Денят на победата е обявен за неработен от Брежнев чак през 1965 г.

Денят на победата е специален празник за Русия. Всяка година за Кремъл тази дата е удобен повод да демонстрира патриотизъм и лоялност към историческото наследство.

По традиция годишнината от края на Втората световна война се отбелязва и с грандиозен военен парад в Москва. Но той е въведен 20 години след войната - чак през 1965 г. А модерното шествие с портрети, наречено "Безсмъртния полк", което отскоро вече се провежда и у нас, води началото си от 2010 г.

От друга страна, извън

парадите и пропагандните клишета

за "героичната роля на съветската армия" и нейния "решаващ принос" 9 май е повод да се припомнят най-спорните моменти от участието на Съветския съюз във Втората световна война. А те са много - договорът за ненападение с нацистка Германия, разделянето на Полша, нападението срещу Финландия, както и, не на последно място, цената на победата.

Оттам идва и първият парадокс в тържественото честване на тази дата. Според официалната версия войната за СССР започва на 22 юни 1941 г. В доклад по случай 24-тата годишнина от Октомврийската революция на 6 октомври 1941 г.,

Сталин посочва

два фактора,

които, по негово мнение, са довели до неуспехите в първите етапи на войната:

1) Съветският съюз живееше мирен живот, поддържаше неутралитет, а мобилизираната и тежко въоръжена германска армия коварно атакува миролюбивата ни страна на 22 юни;

2) Нашите танкове, оръжия и самолети са по-добри от германските, но ние имахме много малко от тях, много по-малко от врага.

Това са цинични и арогантни лъжи, но те продължават да имат привърженици. Истината е, че до 22 юни 1941 г.

"миролюбивият и неутрален" СССР

вече участва във Втората световна война в продължение на почти две години, и то като страна агресор.

С подписването на пакта Молотов - Рибентроп на 23 август, която разделя голяма част от Европа между Хитлер и Сталин, на 17 септември 1939 г. Съветският съюз нахлува в Полша. А в края на септември 1939 г. 51% от полската територия се "присъединява отново" към СССР.

На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз започва и

завоевателна война

с Финландия

Точно по тази причина страната е изключена и от Обществото на народите. Когато Червената армия пресича финландската граница, балансът на силите на воюващите страни в началото, според официални данни, е както следва: 6,5: 1 в персонал, 14:1 в артилерия, 20:1 в авиацията и 13: 1 в танкове в полза на СССР . И тогава се случва "Финландското чудо" - вместо бърза победна война съветските войски претърпяват унизителни поражения на бойното поле при които губят най-малко 200 хил. военнослужещи.

Освен това няма съмнение, че 9 май 1945 г. не е само ден на победата над Третия райх, а и начало на политическото доминиране на СССР в страните от Централна и Източна Европа. Това важи с особена сила за България и останалите страни, попаднали под съветско влияние, независимо на чия страна са били в световния конфликт, за народите на които тази дата е само начало на нови страдания, небивали репресии и

потъпкана свобода

и демокрация

за близо половин век.

В наши дни все повече историци, в това число и руски, поставят трудни въпроси, свързани с края на войната в Европа.

Друг парадокс е, че от формална гледна точка победата над нацистка Германия беше извоювана от Съветския съюз - страна, която вече не съществува. И въпреки че Русия се обяви за неин наследник, в това отношение е много трудно да се направи разграничение какво от миналото трябва да вземе и къде трябва да минава

линията на разделението

между съветския комунизъм и общоприетите ценности. На свой ред разделената след войната Германия се обедини и в момента е сред водещите в икономическо отношение държави в света.

Всъщност празнуването на Денят на победата е изобретение на Брежнев. Преди 1965 г. дори и в Съветския съюз тази дата е обикновен работен ден.

Наистина има указ от 8 май 1945 г., в който е обявено, че на следващия ден се чества разгромът на фашистка Германия, но чак до средата на 60-те години на ХХ век не е имало официално отбелязване на такъв празник. Нещо повече - и 3 септември, заради победата над Япония, с постановление е бил обявен за неработен ден, но решението така и си остава само на хартия. Истината е, че съветското ръководство смята, че за икономиката е

прекалено скъпо да се дава почивен ден на работниците. По същите съображения е бил отменен дори и Денят на Ленин, който в годините дотогава се е отбелязвал на 22 декември.

