Бърза справка в интернет показва, че за 4-дневното посещение на Вселенския патриарх Вартоломей I в София преди 4 години има 76 600 публикации, от които за самата визита - едва 20-ина, а за 48-часовия престой на папа Франциск в България цели 10 700 000.

Всички големи телевизии излъчваха директно срещите и молитвите на главата на Римокатолическата църква, експерти в студия коментираха речите му, поведението му, различията и конфликтите с православната регилия. Папата беше новина номер 1.

Посещението на Вартоломей I, който би трябвало да ни е по-близък, тъй като е представител на православието, можеше да мине само с протоколни новини и снимки във вестниците, ако самият той не бе предизвикал скандал с арогантно отношение към нашия патриарх Неофит и претенции към икони и светини, съхранявани у нас, за които претендира Гърция.

Така че, независимо от това колко кардинали педофили са разкрити по света, независимо колко хора смятат, че Ватиканът е просто най-богатата фирма на планетата, а духовниците й – войнстващи йезуити, интересът към папа Франциск у нас не само от страна на католическата общност е силен и потвърждава социологическо проучване, което го поставя на първо място сред световните лидери, на които българинът вярва.

Нашата църква след избора на патриарх през 2013 г. традиционно се ползва с най-силно доверие от родните институции (50% по последни данни). Но папа Франциск ги бие с 1 процент. Не е ли странно това отношение в православна България, където католиците са под 1 процент от населението?

Мисля си, че главните причини са две. Първо, реално не е толкова висок рейтингът на църквата ни, а по-скоро доверието във всички други институции е катастрофално ниско. Второ, българите са склонни да се доверят повече на “чуждия папа”, отколкото на нашия църковен клир, защото разбират много по-ясно посланията му, смятат ги за актуални и важни. Думите му докосват истински сърцата и умовете им. Като това, разбира се, не означава, че утре ще тичат да стават католици.

Просто папа Франциск истински им въздейства. Да, може би наистина като рок звезда, но какво лошо има в това. Всичко около нас се променя и нашата църква не може да е в будна кома от епохата на Средновековието.

Без да се надъхвам излишно, папата създава впечатление на личност, надхвърлила религията и всевъзможните догми и ограничения, в които са оплетени нашите старци от Светия синод.

Фактът, че духовниците ни посрещнаха възторжено Вартоломей още от стълбичката на самолета, който им се подигра, а бяха силно резервирани към Франциск, който целуна кръста медальон на патриарх Неофит, мен лично не ме изненадва никак.

Голямата излагация дойде с неприсъствието им на молитвата за мир, на която освен католици имаше арменци, евреи, евангелисти, и мюсюлмани. Специално в угода на сърдитите старчета от нашия синод молитвата бе официално наречена “Събитие за мир”. Да не си помисли някой, че на тяхна територия други религии извършват богослужения и литургии. И въпреки промяната на името патриарх Неофит не беше там.

Причината не е в неадекватните за времето ни канони на църквата, защото преди 17 г. наш духовник се моли за мир заедно с католици на голямата молитва в Асизи, Италия, организарана от папа Йоан Павел II след атентатите в Съединените щати.

Някои казват, че тази неадекватност на първи прочит е всъщност съвсем адекватно поведение на синод, в който от общо 15 висши свещеници 11 са бивши агенти и доносници на Държавна сигурност. Но аз не съм убеден, че комунистическото им минало ги прави толкова тесногръди, защото, от друга страна, много от тях са съвсем отворени към модерното – возят се в луксозни лимузини, носят златни ролекси.

Модерни са откъм лукс, но в същото време духовно са далеч от хората, от проблемите и болките им. Когато ни сполети голямо нещастие, те дремуцат някъде встрани. Не са при пострадалите. Миряните не разбират посланията и молитвите им – защото са, първо – “общовойскови”, извън времето и пространството, и второ – на непонятен език.

Кръщенета, венчавки в църквата – всичко това е само добре платен бизнес на конвейер. Така че може би е съвсем нормално, като си изпаднал в комфортна летаргия, да получиш паник атака, като ти дойде папата.

Но ако не се реформират, нашите духовници ще се отдалечават все повече от хората.

И нека не грешим, като си мислим, че това е проблем на православието, защото в съседна Гърция свещениците не се държат така. Там дори свещите в храмовете са безплатни, а в България са повод за войни и разцепление на духовенството. Доскоро можеше причината да се търси във факта, че в южната ни съседка църквата е на държавна издръжка, но от тази година и у нас за тях се отделят 15 милиона лева – по 10 лв. на вярващ според последното статистическо преброяване.

Големият проблем е в закостенялото мислене, в паническия страх от новото, а не в каноните.

Все пак едно от първите неща, които папа Франциск казал на премиера Борисов, бил вицът за разликата между терористите и протокола: “С терористите може да се преговаря, с протокола – не”. Но пък точно папата е най-добрият пример как правилата се заобикалят, когато искаш да стигнеш до хората.