Като чух, че Миню Стайков обявява гладна стачка в ареста, се притесних много, но не толкова за физическото, колкото за психическото му състояние.

Когато човек предприема застрашаващи живота му крайни действия, дори и поставен в ситуация на силна безизходица, обикновено е обмислил добре възможните варианти и последствия. А когато си решил да гладуваш до смърт, би трябвало да си се поинтересувал от всички трикове, капани, странично въздействие и маркетингови особености на този опасен спорт.

Но по всичко изглежда, че алкохолният бос, разследван по почти половината точки от Наказателния кодекс, не си е направил достатъчно добре сметката и опасно губи ориентация в ситуацията. Сега ще обясня и защо.

Гладната стачка е стар трик, а неговата родина е Индия. Първите писмени свидетелства за натиск чрез глад идват оттам цели IV века преди Христа. Въобще полуостров Индустан има толкова богата история на всевъзможни стачки без храна, че дори британските колониалисти, които нямат славата на най-хуманните в историята на завоеванията, през 1861 г. са принудени съвсем официално да ги забранят в Индия. Там по онова време са известни няколко форми на гладна стачка - протестна (абходжана) и до смърт (прая).

Неприемането на храна се използвало в Индия много често като крайна, последна мярка на кредитор срещу длъжник. Човекът, дал необмислено заем, дори лягал да гладува директно пред входната врата на къщата на длъжника и ако издъхнел, неиздължилият се индиректно се превръщал в негов убиец, като носел последствията от това.

Ако следваме максимално точно индийската логика, мястото на гладната стачка в случая на Миню Стайков би трябвало да е пред портата на имението му, а на килимчето на смъртта следва да полегнат всички зависими от бюджета български граждани и всички служители на щат в НАП. Защото според прокуратурата Апаша, както е публично известен арестантът, е източвал пари от еврофондове, произвеждал е цигари и алкохол без бандерол, извършвал е данъчни престъпления и е прал пари. И всичко това дълги и спокойни години. Преди внезапното събуждане на държавата през миналата година.

По всичко изглежда индийската схема в протестния глад е неприложима в случая с Миню Стайков. Затова ще потърсим друг силен пример в тази сфера. И отново ще влезем в сблъсък с Великобритания, защото явно, където стъпи британски крак, гладната стачка влиза в ход с най-крайни форми и придобива световна известност и заразителен пример.

Разбира се, ще ви припомня за битката за независимост на Ирландската републиканска армия и движенията, които я предшестват в началото на XX век.

Първата голяма гладна стачка от ония години пламва на кораба “Арджента”, на който британското правителство държи като в затвор 263 бойци от ирландското републиканско движение в ужасяващи условия.

По същото време в затвори на острова са известни единични протести без храна на затворничките суфражетки, които се борят за правото на жените да участват в избори. Още тогава британците им намират цаката, като насила ги нахранвали след известен период на глад, което води до немалко официално описани смъртни случая. Точно захранването става ключов момент и в най-известната гладна стачка в човешката история.

Действието, подробно описано в книги и филми, се развива в северноирландския затвор “Мейз”, където през 1980 г. седем бунтовници от ИРА започват щафетна гладна стачка, за да получат права на политически затворници. И така на 5 май 1981 г., след 66 дни без храна, умира Робър О'Шонеси, известен като Боби Сандс. Той е избран за представител в парламента на Великобритания. Благодарение и на това, смъртта на Боби Сандс привлича световен интерес и подкрепа към каузата на ИРА и негативи към Обединеното кралство. След Сандс в гладната стачка умират още 10 души, като всички те издържат без храна между 46 и 73 денонощия.

Дори Желязната лейди Маргарет Тачър е принудена да направи отстъпки. Дузина смели мъже умират, но каузата им печели позитиви и много влияние.

Може ли обаче 38 години след ирландския успех от тази схема да се възползва нашият Миню Стайков? Чие съчувствие на национално или световно ниво би могъл да предизвика той? Нашите олигарси ги мрази целокупният български народ, като изключим шепата приближени – творци, журналисти, дизайнери..., които хранят егото им срещу заплащане от откраднатите от останалите пари. Колкото и да мисля и анализирам, единствените, които биха могли да му съчувстват, са колегите му олигарси в ареста – Баневи и Арабаджиеви. Но и в това се съмнявам силно. Нали Арабаджиеви и Стайкови бутнаха бараката, децата им се разделиха. А и такива хора по принцип, може и да си се усмихват, като се видят, но всъщност интриганстват непрестанно и се мразят.

Значи след напълното несъответствие с индийската и ирландската схема изглежда неприложима за Миню Апаша. По-добре да не се занимава с глупости и да си пази здравето за по-добрите дни в затвора, където условията са много по-добри.