Починът “Странджа-Сакар - република на младостта”

се проваля безславно

Хиляди русизми нахлуват в България, след като комунистите постепенно завземат властта след 9.9.1944 г.

Подобно на плевели избуяват думи като Комсомол, нармаг, детмаг, ТАБСО, ГОРУБСО, санпост, летучка, партгрупорг, профсъюз, агитпроп, изпълком, селкооп, минстрой, ЗКПЧ, Генщаб, диамат, истмат... Явно нашите червени управленци са искали да бъдат най-верни на “братския Съветски съюз” и в граматиката и синтаксиса.

През 50-те години на миналия век особено популярна става руската думата почин. Според българския тълковен речник тя означава начало, проява, начинание, проявление, инициатива.

След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. България се управлява от просъветския едноличен лидер Вълко Червенков и негова е идеята за първия масов почин - столичани да изкопаят плавателен канал по течението на река Искър от Панчарево до София. По него щели да плуват корабчета. Пристанищата, на които те трябвало да спират, били “Павлово”, “Красно село-Север”, “Лозенец”, “Студентски град”, “Младост” и “Панчарево”.

Идеята се ражда през 1952 г. През пролетта на 1953 г. проектите са готови

и започва “голямото

копане”

Тъй като липсва техника, се работи с кирки, лопати и колички. Софиянци са задължени да работят безвъзмездно на обекта, което става главно през почивните дни. Всяка сутрин по 2000 столичани са събирани на сборни пунктове и откарвани до различни места по трасето на изкопа.

Народът копае, “псува под мустак” и съчинява вицове. Как след като водата бъде пусната, ще превърнат лопатите в гребла и ще карат лодки. Или - “Като ще имаме вода за море и канал, ще можем ли да си поливаме чат-пат и цветята?”. А кандидат за “златната решетка” безспорно е следният виц: “Плавателният канал е пресъхнал и лодката на социализма е в застояли блатни води”.

В същото време обаче вестниците пишат възторжено за безсмисления труд. Ето една дописка във в. “Работническо дело” от 1959 г. със заглавие: “Плавателният канал “Панчарево - Павлово”:

“Лятото е вече в своя разгар. Хиляди столичани взеха и вземат участие в изкопните работи на Плавателния и напоителния канал “Панчарево - Павлово”. По цялото трасе на канала се разгаря трудово съревнование между отделни бригади, между бригадирите. Столичани, служащи от учреждения и предприятия, хора на науката и изкуствата, ще посрещнат 15-годишнината на 9 септември 1944 г. с много изкопани кубически метра пръст. И всяка лопата земя, и всяка извозена количка, и всеки кубически метър изкопана и прехвърлена пръст означават по-бързо постигане на голямата мечта на столичани - София да стане пристанище, а полята да получата изобилна влага! Досега вече са дадени 121 577 тудови дни! С всеки изминат ден трасето на канала все по-ясно се очертава! Все по-близко е осъществяването на тази мечта...”

След като Червенков пада от власт, проектът за плавателен канал постепенно замира. Едно, заради безсмислието му, и второ, начело на БКП вече е Тодор Живков и той не иска да продължава почин на предшественика си. Затова измисля и налага свои идеи и почини.

Първият е през 1958 г., когато явно повлиян от “големия скок” в Китай, Живков заявява, че трябва да се прекъсне еволюционното развитие на социализма в България и в името на светлото бъдеще да направят няколко скока.

Тяхна жертва най-напред става селското стопанство. В него тържествено навлизат ломските ямки и квадратно-гнездовият способ.

Какво представляват

ломските ямки?

Неголеми дупки, на дъното на които се слага тор. В своите “Български хроники” Стефан Цанев пише, че за предпочитане било да е от човешки лайна, защото те били най-силният тор и гарантирали най-големия скок. Вследствие на това нареждане селските нужници са изгребани. “След което - пише Цанев - в лайняната дупка се хвърлят 2 семенца царевица и така дупка по дупка, дупка по дупка - хиляди декари...”

