Гледам, едни млади хора са направили стойка за колела със Сталин, Ленин и Мао Дзе Дун и прочие.

Това трябва да е хумор, ама на мен не ми е смешно.
Не че имам против някой да се шегува с нещо. Но то и не е точно шега. То е превръщането на масови убийци в забавни герои. Което пак не е проблем, ако живеехме в Германия, където Хитлер е заклеймен от цялото общество и си толкова отворен, че направиш стойка с него.

Тук, обаче, Сталин винаги е бил национален герой. Депутати ходят с негови фланелки, неговите портрети се разкарват по митинги. За Ленин да не говорим. Това са хора избили милиони. Унищожили са народи. А сега стават като фланелките с Че Гевара - сладко, смешно и забавно нещо. Графично е подходящо. Вижте го какво е яко.
Просто не знам какво казва това. Че като си ходя из града и си спирам нейде колелото, ще се радвам на стилизирания модерен облик на Сталин. Някой ще ми нормализира образа му, ще ми го свежда до нещо обичайно в рамките на градската среда.
Ма нямам нужда. И децата ми нямат нужда. Разговор ли отваряте? Стилистично ли се гъделичкате? Провокирате дебат? Глупости. Нищо от това. Един майтап. Еми, айде няма да казвам какво мисля за това.

*От фейсбук!