След промените държавата абдикира от туризма, смята той

- Г-н Николов, какъв Слънчев бряг помните вие, какво беше по ваше време?

- Беше един спокоен семеен курорт, с борови горички и страхотен парк. Хората се разхождаха, чувстваха се добре. Младите пак гуляеха, но не като сега.

- Хотелиерите днес са принудени да наемат чужденци или нискообразовани хора от селата. Как беше по ваше време?

- В Слънчев бряг имахме 7000 души на постоянен щат плюс 4000-5000 сезонни работници, които идваха от май до края на септември. Едва ли знаете, но на 3 май започваше сезонът, на 24 май вече имахме 20 000 туристи. Жалкото е, че през последните 30 г. държавата абдикира от туризма. Един пример ще дам - как за толкова години не можа да се построи пътят до Слънчев бряг?

- Как от семеен курорт Слънчев бряг се превърна в парти дестинация? Можеше ли да се избегне това?

- Можеше, но само при условие че се изработи генерален план какво ще представлява Слънчев бряг спрямо новите постановки на времето - смяната на режима, на собствеността. Но държавата трябваше да има поглед върху това. След като курортът се разпродаде, останаха малко знакови обекти. И при Жан Виденов, и при Иван Костов имаше масова приватизация, но къде отидоха тези хора, които трябваше да участват в стопанисването на хотелите и ресторантите? Да, трябваше да се даде инициативата в ръцете но хората, но бягството на държавата от този процес доведе до този резултат. Сега някой може ли да даде справка за броя на преминалите туристи, за това какви пари влизат? При мен всяка сутрин на бюрото ми имаше справка - колко са нощувките, какви пари влизат. Освен това задачата ни беше не само да предоставим хотелска база, но и забавления за летовниците, а да не забравяме, че нямаше делегация по линия на МС, на Централния комитет, която да не дойде на Златни пясъци и в Слънчев бряг.

- На какво залагахте в културната програма на курорта?

- Една от силните ни дирекции беше тази, която се занимаваше с артистичната, музикалната и културната програма. Тези неща се одобряваха от дирекция в София. Тя изпращаше артисти, всяка програма за заведение като бар-вариетето и "Ханска шатра" се одобряваше. Идваха много известни музиканти, но не можеше някой случайно да попадне там.

- "Златният Орфей" ли беше "черешката на тортата" в развлекателния живот на курорта?

- Лично за мен дните около фестивала бяха най-тежките. Това пред теб да застане един Хачо Бояджиев не беше лесно. Отделен щаб се занимаваше с гостите, а те си бяха със самочувствие. Идваха световни звезди и бъдещи такива, чиято кариера тръгна от Слънчев бряг. Имахме Летен театър, известен на цяла България. Но и него вече го няма.