Георги Мишев, който дълги години е кореспондент на в. “Септемврийче” за Ловешки окръг, ми разказа как някакъв умник обявил, че ако до всеки стрък царевица се зарови жаба, това ще увеличи добивите с еди-колко си килограма на декар. При разлагането на животинките се отделяли азотни и други вещества, които много спомагали за растежа на царевицата. Всяко дете трябвало да налови по десетина от земноводните твари и да увеличи зърнодобива на републиката.

За постигане на високи добиви от памука

Живков измисля

нов почин

Той нарежда да се вземат на въоръжение торовите саксии. Вместо да бъдат използвани както обикновено за ранни домати, в тях се засаждат семенца от памук. И когато поникнат в саксиите, се пресаждат стръкче по стръкче в полето.

“Този метод се практикува в Китай, но ние нямаме милиони китайчета”, казва Стефан Цанев. И Живков знае, че нямаме, но иска добивът на памук да бъде “увеличен двойно и тройно”. През годините се раждат нови и нови почини. Един от най-популярните е “Петилетката - за четири години!”. Народният хумор веднага провидя тази работа като 5 за 4 - тоест нещо нефелно, някой не с всичкия си.

По фабрики и заводи се вихри починът “Бригада за комунистически труд”, в мините се въвежда “Многозабойна система”, появява се починът на шофьорите многохилядници.

Варна организира “Общонародно съревнование за изпълнение на шестдневния план за пет дни”, в млечното говедовъдство основават клуб “Четирихилядник.

През 1976 г. някой измисли почина всеки здрав българин в чест на ХI конгрес на БКП да пробяга 1976 м. Всяка вечер БНТ излъчваше репортажи, в които работнички по престилки и токчета и чиновници по сака и вратовръзки тичаха по партийното трасе.

Един от последните грандиозни почини беше “Странджа-Сакар - Република на младостта!” На 27 април 1982 г. Политбюро на ЦК на БКП приема поредното си “историческо” решение”: “За ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от 4-и и 5-и функционален тип, от граничните райони и в Странджанско-Сакарския край”. Министерският съвет приема прословутото 22-о постановление, според което на всички заселили се млади хора и семейства в обезлюдените погранични райони се дават специални парични стимули.

5000 лв. на

семейство и по 2500

лв. на сам човек

Обещани са и добавки към заплатите: до 80 лв. на ръководни кадри и учители, до 40 лв. на специалисти със средно и полувисше образование, до 30 лв. на работници и селскостопански труженици и т.н.

И още: опрощаване на дължимите данъци, осигурено жилище и работа, детски градини и училища за децата. При едно условие - преселниците да живеят и да се трудят в региона най-малко 10 години.

Тъй като положението в Странджа-Сакар е най-тежко, Живков възлага района на Комсомола. Първи секретар на ДКМС е Станка Шопова, тя приема присърце задачата и предлага починът да се казва “Странджа-Сакар - република на младостта”. Има възражения, че република е България и не може да има република в републиката, но тя държи на своето.

Към пограничните райони тръгват млади семейства и работници. Има даже и представители на интелигенцията. Органът на ДКМС в. “Народна младеж” обгрижва пропагандно грандиозното дело.

Скоро местните хора започват да се отнасят с неприязън към преселниците. Не приемат факта, че те получават повече пари и екстри от тях, кореняците. МС приема решение, според което същите стимули са осигурени и за местните младежи и девойки.

В крайна сметка вместо планираните 4000 млади работници и специалисти се записват над 10 500 външни и местни млади хора. Идеята на правителството с административни мерки да засели и възроди икономически района Странджа-Сакар се проваля безславно. В края на 80-те години починът тихомълком е изоставен и после забравен...

СНИМКИ: ИВАН ГРИГОРОВ