкултурно дружество “Септември” при Централен дом на войската”.

През 1952 година БКП сътворява нов правен абсурд. С резолюция от 12 март Софийският околийски съд прекратява сдружението под наименование “Офицерски спортен клуб АС 23”, със седалище гр. София, вписано под номер 594 от 1934 година при Софийския окръжен съд - Търговско отделение. По силата на тази резолюция цялото имущество следва да се предаде на Министерството на комуналното стопанство. А то вече от години е в Министерството на отбраната. Но точно през този период едва ли някой е тръгнал да се бори за правдата.

След 10 ноември 1989 година стадионът се премята из Министерството на отбраната. Ту е към почивното дело, ту в друга агенция. Подписват се няколко договора за наем с ЦСКА, който вече е акционерно дружество.

В началото на 2005 година правителството на Симеон Сакскобургготски

взема решение

да се прехвърли

имотът от

ведомството на

Николай

Свинаров

в спортното министерство, което се ръководи от Васил Иванов-Лучано. Проблем остава обаче собствеността, която е публично-държавна, като това спъва тотално всякакви идеи за подобряване на имота и дългосрочно решение на проблема с базите на ЦСКА, както е направено с останалите отбори в България.

Едва при второто правителство на Бойко Борисов се взема съдбоносното решение да се преобразува собствеността в частна-държавна. Имотът попада в новото дружество “Сердика спортни имоти”, което е с принципал министерството на спорта, управлявано от Красен Кралев. И след конкурс отива отново в ЦСКА.