Чета един цитат на Алън Гинсбърг, че желанието за одобрение е вид насилие и си мисля за всички опоненти на тези, които идват да плачат на висок глас, че някой не е съгласен с тях.

После се сещам за девиза на Саркастичния клуб - "Like we need your support” и се досещам за това, което се случи преди изборите, което се случва всеки ден и ще се случи на общинските избори.

Има хора, които са стабилни в избора си. Те са го направили въз основа на собствени размишления и го отстояват. Живеят с него.

После има едни други хора, които обиждат, пеняват се, наричат другите с обидни имена. Използват сарказъм и детински похвати. Блокират инакомислещи.

Не мога да отрека, че първата група ми е доста по-симпатична без оглед на политически, културни, телевизионни или сексуални предпочитания.

Нямам идея кой е прав. Въпрос на симпатия.

*От фейсбук!