Според някои изследователи обаче има и друга причина 9 май да не се отбелязва с пищни тържества. Инициативата била на Сталин, който възприемал следвоенната популярност на маршал Георгий Жуков като пряка заплаха за своя пост. Други обясняват странното игнориране на тържествата с параноята на диктатора - според тях в първите години след войната между участвалите в нея обикновени войници имало толкова много с посттравматичен шок, че Сталин се притеснявал от спонтанно възникване на въоръжено въстание, инициирано от тях.

Куриозно, но противоположна е тезата на Никита Хрушчов, който след като взима властта в Кремъл, отклонява предложенията за честванията на 9 май, защото

"съветските хора асоциират празника със Сталин"

Съвсем различно е отношението към датата на Леонид Илич. Макар и като политкомисар, той все пак е воювал на предната линия на фронта. Взема участие и в първия парад на победата през 1945 г. Затова, за разлика от предшествениците си, той има пълен комплект награди за военни заслуги и със сигурност обичал да се показва в украсената си с ордени униформа и да получава почести. Освен това е известен с вкуса си към

организирането на мащабни събития, особено великолепни тържества, които да представят Съветския съюз като световна свръхсила. Друга причина е кръглата годишнина - през 1965 г. се навършват 20 години от победата. В огромната страна се е сменило едно поколение и най-острите детайли, а и противоречия от военните години вече започват да се забравят. Също така през 1965 г. Москва получава и титлата "Град-герой".

Но все пак защо по-рано не е имало такива пищни чествания?

Според някои съвременни политически анализатори този факт не може да се обясни само с прищевките на Сталин или Хрушчов, а възможната причина е, че в началото спомените за войната са още твърде силни. Хората си спомняли нелицеприятните моменти от най-големия военен конфликт в човешката история - жертвите, ужаса и мерзостите. Докато за Брежнев тази инциатива е била източник на

легитимация на собствената му власт

По същия начин, както за старите болшевики е било важно да покажат участието си в революцията, така и за тези, родени преди Втората световна война са били от значение личните заслуги в нея.

За съветското ръководство специално, празникът е бил нужен като платформа за консолидация, т.е. затвърждаване на ценности. Елитът тогава не е могъл да се справи с основната си задача -

формирането на образ

на бъдещето

В тази ситуация, по мнението на изследователите, спомените за миналото са от особена важност за тоталитарния режим: постоянна битка с врага, танкове по улиците на градовете, мобилизация, като начин на живот, жертване на икономическото благополучие в името на запазването на властта. По подобен начин би могло да се обяснят и новите форми на отбелязване на празника, като шествието на "Безсмъртния полк", в който често виждаме хора, родени след войната, окичени с ордени, както и деца облечени във войнишки униформи.

Оттам идва и разликата в празнуването на победата в другите страни, които са участвали в разгрома на нацистка Германия. При тях водещото е възпоминанието на убитите, а не демонстрацията на бойна техника.

В същото време бившият Съветски съюз е дал много повече жертви във войната. Всъщност и досега този въпрос не е напълно изяснен.

След войната задачата да се оцени колко са загиналите, е поставена на група изследователи, ръководена от Григорий Кривошеев. Тя определя

общия брой

жертви на СССР

по време на Великата отечествена война по метода на демографския баланс на 26,6 милиона души. При това екипът е бил специално инструктиран да минимизира загубите. Грандиозната цифра включва всички, които са загинали в резултат на военни и други действия на врага, загиналите в резултат на увеличената смъртност по време на войната на окупираните територии и в тила, както и лица, които са емигрирали от СССР през военните години и не са се завърнали след това. За сравнение, според оценките на същия екип от изследователи, спадът на населението на Русия през Първата световна война (общо войници и цивилни) е 4,5 милиона души, а по време на Гражданска война - 8 милиона души.

Според тези първоначални оценки по-голямата част от загиналите са мъже - около 20 милиона. Затова към края на 1945 г. броят на жените на възраст между 20 и 29 години в СССР е два пъти по-голям, отколкото този на мъжете на същата възраст.

