Следва изкуствен интелект в управлението

Ако нещо ще се бута в резултат на прословутия “Апартаментгейт”, няма да е незаконната тераса с барбекюто, нито къщите за гости - към сгромолясване върви само репутацията на българския политически елит. Битовите скандали по върховете водят до такава девалвация на висшето чиновничество, че ако някоя социологическа агенция се сети да попита населението съгласно ли е да го ръководи изкуствен интелект, резултатите от анкетата може да ни изведат в изцяло нова комуникационна ера. Компютрите поне не крадат.

Според "Уикипедия" теорията на изкуствения интелект се основава на хипотезата, че основно човешко качество като интелигентността може да бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. А не е ли точно интелигентността в държавното управление най-дефицитна?

Изхвърляйки всеки свой приближен, замесен в неприличен скандал, премиерът Борисов демонстрира уникален за съвремието ръководен стил. Само прочути със своята свирепост исторически фигури като

египетските фараони, римските императори

и мрачните средновековни крале не са жалили нито близки, нито далечни съратници, за да опазят троновете си.

Репутацията, квалификацията, образованието, възпитанието, кариерата и професионалните заслуги не струват нищо днес, ако в прогресивен сайт напишат, че си купил апартамент на данъчна оценка. Добре че поне само уволняват провинените, а не ги тровят като Нерон, който затрил дори майка си, за да не му се меси в имперските дела.

Би било интересно да се наблюдава как мракобесният премиерски маниер се отразява например върху броя на кандидат-студентите за специалността “Политология”, то все едно за гладиатор да се обучаваш.

Сложно е сега да се даде пример за положителни политически практики в България. Да вземем най-актуалната интрига,

“престрелката”, както

я наричат, между

Борисов и президента,

която всъщност си е чисто зъбене и заяждане, не водещо до нищо полезно.

Последното изказване на Румен Радев от Асеновград звучи объркващо, ако се заслушаш внимателно. Акцентът пада върху бомбастично изречение, че диалогът му с изпълнителната власт е труден “поради безконтролното управление и безнаказаната корупция”, но няколко абзаца по-надолу по друг повод той казва: “Има и диалог, и взаимодействие по стратегически важни теми…”.

По средата пък директно лобира за новия завод на “Фолксваген” и се хвали, че е уредил инвестицията с немския президент. Не щеш ли, междувременно жена му, първата дама, се развилнява като обидена домакиня във фейсбук, нанасяйки директен удар по друга гордост на германската индустрия - авиокомпанията “Луфтханза”.

Няма обяснение за този асинхрон в президентската двойка, но и ГЕРБ не допринася особено за висотата на политическия диалог. Жалват се в ЦИК, че Радев участва в кампанията на БСП, а когато питат Борисов за отношенията му с Радев, той реагира все едно става дума за глухата му леля – ми то много ясно, че играе нечестно, с държавни пари прави агитация, на пленуми ходи, ама какво да говорим, я вижте какъв хубав ден е, имаме тържество… Горе-долу в този смисъл.

Много плодовито се оказва това изказване на Румен Радев, сензация до сензация. Помолен за коментар по Би Ти Ви, вицепремиерът Томислав Дончев го подложи на очакваната разгромяваща критика, но се съгласи, че правителството е длъжно да се бори с корупцията. Ставаше дума за предизвикателството на президента да се разровят офшорките и подставените лица зад съмнителния бизнес. Чудесно популистко упражнение, от единия към другия край на "Дондуков" си подават топката ту ласкаво, ту грубо, ту имат, ту нямат диалог.

Ама пък Румен Радев така и не намери сили да похвали кабинета. Като толкова се е засилил срещу корупцията,

да беше казал едно “евала” за Десислава Иванчева

например. По-голям билборд от нея няма на този фронт. Незнайно защо обаче темата не е популярна в обществото, вместо да я сочат с пръст за назидание, българите превръщат корумпираната кметица на "Младост" в антисистемен герой.

Когнитивният дисонанс е една от големите загадки на демокрацията – искаме справедливост, но когато заловят крадец, почваме да викаме, че много грубо се отнасят с него. Казват, че Иванчева била единствената, която се опълчила на мафиотската държава. Говорят за същата, която, преди да я хванат с пълния багажник, си пусна видео във фейсбук как рекетира турски строители посред нощ на обекта им. Опълчване ли е да прибираш парите на инвеститорите и да им пречиш? Политиците обаче внимават да не противоречат на общественото мнение независимо от неговата мъдрост.Ако наистина искаха да порежат сенчестата икономика, да разкрият като Страшен съд истинските душмани, щяха да започнат много отдавна, още със списъка на кредитните милионери. Той прашасва в архивите на най-тиражните вестници от края на 90-те години, няма нужда от ровене в кофи за боклук и цапане на ръце, за да се запознаят с имената и фирмите на едрия капитал.

Това са имена и данни на

над 3 хиляди физически и

юридически лица, длъжници

на банковата система,

фалирала при управлението на Виденов. Раздадени са били близо 11 хиляди кредита за един милиард и шестстотин милиона лева. Там ако се бръкне, няма да остане нито един политик и олигарх, тогава вече изкуственият интелект става единствен изход.

Но в момента точно антикорупционните призиви звучат по-добре, в предизборна кампания сме, защо да разравяме кофите толкова надълбоко?

Слава богу, погледнато в по-общ план, българската държава е оцеляла над 1300 години, минавайки през войни, робства, пак войни и пак робства, а великата Римска империя е загинала заради преялите си императори. Ние продължаваме напред, както казва Кобрата, просто от известно време развитието ни е в застой.