Британски учени откриха "Страната на великаните". Генетична мутация, появила се за първи път преди 1500 години, предизвиква синдрома на гигантизма в един и същи район на Северна Ирландия. Изследователите пазят името му в тайна, за да не се плашат местните хора. Според достоверни източници става въпрос за областта Тайрон. В едно от градчетата и - Литлъбридж, през 1761 г. се ражда най-големият гигант в историята на медицината - Чарлз Бирн (2,43 м). Той е по-висок от официално регистрирания като най-висок човек в историята на медицината - 56-годишният китаец Чанг У Го (2,36 м).
През 18 в. в района Тайрон на Северна Ирландия се появява едно необичайно високо дете. Чарлз Бирн е истинско чудо на местните. Той се прехранва, като забавлява хората по улиците с невероятния си ръст. Става толкова известен, че дори си измисля сценичен псевдоним - о'Брин. Ирландският великан, както го наричат, става жертва на славата си, пропива се и умира на 22 години. След смъртта му трупът му е предаден на хирурга Джон Хънтер, който предоставя

скелета на великана

в музея на Английския кралски колеж по хирургия. Британски и германски учени декодират ДНК-ото на ирландеца от два негови зъба.
Днес екип от учени начело с проф. Марта Корбонитс изследва генетичната мутация и открива гена на Чарлз Бирн у четири ирландски семейства, както и у хора с други разстройства, свързани с прекомерно увеличаване на ръста им. Изследователите се срещат с двама близнаци от село в същия район, където е живял Чарлз Бирн, и с двама - от съседно село. Откриват и още трима души, страдащи от синдрома на гигантизма в ранна фаза. Генът се предава от поколение на поколение. Местните великани са потомци на древни североирландци. Според учените, публикували резултатите в "Ню Ингланд Джърнъл ъф медсин", ирландските исполини наследяват странния ген от свой предшественик. Потомците са 66-о поколение след него.
"Първоначално идеята за изследването изглеждаше странна, но след като събрахме достатъчно факти и открихме

четирите семейства на великани

неизвестни досега, се потвърди теорията ни. У тези хора, които живеят на едно и също място, е открит един и същ ген - казва проф. Марта Корбонитс, ръководител на екипа, изследвал генетичната мутация. Според нея причината за гигантизма е доброкачествен тумор на хипофизата, заради който хормонът на растежа се отделя в огромно количество.
Преди да започне изследването проф. Марта Корбонитс се запознава с друг ирландец - Брендан Холанд (2,06 м). Той носи същия ген на мутацията като сънародника си Чарлз Бирн и е родом от същата област Тайрон. Холанд започва да
расте неудържимо на 13 години

и на 19 напуска училище

"Растях и растях. Не знаех какво е сбъркано в мен, но всичко, което правех, всички учебни занимания, ми причиняваха болка в главата" - казва Брендан Холанд, търговец на минно оборудване, пред Би Би Си.
На 20 години той заминава за Лондон, където с лечението му се заема специалистът по ендокринология д-р Майкъл Бесер. Лекарят му открива тумор на хипофизата. Благодарение на радиотеарапия ирландецът е излекуван частично и болките в главата му изчезват, а равнището на хормоните му на растежа става умерен. През 2006 г. учените откриват, че е носител на гена на гигантизма.
"Започнах да си мисля, че принадлежа към великаните - казва днес Холанд. - Задавах си въпроса:"Защо аз?". Исках да зная повече за моя живот и дали имам някаква връзка с Чарлз Бирн. Започнах да изучавам живота му и да му симпатизирам".
Когато лекарите го изследват напълно, им прави впечатление фактът, че макар и да не е роден в Литълбридж, а в съседно село, той също е от областта Тайрон на Северна Ирландия.
Засега учените нямат обяснение защо в тази част на света се раждат великани. Освен ирландските исполини, според учените, днес по света има 200-300 души, които се жертва на генетична мутация.

 

Генът на мутацията

ТУМОРЪТ на хипофизата обикновено възниква в ранна възраст и децата стават особено високи. Ако се появи по-късно, човек започва да расте непропорционално. Най-големият резултат от изследването на  проф. Марта Корбонитс, е, че сега ще бъде възможно да се проследи мутацията на гена във времето и да се лекуват пациентите, преди да станат великани.
Според друг автор на доклада, професор Марк Томас от Юнивърсити колидж Лондон, изследването е направено с модерни генетични техники. Те позволяват на учените да знаят много за този, който е починал, и да използват тази информация, за да откриват и други хора в риск."
30% от хората, които са наследили този ген, развиват болестта. Доктор Шломо Мелмед, изследовател по тумори на хипофизата от медицински център в САЩ смята, че изследването може да помогне за защита на клетките от тумора, който предизвиква увеличаване на ръста.

 Исполини и лилипути

Най-високият човек в историята на човечеството е Робърт Уодлоу, живял от февруари 1918 г. до юли 1940 г. Гигантът от Илинойс, както е бил наричан, бил висок 2,72 м и тежал 220 кг. Той продължавал да расте в зряла възраст и до последния ден преди смъртта си.
Най-високият човек в историята на медицината е китаецът Чанг У Го с ръст 2,36 м. Той страда от синдрома на гигантизма като Чарлз Бирн. И досега е запазена негова снимка от 19 в. на фона на Египетската стена в Пикадили.
Днес най-високият мъж в света е турчинът Султан Косен (2,47 м). Той е носител и на рекордите за най-големи ръце и крака. Според лекарите исполинският ръст на Косен също се дължи на заболяването хипофизен гигантизъм. През 2008 г. турчинът бе подложен на операция, която трябва да спре растежа му, но до днес не е ясно дали е била успешна. След Косен с ръст над 2,44 м са десет души по света.
През 2010 г. Султан Косен осъществи мечтата си и се срещна с най-ниския човек на земята по това време - китаецът Хе Пингпинг. 21-годишният китаец, който бе висок едва 74 см, почина м.г. Той страдаше от вроден дуорфизъм.
След Хе Пингпинг титлата най-нисък човек на планетата грабна 18-годишният непалец Кагендра Тапа Магар. Той е висок само 51 см. Преди 4 години непалецът неуспешно кандидатства за вписване в Книгата на рекордите при ръст от 50,8 см, но редакцията на Гинес отхвърли искането му, тъй като бе едва 14-годишен и можеше да порасне.