Но впоследствие, след разпадането на Съветския съюз, общата цифра е увеличена почти двойно. През 2017 г. Николай Земцов, депутат от Държавната Дума и съпредседател на движението "Безсмъртния полк", изнася секретни документи, които дават по-точна представа за загубите в жива сила на СССР през Великата отечествена.

"Общият спад на населението на СССР през 1941-1945 г. е

повече от 52 милиона и 812 хиляди души

- казва Земцов, цитирайки данни от Държавния комитет по планиране. - От тях безвъзвратните загуби в резултат на въздействието на военните фактори са над 19 млн. военнослужещи и около 23 млн. цивилни. Общата естествена смъртност на военнослужещите и цивилните през този период е над 10,833 млн. души, в това число 5,760 млн. починали деца на възраст под 4 години. Така жертвите сред населението на СССР вследствие на войната възлизат общо на почти 42 милиона души."

Разбира се, основен дял в тази печална статистика се пада на руснаците. През 2010 г., не друг, а руският президент Владимир Путин заяви по този повод: "Ако погледнем статистиката от Втората световна война, се оказва, че РСФСР е претърпяла най-големи загуби във Великата отечествена война - повече от 70% от загубите. Това означава, че войната е спечелена, не искам да обиждам никого, но главно поради човешките и промишлени ресурси на Руската федерация. Това е исторически факт, всичко е в документите."

За сравнение, най-изчерпателното изследване на демографските загуби на Третия райх от войната е проведено от германския историк полковник Рюдигер Оверманс, който използва метода на статистическата извадка. Според него загубите на Германия по всички фронтове са възлизали на 5,318 милиона души, като от тях до 31 декември 1944 г. на източния фронт са загинали 2,743 милиона войници. Допълнително през 1945 г. на всички фронтове са загинали още 1,230 милиона военнослужещи на нацисткия режим, като 65-70% от тях - на съветско-германския фронт.

Научните спорове по тези печални статистики продължават и до ден днешен има множество нерешени въпроси. Например молдовците са били призовани в румънската армия, но загубите им във войната срещу СССР са включени в демографските загуби на Съветския съюз.

Но има и един друг важен въпрос - отношението към тези, които изнасят войната на плещите си, но са имали нещастието да оцелеят. В периода 1941 - 1945 г. има общо 4 559 000 пленени съветски войници, а както е известно всички пленници, попаднали в някоя от силите на Оста, след войната по заповед на Сталин

са третирани

като предатели

и са изпратени в многобройните лагери. Още по-трагична е съдбата на инвалидите.

Освен десетките милиони убити през Втората световна война са ранени 46,25 млн. съветски войници. От тях според официалната статистика повече от 10 млн. ветерани остават инвалиди за цял живот. В това число са около 3 млн. без една и 1,1 млн. без две ръце. 775 хил. са ранените в областта на главата, 155 хил. с едно око, 54 хил. ослепели напълно, а повече от 20 хил. без нито един крайник - и без ръце, и без крака...

Нечовешкото отношение към тях е факт още преди приключването на бойните действия. При щурма на Берлин Жуков издава заповед всички инвалиди да бъдат пуснати да вървят

през многобройните минни полета

и като камикадзета с цената на живота си да проправят път за Червената армия.

Но и след това те неофициално са обявени за неудобни. Запазени са документи с инструкции на НКВД и впоследствие на КГБ, с които се забранява показването на техни снимки, както и изобщо повдигането на въпроса за "пострадалите герои". За чекистите те са потенциален източник на недоволство - следователно опасна част от населението.

Независимо от явните заслуги на осакатените воини, лошо е и отношението на самото общество към тях. В "страната на съветите"

тях ги наричат

цинично "самовари"

или "танкисти", защото често се придвижвали върху малки дъсчени колички с някой от оцелелите си крайници. А най-тежките случаи са били изолирани в специални санаториуми при нечовешки условия, истината за които се появява чак след рухването на СССР.

Последствията от войната в Русия в демографско отношение не са преодолени и до днес, пресмятат учени. Създаденият дисбаланс между половете е довел до рязко увеличаване на дела на самотните жени. Не само броят на убитите, а и рязкото намаляване на раждаемостта през военните години води до циклични колебания в тези важни показатели и те засягат както личния живот на десетки милиони хора, така и икономическия и социален живот на цялата страна.