Похвално е, че някои популярни личности са се научили да не си отварят устата, ако не знаят за какво ще говорят

Гледахте ли Лютви Местан по телевизията, чувствате ли се обективно информирани?

Някои смятат, че се измъква от отговорност, вкарвайки в обращение прословутата си витиевата риторика. Други са склонни да вярват, че прокуратурата в подмолно съглашателство с ДПС манипулира общественото мнение, за да дискредитира партията му преди европейските избори. Но никой не казва нищо.

Местан безспорно е една от най-спорните политически фигури в България, в лидерската му биография се откриват

повече скандали,

отколкото

стафиди

в козунака

Навеки незабравими ще останат сърдечната му прегръдка със Сергей Станишев на 16 ноември 2013 г., опрощаваща вината на комунистите за Възродителния процес, предизборното агитиране на турски език, укриването му със съпруга и личен багаж в турското посолство през декември 2015 г. и последвалото позорно изгонване от ДПС. Само че след катастрофата край село Загорско миналия месец, при която загина 6-месечно бебе, темата “Местан” се посреща с тишина. Фейсбук не реагира на защитната му пледоария пред Антон Хекимян, подкрепена с копия на документи, снимки и дори флашка, уличаваща другия шофьор като “камикадзе”.

Ситуацията очевидно е объркваща за хейтърите със самочувствие на висша съдебна инстанция, дори демократичната опозиция този път няма опорни точки. Безмълвието на инфлуенсърите едва ли е породено от творческо безсилие да измислят как точно да употребят случая в предизборен контекст.

Организираните

либерални групи

за виртуален

натиск

още се стряскат при спомена как бъбривият им политически наставник Христо Иванов обвърза убийството на Виктория Маринова с конкретна фирма.

“В тази история е преплетен скандалът Джи Пи Груп”, заявява на 9 октомври 2018 г. съпредседателят на “Демократична България”. Политическото му заключение в контекста на бруталното престъпление в Русе е направо гръмовно: “Има тежка организирана престъпност в управлението на България. Тя не е някъде по улиците, тя е в определени сектори на държавното управление.”

Днес едва ли ще се намери политик, склонен на подобна излагация и то баш преди вота за евродепутати, затова и кампания, употребяваща случая “Местан” няма да има. Похвално е, че някои популярни хора са се научили да не си отварят устата, ако не знаят за какво ще говорят, но още по-ценно за нацията е осъзнаването, че е недопустимо,

направо абсурдно

криминални дела

да се разглеждат

по телевизията

Извличането на политически ползи от подобни казуси води до стихийни бедствия, каквото е обсадата на парламента през 2001 г. заради смъртта на 3-годишния Пепи. Натрупаното по онова време разочарование от управлението на ОДС, недоволството от преялото с власт правителство, бавните и несигурни реформи, въобще всички неоправдани очаквания изригват, таксиметровите шофьори се вдигат на бунт. Става дума за деня на трагедията, когато трупът на детето е открит в Южния парк и още нито една информация не е потвърдена със сигурност.

Досега витаят съмнения около това брутално убийство, майката се признава за виновна, но по-късно пред близките си твърди, че признанието й е изтръгнато под натиск, бащата все още не вярва нито в нейната лудост, нито във вината й.

Но във фаталния ден преди 18 години медиите започват да нагнетяват напрежение от сутринта, съобщават, че момченцето е било отвлечено с черен джип, цитират неназовани очевидци, слухове, откровени измислици.

Джип така и не е открит, няма заловени злодеи, но трагедията подпалва невиждан дотогава спонтанен метеж, който държавните служби едвам успяват да потушат. Кабинетът “Костов” оцелява на косъм заедно с българската склонност към издаване на незабавни присъди.

В съда Лютви Местан може и да се окаже невинен, но значи ли това, че трябва да вярваме безрезервно на всеки, който пледира убедително в ефира? Поетът Димитър Подвързачов е завещал следната мъдра мисъл по този повод: “В борбата между две истини – истината винаги е някъде вън от тях”.